вас.
— Уверена съм, че сте напълно прав, господин Холмс. Хиляди неща, които си спомням сега, ме карат да мисля, че сте прав. О, нека не губим нито минута и да помогнем на това нещастно създание.
— Трябва да бъдем предпазливи, защото имаме работа с един крайно хитър човек. До седем часа нищо не можем да направим. Тогава ще дойдем при вас и ще се опитаме да разкрием тайната.
Точно в седем часа ние влязохме в замъка. Госпожица Хънтър ни посрещна усмихната.
— Успяхте ли? — попита Холмс.
Глух удар долетя някъде от долу.
— Това е госпожа Толър в зимника — каза тя. — Съпругът й спи в кухнята. Ето ключовете, които взех от слугите.
— Добре сте сторили — каза Холмс с ентусиазъм. — Сега ни водете.
Изкачихме стълбите, отключихме вратата, прекосихме коридора и се намерихме пред заключената врата. Холмс отряза въжето и махна желязото. Опита разни ключове, но без успех. Никакъв звук не идваше отвътре; лицето на Холмс се помрачи.
— Дано не сме закъснели — каза той. — Хайде, Уотсън, подложи рамо тук и да видим не може ли да влезем сами.
Вратата бе стара и под напора ни се откърти. Двамата се втурнахме в стаята, но тя бе празна. Нямаше никакви мебели освен едно твърдо легло, малка маса и кошница с бельо. На тавана имаше прозорец, който бе отворен.
— Някакво престъпление е извършено тук — каза Холмс. — Тоя приятел е предугадил намеренията на госпожица Хънтър и е отвлякъл жертвата си.
— Но как?
— През прозореца. Сега ще видим как е постъпил. — С моя помощ той се изкачи на покрива. — Ето края на една дълга стълба, опряна о стряхата.
— Но това е невъзможно — каза госпожица Хънтър. — Стълбата си беше там, когато Рукаселови излязоха.
— Той се е върнал и го е извършил. Хитър и опасен човек е той. Не ще се изненадам, ако стъпките, които чувам, се окажат негови. Струва ми се, Уотсън, че ще бъде по-добре да приготвим револверите си.
Думите едва излязоха от устата му и ето че един грамаден човек се появи на вратата с пръчка в ръка. При вида му госпожица Хънтър изписка и се дръпна до стената, Шерлок Холмс се изпречи пред него.
— Престъпнико, къде е дъщеря ти? — каза той.
Онзи обгърна с поглед стаята и спря на таванския прозорец.
— Аз трябва да ви питам това, разбойници такива. Шпиони и крадци! Хванах ви, нали? Сега сте в ръцете ми. Ще ви науча.
Той се обърна и с все сила се спусна по стълбите.
— Отиде за кучето — извика госпожица Хънтър.
— Револверът ми е тук — казах аз.
— По-добре да затворим предната врата — каза Холмс.
И всички се спуснахме към стълбите. Едва бяхме стигнали входа, когато чухме воя на кучето и агонизиращ писък, който, смрази кръвта ми. Един възрастен човек, олюлявайки се, се дотътри до една врата.
— Боже мой! — извика той. — Някой е пуснал кучето. От два дена не е хранено. Бързо! Бързо! Или ще е късно.
Холмс и аз се впуснахме навън, последвани от Толър. Когато излязохме пред къщата, видяхме грамадното животно, надвесено над господаря си, с муцуна, впита в гърлото му. Последният се гърчеше и пищеше на земята. Аз изтичах и изпразних револвера в главата на животното, то падна, но белите му зъби още стискаха гърлото. С голям труд ние ги разделихме и отнесохме човека жив, но страшно обезобразен, в къщата. Положихме го върху канапето в приемната и след като изпратих изтрезнелия вече Толър да съобщи новината на жена си, опитах се да облекча болката на пострадалия. Съветвахме се около него, когато вратата се отвори и една висока слаба жена влезе в стаята.
— Госпожа Толър — извика госпожица Хънтър.
— Да, госпожице. Господин Рукасел ме пусна, когато се върна и преди да дойде при вас. Е, госпожице, жалко, че не ми казахте за намеренията си, защото можех да ви предупредя, че всичко ще бъде напразно. Бих го сторила по-рано, ако не бях в зимника, но знайте, че винаги съм била вярна на госпожица Алис?
— Ха — извика Холмс, гледайки я строго. — Ясно е, че госпожица Толър знае за тая работа повече от всеки друг.
— Да, господине, зная и съм готова да ви разкажа всичко.
— Тогава, моля, седнете и ни разкажете, тъй като има някои работи, които още не са ми ясни.
— Откакто баща й се ожени повторно, тя не бе никак щастлива. Родителите й я пренебрегваха и положението й се влоши от момента, когато срещна господин Фаулър в дома на една своя приятелка. Доколкото зная, тя има право на майчиното си наследство, но понеже е била винаги тиха и покорна, не спомена нищо за това, а остави всичко в ръцете на господин Рукасел. Той знаеше, че няма защо да се страхува от нея, но когато схвана, че ако тя се ожени, съпругът й ще иска да вземе всичко, което законът им дава, той реши най-напред да осигури себе си. Ето защо поиска от нея да му подпише едно писмо, в смисъл че дори тя да се ожени, той да може да разполага с парите й. Когато му отказала, той продължи да я тормози, докато момичето се разболя от мозъчна треска и шест седмици бе с единия крак в гроба. Най-сетне оздравя, но приличаше на сянка. Поради болестта красивата й коса трябваше да бъде отрязана. Но това не разколеба младия човек и той продължаваше да я ухажва.
— Е — каза Холмс, — струва ми се, че казахте достатъчно. Аз мога да извлека останалото. Навярно тогава господин Рукасел я е затворил.
— Да, господине.
— И е взел госпожица Хънтър от Лондон, за да се отърве от неприятното присъствие на господин Фаулър.
— Точно тъй.
— Но господин Фаулър е много добър и щедър човек — каза госпожа Толър скромно.
— И по този начин е уредил нещата така, че вашият благоверен съпруг да не чувствува липса на вино и да намери стълба в момента, когато господарят ви излезе.
— Всичко се случи точно както казвате, господине.
— Ние ви дължим голяма благодарност, госпожо Толър, тъй като вие ни изяснихте почти всичко. Но ето местният лекар и госпожа Рукасел. Мисля, че ще бъде по-добре да съпроводим госпожица Хънтър до Уинчестър. Положението ни сега ще бъде доста подозрително.
Тъй бе разкрита тайната на мрачния замък.
Информация за текста
© 1992 А. Атанасов, превод от английски
Arthur Conan Doyle
The Adventure of the Copper Beeches, 1892
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
Артър Конан Дойл
МЕМОАРИТЕ НА ШЕРЛОК ХОЛМС
разкази
Том I
