и силно го бутна по рамото. Той се обърна рязко.
— Търсех те, Клавдия!
— И аз те търсех! — върна му усмивката тя. — Ела, седни и да поговорим — потупа го рамото. — Мислех, че съм добра актриса, Нарцисе, но твоята способност да играеш е равна на моята.
— Какво искаш да кажеш? — заекна той. — Клавдия, не е време за шеги. Искам да знам къде да ида да живея. Докога ще останеш във вилата?
— Това сега няма значение — Клавдия посочи градинската пейка. — Искам да поговорим за горския скитник. Не, Нарцисе, не започвай да трепериш и да плачеш! Познаваше ли старика?
— Разбира се! — тихо продума той, избягвайки погледа й. — Всички го познаваха. Но аз се страхувам, Клавдия, и се питам какво стана миналата нощ?
— Знаеш какво стана, Нарцисе — вилата беше нападната. Сигналните огньове? Ти си човекът, който ги е видял, нали? — Забеляза как той започна да се изчервява. — А онзи горски странник, как мислиш, дали е бил убит? — сграбчи китката му и заби нокти в нея. — Недей да лъжеш, Нарцисе! Ти си огледал трупа, както оглеждаш всички трупове, които донасят в „Печалният дом“. Някои не смееш и да пипнеш, но други? Не упражняваш ли уменията си да балсамираш върху тях?
Нарцис отказа да отговори.
— Знаеш ли какво? — продължи тя. — Струва ми се, че ми наговори доста лъжи за доста неща.
— Аз…
— О, не започвай отново с представлението! Ти си балсаматор от Сирия, който бил замесен в някакъв бунт и бил продаден в робство. Нали така?
Нарцис съгласно кимна.
— Бил си изпратен в Италия и… Клавдия го удари през лицето.
— И дойдох тук.
— Пак ще те ударя, ако лъжеш. Ти ми стана симпатичен, но всъщност не те познавам. Бил си известно време в тази вила, нали? Познаваш хора като Тимотей. Също така познаваш и мен и имаш много голям дълг към мен, затова казвай истината.
— Пристигнах в Италия — бавно започна Нарцис. — Бях пратен да ме продадат в Тарентум.
— Капуа! — прекъсна го Клавдия. — Не забравяй за Капуа, Нарцисе…
— Е, да — припряно продължи той. — Бях продаден на един селянин, който реши, че няма да му бъда от полза и се озовах на пазара за роби, откъдето ме купи едно християнско семейство.
— Аха! — засмя се Клавдия. — И ти си християнин, нали, Нарцисе? Сигурна съм, че си кръстен — тупна го по рамото. — Направи грешка. Питаше се дали арианите имат по-различни погребални обреди в сравнение с ортодоксалните. Странно, помислих си, как така един езичник роб, човек, опознал погребалните обреди на Египет, знае толкова много за ортодоксалните християни и арианите? Виждаш ли — Клавдия се вторачи в него, — ти трябва да си направил и други неволни грешки — продължи тя доволна. Не смяташе да поставя под съмнение всичко, казано от Нарцис, но последната й забележка наистина го подплаши. — Та какво казваш? — подкани го тя.
— Новият ми господар беше погребален уредник. Бе добър човек, с голямо семейство, момчета и момичета. Живееха във вила на края на града, красиво място, господарке, с цветни и овощни градини, маслинови горички и лозе. Правеше собствено вино, беше чудесно на вкус. Толкова бях щастлив! Каквото господарят искаше исках го и аз. Приех Белия Христос. Вярвах във всичко, в което вярваше господарят. Той често ме използваше като пратеник, като довереник. Възхищаваше се от познанията ми за балсамирането. Смееше се, тупваше ме по рамото и казваше, че под ръцете ми и най-ужасният труп става привлекателен. В деня на сабата54, точно преди вечерята, във вилата се събираха християни. Свещениците им, вече ръкоположени, както те го наричат, идваха да празнуват agape, Евхаристията55, както те наричат празника на любовта: разчупването на хляба и пиенето на вино. Те вярват, че това са тялото и кръвта на Христос.
Господарят ми беше много богат. Беше покровител на ораторската школа в града; нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това, да покани оратори във вилата си за agape. След като церемонията свършваше, ние вечеряхме под звездите, а въздухът ухаеше от аромата на глициниите. Ораторите се забавляваха, обсъждайки един или друг въпрос. При други случаи господарят водеше цялото си семейство в школата, за да присъстват на речите на ораторите — Нарцис скри лице в ръцете си. — Какво идилично време! Вергилий трябва да го е възпял в поезията си!
— После? — настоя Клавдия.
— О, там срещах кого ли не. Ораторската школа в Капуа беше прочута; идваше дори Крис, за да подобри речта си и да се обучава как да се представя пред публика. Мислеше се за нов Цицерон. Обичаше да цитира „За Милон“, „Против Катилина“ и други речи на големия оратор. Не съм твърде сигурен — изви очи нагоре Нарцис, — но мисля, че Крис трябваше да напусне — поради някакъв скандал заради плащането на таксите, или в неговия случай заради неплащането им.
— А Гай Тулий?
Нарцис поклати глава отрицателно:
— Разговарял съм с него. Прекарвал е повечето от времето си в Галия или Британия. Езичник до мозъка на костите и не разбира за какво е цялата тази врява. Никога не съм се срещал с него, докато не пристигнах тук.
— А домоуправителят Тимотей?
— Никога не е идвал, но разбрах, че имал брат там.
— Какво стана с него?
— Изчезна при преследванията. Тимотей не знае дали е избягал, арестуван ли е бил или е убит — Нарцис сви рамене. — Никой не знае! Останалите от ораторите бяха там. Атанасий, Дионисий и другите. Тогава бяха млади, учеха изкуството как да говорят пред публика и ги обучаваха да произнасят реч с морско камъче в устата, или да говорят без бележки. Когато се връщам назад, си спомням как всички се надуваха като петли на гумно. Юстин се смяташе за новия Демостен.
— Образован човек си, Нарцисе, знаеш всички имена.
— Господарят ми беше много учен. Той ме образова, накара ме да изчета библиотеката му.
— И как свърши всичко?
— Да, всичко свърши! — уморено заключи Нарцис. Харесвах това семейство, господарке. Господарят ми обеща да ме освободи, имаше планове да ме направи партньор. Можехме да завладеем целия този град. Би трябвало да видиш складовете му. Имаше всичко необходимо за най-хубавите погребения: маски, ветрила, ковчези, дори музиканти. Диоклециан сложи край на всичко. Издаде едикта си, християните отново бяха обявени извън закона, а писанията и символите им забранени — Нарцис се разплака и захълца тихичко. Клавдия забеляза, че е свил юмруците си, а вените на ръцете му изпъкваха като върви. Този човек може да убива, помисли тя. Ами Тимотей? Имал брат в Капуа, който изчезнал. А Крис? При него въпросът стоеше по- иначе. Той беше всеизвестен със своята стиснатост и с това, че не обича да плаща дълговете си.
Както хълцаше, Нарцис й заприлича на дете, което пролива сълзи повече защото е ядосано, отколкото от скръб. Той изтри очи с опакото на ръката си:
— Семейството на господаря беше издадено. Посред нощ дойдоха войници, намериха препис от християнските писания, Chi и Rho, знака на рибата, чието име е съставено от буквите, които, както знаеш, означават Иисус Христос, Син Божи, Спасител на света. Аз треперех в тъмнината, докато войниците тикаха символа в лицето на господаря и искаха да се отрече от него. Той отказа, както и цялото семейство. Тогава ги отведоха, вързаха ги, изблъскаха ги навън и ги натовариха на една талига. Както разбираш, на мен не обърнаха внимание, бях роб, аз не съществувах. Останах да бродя като дух из празната къща. Останах там около четири дни. Хората идваха да питат какво се е случило. Не можех да повярвам! Видях го в очите им: аз бях предателят, аз бях предал своя господар. Затова избягах и се скрих в околностите.
— Как оцеля?
— Знаех за християнската общност, някои имена и места. Тъй като се криех и бягах да спася живота си, те ме приеха като един от тях, но бях изправен пред много опасности. Християните можеха да ме заклеймят като предател, властите да ме погнат като избягал роб. Ако ме заловяха, можех да очаквам кръста или да ме хвърлят на някоя мечка на арената. Един от селяните, който ме подслони, ми разказа как властите са сложили ръка върху имуществото на господаря. Аз също бях включен в него, но липсвах. Търсели ме —
