Защото тогава завърши войната, която ги разделяше.
Сега бяха на път към дома. Към „Седемте бора“, където щяха да започнат отначало. Приемникът на Литълтън, губернаторът Бул, бе назначил Улф за свой представител при индианците чероки. Той възнамеряваше да се заеме сериозно с работата и знаеше, че Каролайн ще му бъде най-добрата помощница, любовница, съпруга… най-подходящата жена за него.
Улф я качи внимателно на коня. Тя продължаваше да се страхува от коне, но не го признаваше пред никого… дори пред собствения си съпруг.
— Готова ли си да продължим? — попита я той, след като настани в седлото.
— Да, и аз, и бебето сме готови.
Улф я потупа по коляното и възседна жребеца си, после се наведе към Калану. Сложи сина си да седне пред него, пое поводите на товарното муле и хвърли поглед към Каролайн.
Следобедното слънце блестеше в златото на косите й и той отново се възхити на силата, която се криеше в това красиво, нежно същество.
— Тръгваме ли? — попита я отново с вдигнати вежди.
— О, да!
Калану радостно изписка, Домино залая, а Улф и Каролайн пришпориха конете към долината.
Информация за текста
© 1994 Кристин Дорси
Christine Dorsey
My Savage Heart, 1994
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Кристин Дорси. Диво сърце
ИК „Абрис“, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13933]
Последна редакция: 2009-10-28 13:41:15
