Оттук нататък ще следвам хода на събитията, като ви предам своите писма до мистър Шерлок Холмс, които лежат на масата пред мен. Един лист липсва, но иначе те са напълно запазени и ще ви разкрият мислите и подозренията ми по-точно, отколкото ако бях ги предал, осланяйки се на паметта си, въпреки че споменът за трагичните събития е още пресен у мен.
Баскервил Хол, 13 октомври
Драги Холмс,
С предишните си писма и телеграми те държах досега в течение на всичко, което се случваше в този напълно забравен от бога кът на света. Колкото повече човек стои тук, толкова повече прониква в душата му меланхолията на това тресавище — на тази безкрайна шир, която все пак има някаква мрачна прелест. Щом се озовеш в недрата му, чувствуваш как съвременна Англия остава някъде назад, а вместо нея пред себе си виждаш навсякъде жилищата и работата на предисторическия човек. Излезеш, а наоколо ти къщите на тези забравени хора, техните гробове, огромните каменни блокове, които показват мястото, където са били храмовете им. Като гледаш тези сиви каменни колиби по скалистите хълмове, забравяш века, в който живееш, и ако видиш изпод ниската врата на някоя колиба да пълзи наметнато със зверска кожа космато същество, което поставя на тетивата на лъка си стрела с връх от кремък, ще почувствуваш, че неговото присъствие тук е по-естествено от твоето. Интересно, че това място с толкова неплодородна почва е било населено така гъсто от тези хора. Не съм познавач на древността, но смятам, че това е било някакво невойнствено угнетено племе, принудено да се задоволи с местност, която другите не са искали да населят.
Всичко това обаче няма нищо общо с мисията, с която ти ме изпрати, и е сигурно съвсем безинтересно за човек със строго практичен ум като твоя. Още си спомням пълното ти безразличие към въпроса, дали слънцето се движи около земята, или земята около слънцето. Ето защо позволи ми да се върна към работите, засягащи сър Хенри Баскервил.
Ако през последните няколко дни не си получил никакви сведения, то е, защото до днес нямаше нищо важно за съобщаване. Случи се обаче едно странно събитие, за което ще ти разкажа по-нататък, защото преди всичко трябва да те запозная с някои други обстоятелства.
Едно от тях, което съм засегнал много малко досега, е криещият се из тресавището каторжник. Сега има пълно основание да се вярва, че той се е махнал, което е значително облекчение за обитателите на самотните ферми. Изминаха две седмици от деня на неговото бягство, а през това време никой не го е виждал, нито е чул нещо за него. Съвсем немислимо е той да може да издържи сред тресавището толкова дълго време. Разбира се, що се касае до укриването му, това съвсем не е трудно. Всяка от тези каменни колиби би могла да му служи за скривалище. Той обаче няма какво да яде, освен ако не е уловил и заколил някоя овца. Ето защо ние смятаме, че той не е вече тук, а като резултат от това отдалечените един от друг фермери спят по-спокойно.
Ние тук сме четирима здрави и силни мъже, така че ако се случи нещо, бихме могли да се опазим, но, да си призная, имаше моменти, когато се безпокоях, като си помислех за Степлтънови. Те са отдалечени с мили от всякакви хора Имат една прислужница, един стар лакей и сестрата и брата, като последният не е много силен мъж. Те биха били безпомощни в ръцете на такъв свиреп човек като нотингхилския убиец, ако той би се промъкнал в къщата. Тяхното положение безпокоеше много и сър Хенри, та им предложихме конярят Паркинс да ходи да спи там, но Степлтън не искаше и да чуе за това.
Нашият приятел баронетът започна да проявява значителен интерес към хубавата ни съседка,. Това не е за учудване, защото за един енергичен човек като него времето тече убийствено бавно в това самотно място, а пък и тя е много очарователна и красива жена. В нея има някакъв екзотичен плам, който странно контрастира с хладината и спокойствието на брат й. Въпреки това и в него се чувствува скрит огън. Той положително има силно влияние върху сестра си, защото съм забелязал, че когато тя говори, му хвърля непрекъснато погледи, като че търси одобрение на думите си. Надявам се, че се държи добре с нея. Той има сух блясък в очите и тънки, здраво стиснати устни — неща, които са присъщи на един положителен и може би суров характер. Ти би го намерил интересен за изучаване.
Степлтън дойде да посети сър Хенри още първия ден, а на следващата сутрин ни заведе да ни покаже мястото, което е свързано с легендата за порочния Хуго. Вървяхме няколко мили през тресавището и се озовахме в местност така мрачна, че наистина би могла да даде начало на една такава легенда. Тясна долчинка между скалистите зъбери извежда на открито място, изпъстрено с бяла пушица25. В средата се издигат два очукани, заострени отгоре каменни стълба, които приличат на огромни прогнили бранни зъби на някакъв чудовищен звяр. Мястото съответствува във всяко отношение на сцената от легендата, където се е разиграла някогашната трагедия. Сър Хенри беше много заинтересуван и неведнъж пита Степлтън дали наистина вярва във възможността от вмешателство на свръхестествени сили в работите на хората. Той говореше безгрижно, но беше явно, че е доста обезпокоен. Отговорите на Степлтън бяха предпазливи, но лесно можеше да се разбере, че казва по-малко, отколкото би могъл да каже, и че не изрази напълно мнението си, защото щадеше нервите на баронета. Той ни разказа подобни случаи, когато цели родове са страдали от влиянието на някакви зли сили, и остави у нас впечатлението, че по този въпрос и той споделя преобладаващото тук сред народа мнение.
На връщане останахме за закуска в Мерипит хаус и тогава сър Хенри се запозна с мис Степлтън. Още в момента, в който я видя, той се увлече по нея и както ми се струва, чувствата са взаимни. По пътя за в къщи баронетът говори с нея непрекъснато и оттогава едва ли е минало ден да не се видим с брата и сестрата. Те ще обядват днес у нас, а вече говорим за визита у тях през следващата седмица. Човек би помислил, че тази дружба е много приятна на Степлтън, и все пак неведнъж съм забелязвал, че лицето на брата изразява решително неодобрение, когато сър Хенри окаже някакво внимание на младата леди. Той е много привързан към сестра си и несъмнено ще бъде твърде самотен без нея, но ако й попречи да сключи такъв блестящ брак, това би било връх на егоизма. При все това сигурен съм, че Степлтън не желае тяхната дружба да прерасне в любов, защото няколко пъти забелязвам, че прави всичко възможно, за да не ги оставя насаме. Между впрочем, ако към другите трудности се прибави и един любовен роман, то твоето нареждане да не оставям никога сър Хенри да излиза сам ще бъде много трудно осъществимо. Ако изпълнявам заповедите ти буквално, моята репутация скоро ще пострада.
Онзи ден, или нека бъда по-точен, в четвъртък, доктор Мортимър закусва у нас. Той прави разкопки на една могила в Лонг Даун и намери там череп на предисторически човек, което го изпълни с голяма радост. Едва ли може да се намери друг ентусиаст като него така предан на своите занимания. Степлтънови дойдоха малко по-късно и по молба на сър Хенри добрият доктор ни заведе до алеята с тисовете, за да ни покаже как точно се е случило всичко през онази фатална нощ. Това е дълга мрачна алея между две високи стени от подкастрен жив плет, с тесни ивици трева от всяка страна. На другия й край има една стара полуразрушена беседка. Някъде по средата е вратата към тресавището, където старият джентълмен е изтърсвал пепелта от пурата си. Това е бяла дървена врата с резе. Отвъд нея се разстила обширното тресавище. Спомних си твоята теория за това произшествие и се опитах да си представя всичко, което се е случило. Както е стоял до вратата, старецът е видял нещо, което се е приближавало откъм тресавището — нещо, което го е изплашило така, че е загубил ума си, и е бягал, бягал, докато е умрял от ужас и изтощение. Ето, по този дълъг мрачен тунел е бягал той. От какво? От някое от овчарските кучета из тресавището? Или от някое призрачно куче — черно, безмълвно и чудовищно? Дали някой човек няма пръст в тази работа? Дали бледият предпазлив Баримор знае повече от това, което казва? Всичко е мъгляво и неясно, Но зад всичко това стои тъмната сянка на престъплението.
След като ти писах последния път, аз се запознах с още един от съседите. Това е мистър Франклънд от Лефтър Хол, който живее на около четири мили южно от нас. Той е възрастен човек с червендалесто лице, бяла коса и злъчен характер. Неговата злоба е насочена против британското законодателство и е похарчил цяло състояние за всевъзможни дела. Франклънд се бори със закона просто заради удоволствието от борбата и е готов да взима коя и да е страна по даден въпрос, ето защо не е чудно, че това развлечение му струва скъпо. Веднъж ще забрани минаването по някой път покрай имението си, за да предизвика общината да го съди, та да отвори пътя; друг път със собствените си ръце ще развали нечия порта, а после ще заяви, че тук от незапомнени времена е имало път, за да предизвика собственикът да заведе дело за нарушаване границите на чужд имот. Той познава основно старото общинно и поземлено право и използува познанията си понякога в интерес на селяните от Фърнуърд, понякога против тях и според поведението му те или го носят триумфално по улиците на селото, или го изгарят символично на клада. Разправят, че понастоящем
