Франсоаз Долто
Женската сексуалност
Въведение
Според психоанализата развитието на сексуалността изцяло се обляга на съществуването и структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психофизиологичното развитие на човешкото същество. В ранните стадии сексуалността не обслужва плодовитостта на вида, а само я подготвя чрез субективното, органично и характерово структуриране на човешкото същество, чийто все още незрял репродуктивен апарат е генитално еднополов.
Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово. Обикновено на термина женско се придава пасивният смисъл на приемането, а на термина мъжко — активният смисъл на предаването, значения, които двете понятия дължат на биологичната си организация. Но ако сексуалните нагони са или с активна, или с пасивна доминанта, либидото — в психоаналитичния смисъл на думата — е винаги активно.
Половата зрелост през пубертета е либидният стимул, който определя телесния аспект, мъжки или женски, на сексуалността. Генитално локалиризаната поява на спермата у момчето и на менструацията у момичето потвърждава в собствените им очи физиологичната роля, отредена на всеки от тях в сексуалните отношения.
От физиологичното юношество нататък нещата се развиват сякаш либидото, за да осигури запазването на вида, се стреми да се осъществи чрез сексуално допълващи се индивиди.
Неосъзнатият критерий на стремежа и доближаването до избраното същество изглежда винаги е очакваната плодовитост — плодът неизменно, е ако не съзнателно желан, то несъзнателно въвлечен в срещата между мъжа и жената.
Разглеждайки аномалиите в телесно-еротичното и характерово-емоционалното сексуално поведение на съвременниците си, Фройд открива, че всяка аномалия в органичното генитално поведение (субективно оправдана или не), всяко любовно поведение може да се разбере чрез изучаване на дълбокото несъзнавано. В него се намират динамично действащи противоположни представи, заложени във въображаемите умствени схеми на субекта, в забранените му желания. Изучаването им чрез метода на свободното асоцииране показва, че те са участвали в структурирането на личността, датиращо от предгениталния инфантилен период. Така Фройд открива възловата роля на едиповия комплекс и на следствието му — страха от кастрация, този специфично човешки енергетичен кръстопът на императивната сила, наречена от него либидо, която спомага за съхраняването на вида, както и ролята на другите сили, способстващи за запазването на човешкото същество като участник в социалния живот на дадена група.
Фройд е обозначил с термина разрешаване на едиповия комплекс промяната в организацията на личността, настъпваща в резултат на превъзмогването на тези конфликти. Комплексът разделя предгениталните етапи на либидото от гениталния стадий и социалната му и културна еволюция. Фройд описва едиповия комплекс у момчето като конфликтен енергетичен кръстопът, достигнат от либидото, което е противоречиво свързано с представи за телесен контакт, последователно и различно еротизирани по отношение на двете родителски личности. Например момчето е подложено на риск от дезорганизация, която би била ендогенна заплаха за личността или пола му, ако в представите му се извърши осъществяване на гениталните му желания към майка му. То трябва да се откаже от всякакво еротично желание към нея и, по благоразумна аналогия, към сестрите си, които във въображението си свързва с нея.
Преди комплекса, по време на предгениталните етапи на либидото, последното е въображаемо насочено към родителските обекти, към личността им и пола им.
В момента на преодоляването на комплекса идва ред на емоционалната драма със заплахата от кастрация, която, макар и ендогенна, се изживява като произлязла от бащата със съгласието на майката. — След разрешаването на едиповия комплекс активното либидо, вече откъснато от обекта на пенисното си желание (майката), и пасивното либидо, откъснато от аналното си желание (бащата) се завръщат в личността на момчето. Бащата символично им е отговорил, белязвайки сина със знака на своя закон, знак, който има стойност на символична кастрация, освобождаваща непоносим страх, и на постепенен достъп, извън въображаемите вълшебства, до могъществото на мъжа в обществото. Либидото се завръща в субекта с гениталната си същност, като пенисът и инцестните желания остават на заден план. То нарцистично се пренася върху обществената личност на субекта, върху културното му развитие. Оралните и анални сублимации на момчето се организират с оглед откъсването от семейството. То се отъждествява със собствения си баща, превърнал се в дееротизиран ментор на неговата борбеност и изобретателност; приспособява се към законите на общността, които управляват поведението на възрастовата му група.
Настъпването на пубертета пробужда останалия без предназначение пол и предизвиква личността на момчето да използва ендогенно пробудените си еректилни сили пак за сексуални завоевания, но този път нарочно избрани вън от семейната група и особено желани, тъй като насърчават свойството, подбуждащо мъжа да се надскача, да проявява борбеност и да поема стимулиращия еротичен риск на гениталната си функция. Причинител на желанието му е такъв обект, който, извън телесните си граници и благодарение на еректилното привличане, което изпитва към него, му дава представа за собствения му пол.
фактът, че мъжките полови органи са функционално външни, както и анатомично външни спрямо коремната кухина, връзката между еротизацията на обекта и гениталната органична възбуда, предизвиквана от него, целият този мъжки сексуален „стил“ обяснява защо именно чрез изучаването на развитието на момчето Фройд е определил като момент на гениталната организация възрастта на съдбовния конфликт между мъжките ендогенни тенденции — на агресивност и борбеност — и мъжките сексуални тенденции.
Така че най-напред бе извършено психоаналитичното изучаване на мъжката сексуалност и на аномалиите й. Бисексуалността, наблюдавана в развитието на момчетата, се среща навсякъде — в биологията, в социологията; тя бе обявена за отговорна за аномалиите във възрастта на половата зрелост в мъжкото и женското поведение на животните, а оттам и на човека. Освен това, тръгвайки от изучаването на органичните нервни възбуди, Фройд предугажда, че неврозите се дължат на химически фактори. Хормонално доказана бисексуалност бе открита и в развитието на момичетата: непенисната характеристика на женския пол, разочарованието, изпитвано от момичетата в детството при откриването на неизгодното за тях различие на половите форми, предизвикващо гордостта на привилегированото момче, са накарали Фройд да мисли, че женската сексуалност се изгражда депресивно върху основата на това разочарование, несъмнено особено живо изживявано в условията на социални борби за равенство на половете в края на XIX век.
Ролята на бащата в сексуалността, организираща се по време на едиповия комплекс, е навявала Фройд и на мисълта, че бащата като реално същество има изключително или почти изключително структуриращо значение за човешкия индивид, мъжки или женски. От друга страна настъпването на пубертета при момичетата — като че ли предизвиква още по-голямо изтласкване от вече установеното и едва преодоляно изтласкване на пенисната амбиция през третата година. Но схващането за силата на изтласкването се съчетава зле с друго едно наблюдение на Фройд, засягащо, да я наречем, „еластичната“ моралност на жените, за която той с право смята, че се дължи на не толкова солиден Свръхаз и оттам на една по-лабилна психична структура.
Освен това според тогавашните изследвания върху хистерията това аномално ексхибиционистично отреагирване на сексуалната тревожност изглежда запазена женска марка, доколкото хистерията у мъжете получава обществен излаз във вербални политически възбуди или борческо-героични постъпки с демонстративен характер, поради което остава клинично неустановена.
Целомъдрието на буржоазния свят от края на викторианската епоха — до голяма степен лицемерно налага във възпитанието на момичетата стил, по силата на който нежният пол в заможните семейства е длъжен да живее със сведени очи. Поради широко разпространеното малокръвие девойките изглеждат трогателни, а детинските глезотии трябва да ги направят прелъстителки. Впрочем това възпитание започва едва след раздялата със селските бавачки, които са много по-свободни в чувствата си и стимулиращи за либидото във възрастта на предгениталната сексуалност.
При такива обществени условия потискането, на което е подложено добре възпитаното момиче по време на едиповия комплекс, е още по-травмиращо — то попада на терен, станал нестабилен поради отсъствието на първия обект на отъждествяване (бавачката или бавачките), несъчетан с бащата. Интроекцията на този
