стъкленици и епруветки, а в стаята се носеше отвратителна миризма на солна киселина. Беше прекарал целия ден в любимите си химически опити.
— Е, какво открихте?
— Остатъци от бариев сулфат.
— Питам ви за тайната! — извиках аз.
— Така ли? Аз мислех, че ме питате за сместа, която изследвам. Що се касае до вчерашния случай, аз ви казах, че няма никаква тайна. Има само няколко интересни подробности. Жалко е само едно: струва ми се, че няма закон, по който можем да накараме този негодник да отговаря.
— Всъщност кой е той и защо е изоставил госпожица Съдърланд?
Едва бях задал въпроса си, а Холмс не бе отворил уста да ми отговори, в коридора се разнесоха тежки стъпки и на вратата се почука.
— Това е пастрокът на госпожицата, господин Джеймс Уиндибанк — рече Холмс. — Той ми отговори, че ще дойде в шест часа. Влезте!
Влезе човек със среден ръст, здраво телосложение, тридесетгодишен, гладко избръснат, с бледо лице, с меко угодническо държание и проницателни сиви очи. Като хвърли изпитателен поглед към нас, той сложи лъскавия цилиндър на масичката, поклони се леко и седна на близкото кресло.
— Добър вечер, господин Уиндибанк — каза Холмс. — Струва ми се, че писмото, написано на машина, с известието, че ще ме посетите в шест часа, е изпратено от вас.
— Да, господине. Изглежда, че малко съм по-закъснял, но трябва да ви кажа, че не разполагам съвсем свободно с времето си. В същото време дълбоко съжалявам, че госпожица Съдърланд се е обърнала към вас с нейния случай. Смятам, че подобни интимни тайни не трябва да се изнасят извън семейния кръг. Тя е направила това против но на волята ми, но както сте забелязал, тя е нервна, впечатлителна и веднъж наумила си нещо е трудно да се удържи да не го стори. Разбира се, вие нямате нищо общо с полицията и въпреки това неприятно ще бъде да се носят слухове от подобно семейно естество. В същото време това са излишни разноски, тъй като вие естествено не можете да откриете този Хосмър Енджъл.
— Напротив — спокойно възрази Холмс, — аз съм напълно уверен, че ще успея да намеря този господин.
Господин Уиндибанк внезапно трепна и изпусна ръкавиците си.
— Приятно ми е да чуя това — промълви той.
— Любопитна подробност, господин Уиндибанк — каза Холмс. — Писмото на пишещата машина има същите особености, както и ръчно написаното. Не биха се намерили и две машини, освен ако не са съвсем нови които да пишат съвсем еднакво. Някои от буквите се износват по-бързо, на други пък се износват, да кажем, само от едната страна. Ето, обърнете внимание на вашето писмо, господин Уиндибанк: буквата „е“ излиза винаги неясно, а ако забелязвате, и в буквата „г“ има недостатък. Открих още четиринадесет особености, но тези най-много се хвърлят в очи.
— Всички писма в кантората ние пишем на машина, поради което тя се е износила малко — отговори нашият посетител, като гледаше Холмс с искрящите си очи.
— А сега ще ви покажа нещо наистина интересно, господин Уиндибанк — продължи Холмс — В недалечно бъдеще аз ще напиша малък труд върху пишещата машина и нейната роля в общия брой на престъпленията. Този въпрос аз разучавам много внимателно. Ето ви четири писма, които госпожицата ни предостави, написани от изчезналия годеник. Те всички са писани на машина. И във всичките буквите „е“ и „г“ са излезли неясни. Ако вземете лупата, ще откриете и останалите четиринадесет особености, за които ви споменах.
Нашият посетител скочи и взе цилиндъра си.
— Нямам никакво време за губене в подобни дреболии, господин Холмс — каза той. — Ако вие можете да заловите търсеното лице, моля, съобщете ми.
— Разбира се — рече Холмс и като пристъпи към вратата, я заключи. — Ето на, съобщавам ви, че лицето е заловено.
— Как така? Къде? — заозърта се изплашен господин Уиндибанк.
— Наистина не заслужава да се вълнувате толкова — любезно каза Холмс. — Няма никакъв начин да се отървете, господин Уиндибанк. Нещата са съвсем ясни и вие ми направихте лош комплимент, като казахте, че никога няма да открия изчезналия годеник, Седнете, моля ви, да си поговорим.
Уиндибанк падна на стола. По и без това бледото му чело бяха избили ситни капки пот.
— За тази работа… не могат да ме осъдят — промълви той.
— Страхувам се, че в това отношение сте прав. Но между нас казано, Уиндибанк, никога в моя живот не ми се е случвало да имам работа с подобен род жестока, егоистична и безсърдечна измама. Сега ще ви разказвам как е станало всичко, а вие възразявайте, ако греша.
Уиндибанк седеше на стола с отпусната на гърдите глава и с вид на съсипан човек. Холмс простря крака към камината и като се изтегна в креслото с ръце в джобовете, заговори по-скоро на себе си, отколкото на нас.
— Оженил се господинът за съпруга, значително по-възрастна от него заради парите й — започна той. — Можел е през всичкото време да разполага и с парите на дъщерята, докато живеят заедно. При тяхното имуществено положение това не е била малка сума. Следователно трябвало да се направи нещо, което да задържа дъщерята за дълъг период неомъжена. А тя е мило, добро момиче, с хубава външност и с тази неголяма зестра е можела в недалечно бъдеще да си намери съпруг. При това положение родителите са щели да губят сто фунта годишно. Какво прави пастрокът, за да предотврати това? Отначало я държи постоянно вкъщи, забранява и да се движи с млади хора. Но скоро се убеждава, че това няма да продължи дълго така. Момичето започнало да се противи, да настоява на своите права и най-после решително заявява намерението си да отиде на предстоящия бал. Какво се ражда в ума на хитрия пастрок? Идея, която прави повече чест на мисълта му, отколкото на неговото сърце. В пълно съгласие със съпругата си той се предрешва, закрива проницателните си очи с черни очила, залепва си мустаци и гъсти бакенбарди, променя, звънливия си глас на тих шепот и разчитайки напълно на късогледството на момичето, му се представя като господин Хосмър Енджъл, елиминирайки по този начин всички потенциални съперници.
— Отначало това беше направено на шега — измърмори нашият гост. — Ние никак не допускахме, че момичето ще се увлече толкова.
— Възможно е. И понеже госпожицата е била силно увлечена, а нейният пастрок бил заминал за Франция, мисълта за измама в резултат и на най-малката прилика била изключена. Ухажването ласкаело самолюбието на момичето, а нескритият възторг на майката подсилвал чувствата и към годеника. След това господин Хосмър Енджъл посетил и дома и. Младите хора се срещнали няколко пъти. Всичко се вършело с цел момичето да даде дума, т, е, да се предпази, за да не се увлече по друг. Но, съгласете се, тази измама е трябвало да се поддържа, а това не е било никак лесно. Както по отношение на честите пътувания до Франция, така и във връзка с предрешването и дегизирането. Търсен е бил такъв драматичен начин, който да отвлече за дълъг период девойката от мисълта за нова връзка с друг млад човек. Ето това е причината за поисканата клетва за вярност с ръка над Библията и споменаването за възможни случайности в деня на сватбата. Джеймс Уиндибанк е разчитал на добрия характер на Мери Съдърланд, а това е значело поне десет години тя да бъде вярна на клетвата, дадена на Хосмър Енджъл. Явно той не е можел да влезе с нея в църквата и е използувал стария изпитан трик — влязъл е през едната вратичка на каретата и е излязъл в движение през другата. В общи линии това е развитието на нещата, господин Уиндибанк!
Докато Холмс говореше, нашият посетител успя да се посъвземе малко. Сега той се изправи с хладна насмешка върху бледото си лице.
— Всичко това може да е било, а може и да не е било, господин Холмс — каза той. — Но щом сте толкова проницателен и всезнаещ, то би следвало да сте запознат със закона, а това значи, че в момента не аз го нарушавам, а вие. Вършите насилие над личността ми — държите ме заключен. Не ме пущате да си вървя!
— Това наистина е така — каза Холмс, като отключи вратата и широко я разтвори. — Но вие заслужавате действително голямо наказание. Ако госпожицата имаше брат или приятел, той добре би ви подредил. Дявол да го вземе — рече той, като видя отново израза на насмешка върху лицето на Уиндибанк. — Макар че това не е в кръга на длъжността ми, ще си направя удоволствието…
Той бързо тръгна към стената, на която висеше окачен голям камшик, но преди да смогне да го вземе,
