— Да ви кажа право, аз не съм се интересувал за това.

— Напълно естествено. Вие видяхте вашата съпруга в навечерието на сватбата, нали?

— Да.

— Беше ли тя добре разположена към вас?

— Много добре. През цялото време говореше за бъдещия ни живот.

— Значи така? Това е твърде интересно. А сутринта в деня на сватбата?

— Беше също така весела, както винаги.

— А после забелязахте ли у нея някаква промяна?

— Да си кажа право, за пръв път забелязах, че характерът й не е особено мек. Но случаят, който ме накара да помисля така, е толкова нищожен, че не намирам за нужно да го спомена. При това той няма никакво значение.

— Все пак разкажете ми за този случай.

— Наистина празна работа. Когато пристъпвахме към олтара, тя изпусна букета си на една от скамейките. Някакъв джентълмен, който седеше на тази скамейка, й подаде букета след минутно забавяне. Когато й споменах за този случай, тя рязко ми отвърна и докато пътувахме към дома, силно се вълнуваше от тази дреболия.

— Така. Казвате, че някакъв господин седял на скамейката. Значи в черквата е имало и чужди хора?

— О, да! Това не може да се избегне, когато черквата е отворена.

— Той не беше от приятелите на вашата жена, нали?

— Не, не. Аз го нарекох джентълмен само от вежливост, а всъщност беше прост човек. Не му обърнах внимание, но струва ми се, ние се отклоняваме от случая.

— И така, лейди Сен Симон се върна от черквата в невесело настроение. Какво направи, когато влезе в къщата на баща си?

— Аз я видях да разговаря с прислужницата си.

— А коя е нейната прислужница?

— Казва се Алис. Тя е американка и дойде от Калифорния с господарката си.

— Ползува ли се с нейното доверие?

— Дори много. Мисля, че госпожица Дорън й позволяваше твърде много. Но американците гледат на това иначе.

— Дълго ли разговаря тя с Алис?

— Само няколко минути.

— Не чухте ли какво говореха?

— Не, аз не разбрах нищо от думите й, понеже тя говореше на американско наречие, което често употребява.

— Американското наречие понякога е много изразително. А какво направи жена ви след това?

— Влезе в трапезарията.

— Под ръка с вас?

— Не, самичка. Тя не обръща внимание на такива дреболии. Десет минути по-късно тя изведнъж стана, избъбри нещо за извинение, излезе от стаята и не се върна вече.

— Но доколкото зная, прислужницата й Алис е казала, че лейди Сен Симон влязла в стаята си, облякла палтото си върху венчалната рокля и като сложила шапката си, излязла.

— Съвсем вярно. След това я видели в Хайд Парк с Флора Милър. Сега тя е задържана.

— Ах, да. Бих искал да имам някои сведения за тази госпожица и за вашите отношения с нея.

Лорд Сен Симон сви вежди и повдигна рамене.

— В продължение на няколко години ние бяхме с нея в близки отношения — много близки. Тя работеше в „Алегро“. Аз не съм я обиждал и тя няма повод да се оплаква от мене.

— Но нали знаете жените, господин Холмс? Флора е много мило създание, извънредно е сприхава И много ме обича. Тя ми писа ужасни писма, когато научи, че ще се оженя. Право да ви кажа, аз именно затова исках да се венчая скромно — боях се от скандал в черквата. Тя се завтече към входа на къщата и искаше да влезе в чакалнята, като обсипваше жена ми със страшни грубости и заплахи, но аз предвидих какво може да се случи и заповядах на слугите да я изкарат вън. Като видя, че вдигнатият от нея шум не даде никакви резултати, тя се успокои.

— А жена ви чу ли това?

— За щастие — не.

— А после я видели с тази жена?

— Да. Господин Лестрейд се отнася много сериозно към този факт. Предполага, че Флора е повикала жена ми, като й е устроила някаква ужасна клопка.

— Възможно е.

— Вие на същото мнение ли сте?

— Не твърдя това. А вие смятате ли, че е възможно?

— Флора не може да обиди и муха.

— Но ревността може да измени характера на човека. Моля, кажете какво мислите вие по този въпрос?

— Вижте, аз дойдох да чуя вашето мнение, понеже сам нищо не мога да разбера. Разказах ви всичко, а вие все пак искате да знаете моето мнение. Според мене възможно е възбудата, съзнанието за достигнатото високо положение да е подействувало силно върху нервната система на моята жена.

— С една дума — неочаквано умопомрачение?

— Вижте, когато се сетя, че тя се отказа не лично от мене, но от всичко, което безуспешно гонят други, неволно ми идва наум това предположение.

— Тази хипотеза също е възможни — каза усмихнато Холмс. — Е, лорд Сен Симон, мисля, че всички сведения са в ръцете ми. Кажете, моля, когато седяхте на масата и закусвахте, можехте ли да видите какво става на улицата?

— Да, от прозореца се вижда улицата и градината.

— Така, няма да ви задържам повече. Ще ви съобщя каквото науча.

— В случай че успеете да разрешите загадката — каза нашият клиент, ставайки от стола.

— Аз вече я разреших.

— Какво?

— Казвам, че аз вече разреших загадката.

— Тогава къде е жена ми?

— Това е подробност… и аз скоро ще узная.

Лорд Сен Симон поклати глава.

— Страхувам се, че това разрешение не е за нашите глави — каза той и като направи един старомоден поклон, излезе.

— Много е мило от страна на лорда, че ме удостои с честта да сравнява своята глава с моята — каза усмихнато Холмс. — Мисля, че след тоя разпит можем да изпием по чаша уиски със сода и да изпушим по една пура. Аз си направих изводите, преди още лордът да влезе в стаята.

— О, Холмс! — възкликнах аз.

— Записал съм си подобни случаи, макар че, както ви казах, при тях изчезването не става така скоро след венчавката. Разпитът само потвърди моите предположения. И незначителните на вид показания понякога играят много важна роля.

— Но нали и аз слушах това, което чухте и вие?

— Да, но вие не познавате останалите случаи, а тъкмо те ми помогнаха да разреша тази задача. Същото нещо се е случило преди няколко години в Абърдийн, нещо подобно е станало в Мюнхен една година след Френско-пруската война. Аха, ето го и Лестрейд! Здравей, Лестрейд, ето там има празна чаша, а в кутията има пури.

Детективът беше облечен с дреха в тъмножълтеникав цвят и яка, която му придаваше моряшки вид. В ръката си носеше черна платнена чанта.

Лестрейд се ръкува, седна и запуши предложената му пура.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×