прибрал. Към десет часа, блед и изморен, той влезе в стаята, приближи до бюфета, откъсна залък хляб и пийна вода.
— Гладен ли сте? — попитах.
— До смърт. Съвсем забравих, че нищо не съм хапнал от сутринта.
— Съвсем нищо?
— Нито троха. Нямаше време.
— А как върви работата?
— Чудесно.
— Намерихте ли ключа към загадката?
— Държа ги в ръцете си. Не след дълго младият Оупъншоу ще бъде отмъстен. Знаете ли какво, Уотсън? Ще им изпратим предупреждение по техния дяволски начин!
Той извади от бюфета един портокал, разряза го, извади зрънцата, избра пети ги сложи в плик. Отвътре написа:
— Това писмо ще го чака на пристанището — със смях проговори той. — Може би ще прекара една безсънна нощ. Ще, помисли, че го очаква съдбата на Джон Оупъншоу.
— А кой е този капитан Калхун?
— Водачът на шайката. Най-напред ще се разправя с него, а после и с останалите.
— Как успяхте да откриете всичко това? Шерлок Холмс извади от джоба си голям лист хартия, гъсто изписан с числа и имена.
— През целия ден разглеждах отчетите на „Лойд“ и старите вестници, като следях за всички кораби, които са посетили Пондишери през януари и февруари 1883 година. За този период в регистрите са отбелязани тридесет и шест съда с голяма водоизместимост. Едно от имената изведнъж привлече вниманието ми. Става дума за „Самотна звезда“. Отплавал за Лондон. Но не е само това. „Самотна звезда“ е името, с което наричат един от щатите в Америка.
— Струва ми се, Тексас.
— Не зная, но разбрах, че корабът е американски.
— И какво?
— След това разгледах пристигането и отплаването на корабите от Дънди и когато открих, че през януари 1885 година платноходът „Самотна звезда“ фигурира в регистъра, моите подозрения се превърнаха в увереност. След това естествено направих справка за корабите, които в настоящия момент са хвърлили котва в Лондонското пристанище.
— И какво?
— „Самотна звезда“ е пристигнала тук миналата седмица. Спуснах се към дока Албърг и там узнах, че днес заранта корабът е отплувал обратно за Савана. Телеграфирах в Грейвсенд, откъдето ми отговориха, че „Самотна звезда“ е преминала оттам преди няколко часа. Тъй като вятърът е източен, не се и съмнявам, че корабът е преминал Гудуин и се намира недалеч от остров Уайт.
— Какво мислите да правите?
— О, Калхун е в ръцете ми. Той и двамата му помощници. Само те са американци. Екипажът е съставен от финландци и германци. И тримата не са били на кораба миналата нощ. Каза ми го един от товарачите. Докато те доплуват, пощенският параход ще е пренесъл това писмо, а телеграфът ще съобщи в Савана, че тези трима джентълмени се търсят тук по обвинение в убийство.
Но и в най-добре разработените планове могат да настъпят внезапни промени. Убийците на Джон Оупъншоу не можаха да получат петте портокалови зрънца, които Холмс им изпрати с писмото, в знак на това, че ги чакаше да имат работа с не по-малко хитър и коварен противник, отколкото бяха самите те.
През тази година есенните бури се отличаваха с особена сила и продължителност. Дълго очаквахме известия за „Самотна звезда“, но така и не ги дочакахме. Най-сетне до нас започнаха да идват слухове, че на определена ширина в Атлантическия океан върху вълните са забелязани отломки от корабно кормило с инициали „С. 3.“. И това е всичко, което разбрахме за съдбата на „Самотна звезда“.
Информация за текста
Arthur Conan Doyle
The Five Orange Pips, 1891
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
Артър Конан Дойл
Приключенията на Шерлок Холмс
Приключения 1
Скандалът в Бохемия
Златният жених
Добре замислено
Жълтото лице
Кражбата на чертежите
Петте портокалови срънца
Издател: КФ „БИСЕРНА 91“
София, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7288]
Последна редакция: 2008-05-11 22:50:00
