знаели, че дамата ще ги опише и че по нейното описание незабавно ще ги познаем!
— Именно. Човек би очаквал, че ще накарат и лейди Бракънстол да замлъкне завинаги.
— Може и да не са разбрали — подметнах аз, — че тя се е съвзела от припадъка.
— И това е възможно. Ако е изглеждала безчувствена, защо да й отнемат живота? А какво ще кажете за този нещастник, Хопкинс? Аз като че ли съм чувал някои доста странни истории за него.
— В трезво състояние не е бил лош човек, но ставал същински сатана, когато се напиел, или по-точно — полунапиел, защото той много рядко стигал до крайното състояние на пиянството. В такива моменти сякаш дяволът влизал в него и той бил способен на всичко. Въпреки цялото си богатство и титлата си, на един-два пъти едва не попадна в ръцете ни. Веднъж например се вдигна голям скандал, защото бе полял с газ едно куче и го бе подпалил — при това не друго, а кучето на лейди Бракънстол. Накрая, макар и много трудно, историята се потули. Друг път пък беше замерил с гарафа прислужницата Тереза Райт — и в този случай последваха големи неприятности. Между нас казано, къщата, общо взето, ще бъде много по-весела без него. А сега какво разглеждате?
Холмс беше коленичил на пода и разглеждаше внимателно възлите по червения шнур, с който е била вързана дамата за стола. После щателно огледа шнура откъм откъснатия му, разръфан край.
— Когато този шнур е бил дръпнат, звънецът в кухнята трябва да е иззвънял — забеляза той.
— Да, но никой не би могъл да го чуе. Кухнята се намира в противоположната страна на къщата.
— Крадецът откъде е знаел, че никой няма да го чуе? Как е посмял така безразсъдно да дръпне шнура на звънеца?
— Именно, господин Холмс, именно. Вие задавате същия въпрос, който аз си задавах не веднъж и не два пъти. Няма съмнение, че този човек е познавал къщата и порядките в нея. Трябва да е бил сигурен, че всички слуги вече са си легнали в този сравнително ранен час и че никой не би могъл да чуе звънеца в кухнята. Следователно е бил в тясна връзка с някой от слугите — това е съвсем очевидно. От друга страна обаче, слугите са осем и всички се ползват с добро име.
— Щом е така — рече Холмс, — подозрението ще падне върху онази, която господарят е замерил с гарафата. В такъв случай трябва да се приеме, че тя е изменила на господарката си, към която изглежда тъй привързана. Впрочем това е второстепенен въпрос. Когато заловите Рандъл, навярно няма да ви бъде трудно да се доберете и до съучастника му. Разказът на дамата съвсем очевидно се потвърждава от всяка подробност, която виждаме пред нас. — Той отиде до френския прозорец и го отвори. — Тук няма никакви следи, но и не може да се очаква да има, понеже земята е твърда като камък. Виждам, че свещите върху полицата над камината са били палени.
— Да. На тяхната светлина и на светлината на свещта на лейди Бракънстол разбойниците са си свършили работата.
— А какво са откраднали?
— Не са взели кой знае колко неща — само половин дузина сребърни прибори от бюфета. Лейди Бракънстол смята, че са били толкова уплашени от смъртта на сър Юстъс, че не са посмели да претършуват цялата къща, както биха постъпили при други обстоятелства.
— Възможно е. И все пак са пили вино, както разбрах.
— За да успокоят нервите си.
— Не е изключено. Предполагам, че не сте пипали трите чаши на бюфета?
— Не, не съм! И бутилката си стои така, както те са я оставили.
— Я да им хвърлим един поглед. Охо! Какво е това?
Трите чаши бяха събрани заедно и бяха обагрени от виното, но на дъното на едната имаше утайка от ципата, която обикновено се образува в гърлото на бутилка с отлежало вино. Бутилката стоеше до тях — — две трети пълна, — а до нея лежеше една дълга, напоена с вино тапа. Видът на тапата и прахта по бутилката показваха, че виното, с което убийците се бяха черпили, не е било какво да е.
Поведението на Холмс се промени. Безстрастното изражение изчезна от лицето му и аз отново видях в живите му, малко хлътнали очи да се разпалва пламъчето на любопитството. Той взе тапата и я разгледа внимателно.
— Как са я извадили? — попита Холмс.
Хопкинс посочи едно полуотворено чекмедже, в което бяха подредени покривки за маса, а отгоре им лежеше голям тирбушон.
— Лейди Бракънстол каза ли, че именно този тирбушон е бил използван?
— Не забравяйте, че тя е била в безсъзнание, когато са отваряли бутилката.
— Да, наистина. Впрочем този тирбушон не е бил използван. Бутилката е била отпушена с едно от онези джобни ножчета, комбинирани с тирбушон, не по-дълъг от инч и половина. Ако разгледате горния край на тапата, ще видите, че тирбушонът е бил вкарван на три пъти, преди да е била изтеглена. Освен това не е продупчена докрай. Големият тирбушон щеше да я продупчи и да я изтегли още при първото дръпване. Като хванете разбойника, непременно ще откриете сред вещите му и едно от тези комбинирани ножчета.
— Това ще бъде неоспорима улика — рече Хопкинс.
— Трябва обаче да призная, че тези чаши ме озадачават. Лейди Бракънстол действително ли е видяла тримата мъже да пият?
— Да, тя изрично подчерта това.
— Тогава да приключим с този въпрос. Смятам, че няма какво повече да се каже. И все пак съгласете се, Хопкинс, че има нещо странно в тези три чаши. Как, не забелязвате нищо странно? Добре, добре, да не говорим повече за това. Може би човек с моите обширни познания и по-необичаен метод на работа е винаги готов да търси сложно обяснение, дори когато е налице далеч по-просто. Възможно е тази история с чашите да е чиста случайност. А сега, сбогом, Хопкинс! Не виждам с какво друго бих могъл да ви бъда полезен. Струва ми се, че за вас случаят е напълно изяснен. Моля, уведомете ме, когато арестувате Рандъл, а също и за събитията, които биха могли евентуално да последват. Надявам се скоро да ви поздравя с успешния край на разследването. Хайде, Уотсън, мисля, че в къщи ще можем да прекараме по-ползотворно времето си.
Докато пътувахме обратно, по изражението на Холмс разбрах, че е озадачен от нещо, което бе открил. От време на време се опитваше да разсее това впечатление, като разговаряше така, сякаш въпросът е напълно изяснен. Скоро обаче съмненията завладяха отново съзнанието му и по свъсените вежди и разсеяния поглед човек можеше да заключи, че мислите му пак са се пренесли в просторната трапезария на Аби Грейндж, където се бе разиграла среднощната трагедия. Най-накрая, следвайки някакъв вътрешен порив, той скочи на перона тъкмо когато влакът потегляше от гарата на едно предградие, като ме повлече след себе си.
— Съжалявам, скъпи приятелю — рече той, докато наблюдавахме как последните вагони на нашия влак изчезват зад завоя. — Простете ми, че ви подлагам на такива неприятни преживявания заради нещо, което може да се окаже само празна приумица, но честна дума, Уотсън, просто не мога да оставя случая в това положение. Вътрешното ми чувство се бунтува срещу подобно нещо. Посоката е погрешна, изцяло погрешна, готов съм да се закълна. А разказът на дамата беше логичен, бе потвърден напълно и от прислужницата, и от веществените доказателства. Какво мога да противопоставя срещу това? Три винени чаши и нищо друго. Но ако не бях приел някои от нещата на доверие, а бях разследвал всичко с онази задълбоченост, която бих проявил, ако започвахме случая на чисто, ако също така не бях допуснал една предварително подготвена история да отвлече вниманието ми, дали тогава нямаше да открия нещо по- определено, за което да се заловя? Щях, разбира се. А сега, Уотсън, нека поседнем на тази пейка, докато дойде влакът за Чизълхърст, в това време ще изложа пред вас доводите си, като ви моля най-напред да отхвърлите от съзнанието си мисълта, че разказаното от господарката или от прислужницата непременно е вярно. Не бива да допускаме очарованието на лейди Бракънстол да влияе на мнението ни. Ако направим безпристрастна преценка на разказа й, непременно ще открием някои подробности, които могат да събудят подозрение. Преди две седмици тези разбойници са се докопали до голяма плячка в Сиднъм. По този повод във вестниците бяха поместени известни данни за тях, както и описанието на външността им. Така че съвсем естествено би било да хрумне на човек да използва всичко това, ако желае да измисли история, в която да играят роля въображаеми крадци. Известно е обаче, че крадци, които са успели да направят добър удар, обикновено предпочитат да се радват тихо и мирно на придобивката си, вместо да се впускат веднага в ново опасно приключение. И още — не е обичайно също да ударят една жена, за да й попречат да изкрещи, след
