— Не е съвсем обикновен. Ах! Колко злини има по света, а най-лошо от всичко е, когато умен човек извършва престъпление. Достатъчно е това, което видях, госпожице Стоунър. Позволете да излезем сега на моравата.
Никога не бях виждал Холмс така тъжен и мрачен. Няколко пъти минахме мълчаливо по пътеката. Нито госпожица Стоунър, нито аз се решавахме да прекъснем мълчанието, докато сам Холмс на го наруши.
— Госпожице Стоунър — каза той, — необходимо е да постъпвате тъй, както ви съветвам.
— Ще изпълня всичко без възражения.
— Работата е доста сериозна, за да се колебаете. От вашето съгласие зависи може би животът ви.
— Аз съм във вашите ръце.
— Най-напред ние двамата, моят другар и аз, трябва да прекараме нощта във вашата стая!
Госпожица Стоунър и аз го погледнахме с учудване.
— Така трябва. Всичко ще ви обясня. Какво е това оттатък пътя? Като че ли е селски хан.
— Да, това е „Корона“.
— Оттам се виждат вашите прозорци, нали?
— Разбира се.
— Когато се върне баща ви, кажете, че ви боли глава и идете в стаята си. А когато чуете, че си е легнал, отворете капаците, поставете лампата на прозореца — това ще бъде знак за нас, — съберете всичко, което ви трябва, и идете във вашата по-раншна стая. Без съмнение ще можете да прекарате там една нощ, въпреки ремонта.
— О, да, разбира се.
— Останалото оставете на нас.
— А какво ще правите вие?
— Ще прекараме нощта в стаята и ще узнаем причината за шума, който ви е изплашил.
— Струва ми се; че вие вече си съставихте мнение за тази работа, господин Холмс — каза госпожица Стоунър, като го хвана за ръка.
— Може би.
— Тогава, за Бога, кажете ми от какво умря сестра ми?
— Аз исках първо да събера по-ясни сведения.
— Поне кажете ми вярно ли е моето предположение, че е умряла от страх?
— Не, не мисля. Предполагам, че причината е била друга. А сега, госпожице Стоунър, ще трябва да ви оставим, защото ако се върне доктор Ройлот и ни види тук, нашето идване ще бъде съвсем безполезно. Сбогом. Бъдете твърда, ако изпълните това, което ви казах, можете да бъдете спокойна, че скоро ще отклоним заплашващата ви опасност.
Шерлок Холмс и аз лесно намерихме две стаи в „Корона“. Те бяха на долния етаж. От прозореца се виждаше вратата и обитаемото крило на Сток Морен. По здрач край нас мина доктор Гримсби Ройлот. Неговата грамадна фигура се очертаваше до тази на момчето, което караше коня. Момчето се позабави, докато отвори вратата, и ние чухме как докторът кряскаше с пресипнал глас и видяхме как бясно се заканваше с юмруци. Файтонът мина през вратата и след няколко минути зърнахме светлината на лампа, запалена в една от стаите.
— Вижте какво, Уотсън — каза Холмс, — наистина не знам дали да ви взема с мен тая вечер. Работата е опасна.
— Мога ли да ви бъда полезен?
— Вашето присъствие би било незаменимо.
— Тогава ще дойда с вас.
— Това е много мило от ваша страна.
— Вие говорите за опасности. Навярно забелязахте в тия стаи нещо, на което аз не обърнах внимание.
— Не, вие видяхте същото, което и аз. Само че аз направих повече изводи.
— Не видях нищо особено освен шнура на звънеца и не мога да си представя защо е прекаран тоя звънец.
— Вие видяхте и вентилатора, нали?
— Да, но нищо особено не забелязах. Отворът е толкова малък, че едва ли и мишка може да се промъкне през него.
— Аз знаех, че има вентилатор, преди още да пристигнем в Сток Морен.
— О, мили Холмс!
— Да, знаех. Спомнете си, госпожица Стоунър каза, че сестра й усещала миризмата от цигарите на доктор Ройлот. Това, разбира се, изведнъж ме наведе на мисълта, че между двете стаи трябва да има някаква връзка. Отворът е малък, иначе би го забелязал следователят. И аз реших, че това трябва да е вентилатор.
— Но какво лошо има в него?
— Е, поне има едно странно съвпадение. Пробива се отвор за вентилатор, прокарва се шнур и спящото в кревата си момиче умира.
— Не виждам никаква връзка.
— Вие нищо особено ли не забелязахте на кревата?
— Не.
— Той е закован за пода. Случвало ли ви се е да видите такъв креват?
— Не.
— Момичето не е могло да премести кревата си, то е трябвало да бъде винаги в едно и също положение спрямо вентилатора и връвта. Така трябва да наречем тоя шнур, защото той съвсем не е предназначен за звънеца.
— Холмс! — извиках аз. — Смътно се досещам за това, което загатвате. Ние дойдохме навреме, за да не допуснем едно ужасно, тънко замислено престъпление.
— Да, ужасно и тънко замислено. Ако един доктор извърши злодейство, няма по-лош престъпник от него. Той притежава силни нерви и много знания. Палмър и Притгард стояха начело в своята професия. Този човек ги превъзхожда, но аз мисля, че ще успеем да го надхитрим. Тая нощ ще видим много ужасни неща. Но, за Бога, да запушим спокойно и да помислим за по-весели работи.
Към девет часа светлината, мяркаща се сред дърветата, угасна и в къщата стана съвсем тъмно. Часовете минаваха бавно, когато изведнъж, тъкмо в единадесет часа, пред нас блесна ярка светлина.
— Това е знакът — каза Холмс, като скочи на крака.
Ние излязохме от хана, Холмс каза на стопанина, че отиваме при един познат и може би ще останем да нощуваме там. След една минута вече вървяхме по тъмния път; студен вятър духаше в лицата ни и само жълтата светлина ни показваше пътя сред царуващата наоколо мъгла.
Да влезем в парка не беше трудно, защото стената, която го ограждаше, беше срутена на някои места. Като минахме между дърветата, стигнахме до моравата, прекосихме я и тъкмо се готвехме да се вмъкнем през прозореца, когато иззад група лаврови храсталаци изскочи някакво същество, прилично на отвратително грозно дете, хвърли се към моравата, сякаш разтърсвано от конвулсии, и бързо изчезна в тъмнината.
— Боже мой! — прошепнах аз. — Видяхте ли?
Холмс за миг се изплаши, също както и аз, и във вълнението си ми стисна силно ръката, след това тихо се разсмя и ми каза на ухото:
— Много мила къща! Това е павианът.
Аз съвсем бях забравил за любимците на доктор Ройлот. Може би и пантерата скоро щеше да се намери върху раменете ни. Признавам, че се почувствувах по-леко, когато изух обущата си по примера на Холмс и се промъкнах след него в стаята. Моят другар безшумно затвори капаците, сложи лампата на масата и обгърна с поглед цялата стая. После се доближи до мене и като сложи ръка на устата си, едва чуто прошепна:
— Най-малкият шум ще разруши всичките наши планове.
Аз утвърдително поклатих глава.
— Ще трябва да угасим лампата. Той ще види светлината през вентилатора.
