всички пътеки, но дори и мястото, отделено за пресата, бе пресметнато, че пристигането на пътешествениците се очаква от близо пет хиляди души. Когато най-сетне се появиха, те заеха местата си в предния ред на президиума, в който вече седяха всички най-изтъкнати хора на науката не само от страната, но и от Франция и Германия. Швеция бе също представена в лицето на професор Сергиус, знаменития зоолог от университета в Упсала. Влизането на четиримата герои на деня стана сигнал за забележителна демонстрация. Цялата публика се изправи на крака и няколко минути шумно ги приветствува. Зоркият наблюдател обаче би могъл да открие сред аплодисментите някои признаци на разногласие и да разбере, че работата на срещата ще бъде по-скоро оживена, отколкото хармонична. Спокойно може да се пророкува обаче, че никой не можеше да предвиди необикновения обрат, който тя щеше да вземе в действителност.
За външния вид на четиримата пътешественици не е нужно да се приказва много, тъй като техните снимки от известно време се появяват във всички вестници. Изпитанията, които те, както се говори, са прекарали, не са оставили много следи по тях. Може би брадата на професор Челинджър е по-рунтава, чертите на професор Съмърли — по-аскетични, а фигурата на лорд Джон Рокстън — по-суха. След като напуснаха нашите брегове, и тримата като че ли са помургавели от слънцето, но всички, изглежда, се радват На най-добро здраве. Колкото до нашия собствен представител, добре известния атлет и международен състезател по ръгби Е. Д. Малоун, той, струва ми се, е в отлична форма и когато огледа множеството, по честното му, но невзрачно лице (добре, Мак, почакай, докато ми паднеш насаме!) се разля усмивка на добродушно задоволство.
Когато тишината бе възстановена и публиката зае отново местата си след овациите, които устрои на пътешествениците, към събранието се обърна херцог Дърамски. Той каза, че няма да стои повече от един миг между многолюдното събрание и удоволствието, което ги очаква. Ненужно било той да предугажда какво ще каже професор Съмърли, докладчикът на комитета, но общо достояние било, че тяхната експедиция се е увенчала с небивал успех. (Аплодисменти.) Очевидно епохата на романтиката не била отминала и съществувала обща основа, върху която най-необузданите фантазии на романиста биха могли да съжителствуват с действителните научни изследвания на поборника за истината. Преди да седне, искал само да добави, че се радвал — и всички се радвали, — че тези господа са се върнали здрави и читави от своята трудна и опасна мисия, защото не можело да се отрече, че каквато и да е беда, сполетяла такава експедиция, би причинила почти непоправима загуба за делото на зоологическата наука. (Бурни аплодисменти, към които се присъедини и професор Челинджър.)
Ставането на професор Съмърли беше знак за нов, небивал изблик на възторг, който се повтори няколко пъти по време на словото му. Тук не даваме пълния текст на словото му, понеже публикуваме подробно описание на цялостните приключения на експедицията като приложение, написано от перото на нашия специален кореспондент. Тъй че някои общи указания ще бъдат достатъчни. След като описа зараждането на идеята за тяхното пътешествие и отдаде дължимото на своя приятел професор Челинджър, извинявайки му се за недоверието, с което са били посрещнати неговите твърдения, сега напълно доказани, той очерта маршрута на експедицията, като премълчаваше внимателно всичко, което би помогнало на публиката да установи мястото на това забележително плато. Спирайки се с общи думи на пътя, който са изминали от главната река до подножието на скалите, той завладя слушателите с описанието на трудностите, които срещнала експедицията при многократните си опити да се изкачи на върха, и накрая разказа как отчаяните им усилия са се увенчали с успех, заплатен с живота на двамата им верни слуги-метиси. (Това изненадващо тълкуване на случая бе предизвикано от старанието на Съмърли по възможност да не засяга никакви спорни въпроси на тази среща.)
След като мислено изведе своята аудитория на скалната верига и поради падането на моста я заточи там, професорът пристъпи към описание на ужасите и прелестите на тази забележителна земя. За личните им приключения той говори малко, но обърна внимание на богатата жътва за науката, която са донесли наблюденията над чудния свят на зверовете, птиците, насекомите и растенията, обитаващи платото.
Там имало изобилие от бръмбари и пеперуди. За няколко седмици били открити четиридесет и шест нови вида от едните и деветдесет и четири от другите. Но, естествено, интересът на публиката бе насочен към по-едрите животни и особено към ония от тях, за които се мислеше, че отдавна са изчезнали. За тях професорът можел да даде дълъг списък, но не се съмнявал, че той ще бъде чувствително попълнен, когато местността бъде проучена по-внимателно. Той и неговите спътници видели поне десетина същества, повечето отдалече, които не съответствували на нито едно от познатите на днешната наука животни. След време те щели да бъдат класифицирани и изучени както трябва. Той даде за пример змия, чиято хвърлена кожа, тъмнопурпурна на цвят, била дълга петдесет и един фута, спомена за някакво бяло същество, навярно бозайник, което ярко фосфоресцирало в тъмнината, и за голяма черна нощна пеперуда, чието ухапване индианците смятали за силно отровно. Освен тези съвършено нови форми на живот платото било много богато на познати праисторически форми, някои от които се отнасят към ранните юрски времена. Между тях професорът отбеляза гигантския гротесков стегозавър, видян веднъж от господин Малоун на водопой край езерото и нарисуван в скицника на авантюриста-американец, който пръв е проникнал в този непознат свят. Той описа също игуанодонта и птеродактила — две от първите чудеса, които са срещнали. После докладчикът развълнува аудиторията с описание на страхотните хищни динозаври, които неведнъж преследвали членове на групата и които били най-ужасните от всички срещнати от тях същества. Оттук мина към огромната свирепа птица фороракос и гигантския лос, който още бродел по платото. Но интересът и възторгът на публиката достигнаха своя връх, когато той обрисува накратко тайнственото централно езеро. Нужно беше да се ощипеш, за да се увериш, че си буден, когато пред тебе този разумен и опитен професор хладнокръвно и спокойно описваше чудовищните триоки рибо-гущери и огромните водни змии, които обитават омагьосаната водна площ. След това той спомена за индианците и за необикновената колония на човекоподобните маймуни, които можели да се считат за по-висша степен на развитие на питекантропа от Ява, а следователно и за по-близки от всички познати форми до онова предполагаемо създание — липсващото звено. Накрая сред весело оживление той разказа за остроумното, но твърде опасно въздухоплавателно съоръжение на професор Челинджър и завърши паметното си слово с описание на начина, по който комитетът най-сетне успял да се върне към цивилизацията.
Всички вярваха, че с това заседанието ще свърши и че благодарствено-поздравителната резолюция, предложена от професор Сергиус от университета в Упсала, ще бъде, както се полага, подкрепена и приета, но скоро стана ясно, че не е било съдено събитията да протекат така гладко. През цялата вечер от време на време се забелязваха признаци на опозиция, а сега в средата на залата се изправи доктор Джеймз Илингуърт от Единбург, който попита дали не би трябвало, преди да се приеме резолюцията, да се направи една поправка.
Председателят. Да, сър, ако поправката е необходима.
Доктор Илингуърт. Ваша светлост, поправката е наистина необходима.
Председателят. Тогава да я изслушаме веднага.
Професор Съмърли (скачайки на крака). Мога ли да поясня, ваша светлост, че след нашия спор в «Тримесечен научен журнал» относно действителното естество на Bathybius този човек е мой личен враг?
Председателят. Боя се, че не мога да се впущам в лични въпроси. Продължавайте, доктор Илингуърт.
Част от бележките на доктор Илингуърт не се чуваха достатъчно добре поради усърдната опозиция на приятелите на изследователите. Няколко пъти дори се опитаха да го смъкнат долу, но тъй като бе огромен мъж и притежаваше много мощен глас, той заглуши врявата и успя да завърши речта си. Още когато се изправи, стана ясно, че в залата има голям брой негови приятели и симпатизанти, въпреки че те бяха малцинство в аудиторията. Позицията на по-голямата част от публиката би могла да се нарече внимателен неутралитет.
Доктор Илингуърт започна изказването си с висока оценка на научната работа на професор Челинджър и професор Съмърли. Той съжалявал много, че в неговите бележки, които били изцяло продиктувани от стремежа му към научната истина, се търси някакво лично предубеждение. Всъщност в основата си неговата позиция била същата като тази, която заел професор Съмърли на предишната среща. На тази предишна среща професор Челинджър изказал някои твърдения, които били подложени на съмнение от неговия колега. Сега този колега сам излизал със същите твърдения и очаквал, че те няма да бъдат оспорени.
