писар Хол Пайкрофт ще постъпи на служба при него.
— Боже мой! — извика нашият клиент. — Какъв глупак излязох!
— Сега разбирате защо им е потрябвал вашият почерк. Представете си, че на вашето място постъпва служител, чийто почерк съвсем не прилича на онзи, с който е било написано писмото ви с молба за работа. И измамата би била открита веднага. А така той, без да бърза, спокойно е успял да изучи почерка ви, като сам е останал в пълна безопасност, понеже както предполагам, никой от тамошните служители не ви е виждал.
— Така е — простена Хол Пайкрофт.
— Много хубаво. Е, после е ясно, че на тях им е било крайно необходимо да ви държат в заблуда и да не ви дадат възможност да влезете във връзка с някой, който би могъл да ви каже, че при Маусън работи ваш двойник. И ето че ви дават добър аванс и ви пращат тук, като се погрижват да ви дадат и работа, която би ви попречила да се върнете в Лондон и да развалите играта им. Всичко това е доста ясно.
— С каква цел се е представил за свой брат?
— Е, това е съвсем ясно. Очевидно те са двама. Единият се е заел да разиграе вашата роля на писар в тая кантора, а другият изобразява вашия господар. Той, разбира се, се е боял да забърка в тая работа трето лице, което не би било безопасно. И ето, положил е всички старания, за да измени външността си, като е смятал, че няма да ви учуди приликата между братята. Но щастливият случай е помогнал да забележите златната пломба, без която вие не бихте заподозрели никаква хитрост.
Хол Пайкрофт разтърси юмруците си.
— Господа! — извика той. — Но тогава какво е правил в кантората на Маусън онзи, другият Хол Пайкрофт докато те ме разиграваха? Какво да сторим сега?
— Трябва да телеграфираме на Маусън.
— Но при тях в събота кантората се затваря в 12 часа.
— Няма нищо. Навярно там има някой от пазачите или служителите.
— Ах, да, там винаги има дежурен. Нали в кантората се пазят доста ценности. Слушал съм за това в Сити.
— Много добре. И така, ние му телеграфираме и узнаваме благополучно ли е всичко и служи ли там писар с вашето име. Всичко това е много понятно и ясно, но съвсем не ми е ясно защо един от тия обесници, като ни видя, взе, та се обеси.
— Вестникът! — с пресипнал глас произнесе зад нас някой. Човекът седеше сега бледен и изплашен; по очите му се виждаше, че съзнанието му се възвръща. Той нервно триеше широката червена черта, която бе се образувала на врата му.
— Вестникът? Разбира се! — извика Холмс в най-силна възбуда. — Какъв съм бил идиот! Забравих вестника, а при това съм уверен, че в него именно се крие цялата тайна.
Той грабна вестника от масата и тържествуващ вик се изтръгна от устата му.
— Я погледнете, Уотсън! — възкликна той. — Това е лондонски вестник, вечерно издание, „Вечерно знаме.“ Тук има всичко, което ни трябва. Гледайте ей това:
„Престъплението в Сити. Убийството в кантората на Маусън и Уилям. Опит за грандиозен грабеж. Залавянето на престъпника.“
— Драги Уотсън, прочетете това гласно.
Статията беше напечатана на видно място. Личеше, че това бе важно известие през тоя ден. Ето какво пишеше в нея:
„Необикновено дръзкият опит за грабеж и убийството, които са завършили със задържането на престъпника, са предизвикали голямо вълнение в Сити. Неотдавна известната на всички фирма Маусън и Уилямс получила за съхранение доста големи ценности на стойност около един милион фунта стерлинги. Директорът чувствувал отговорността, която е поел, и заповядал да се поставят ценностите в най-модерни огнеупорни сейфове. Освен това било уредено постоянно дежурство с въоръжен пазач. Преди няколко дни при Маусън постъпил на работа нов писар на име Хол Пайкрофт. Всъщност излиза, че това е известният и знаменит престъпник и разбойник Бидингтън, който заедно със своя брат наскоро бил излежал петгодишна присъда. Неизвестно как, Бидингтън сполучил под чуждо име да постъпи на служба в кантората. От своя кратък престой там той се възползувал отлично, като снел отпечатъци от ключалките и изучил положението на склада и огнеупорните сейфове.
В кантората Маусън работата на писарите в събота обикновено свършва на обяд. Подофицерът от градската полиция Тайсън, който дежурял на улицата пред зданието, бил крайно учуден, като видял, че някакъв господин с пътническа чанта в ръка излиза от кантората в един часа и двадесет минути. У полицая се събудили подозрения; той проследил непознатия и с помощта на друг полицай, на име Полак, го арестувал след отчаяна съпротива. Полицията веднага разбрала, че има работа със смел и грандиозен грабеж. В пътническата чанта намерили около сто хиляди фунта стерлинги в американски железопътни облигации и освен това голямо количество акции.
При огледа на кантората, в един от огнеупорните сейфове било намерено тялото на нещастния пазач, свито на две и тикнато в сейфа. По такъв начин престъплението щяло да бъде открито не по-рано от понеделник, ако не бе помогнала пъргавината на подофицера Тайсън. Черепът на пазача е бил разбит с ръжен, при което ударът е бил нанесен отзад. Очевидно Бидингтън, който под някакъв, предлог се е върнал в кантората, е убил пазача, очистил е бързо големия огнеупорен сейф и е избягал с плячката. Неговият брат, който му е помагал винаги в мошеническите подвизи, се е скрил някъде и още не е открит, въпреки енергичните усилия на полицията.“
— Е, сега ние можем да й помогнем в това — каза Холмс, като сочеше човека, който седеше на пода до прозореца. — Човешката природа представлява странно съчетание, Уотсън. Дори злодеят и убиецът могат да внушат на своя брат такава силна обич, та последният да се опита да се самоубие при вестта, че главата на брат му е в опасност. Но както и да е, ние не можем да избираме. Господин Пайкрофт, тичайте за полиция, докато ние с доктора попазим тук.
Информация за текста
© 1992 А. Атанасов, превод от английски
Arthur Conan Doyle
The Adventure of the Stockbroker’s Clerk, 1893
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
Артър Конан Дойл
МЕМОАРИТЕ НА ШЕРЛОК ХОЛМС
разкази
Том I
Arthur Conan Doyle
The Adventures of Sherlock Holmes
А. Атанасов, Д. Симидов, Л. Весов — преводачи, 1992 г.
Редактор Иванка Савова
Художник на илюстрацията на корицата Веселин Павлов
Художник-редактор Веселин Христов
