превърнали в могъща военна каста, в чиито ръце е била съсредоточена огромна държавна и военна власт. — Бел.прев.
55
Титла на владетеля в някои мюсюлмански страни от Близкия изток и Африка. До възникването на исляма емири били пълководците, а след това мюсюлманските владетели, осъществяващи държавната и духовна власт. — Бел.прев.
56
Така са наричани джамиите през Средновековието (от Mahomet, Мохамед); според източниците кръстоносците наричат кулата така, защото са я издигнали на мястото на или близо до някакво мюсюлманско свещено място. — Бел.прев.
57
Атабег — наследствена благородническа титла от тюркски произход, която се давала на управител на област. За първи път се появява при селджуците. Първоначалното й значение е „наставник на принцове“. Атабег е бил наставник, а често и втори баща на невръстните наследници на мюсюлмански владетел. — Бел.прев.
58
Псалм 77:45–50 — Бел.прев.
59
Град в западна Сирия. — Бел.прев.
60
Халифът е държавният глава на ислямската форма на държавно управление, наречена „халифат“. — Бел.прев.
61
Първият латински патриарх на Йерусалим. — Бел.прев.
62
Днес административен център на Южен Ливан. — Бел.прев.
63
Древен град във Финикия, днес се намира в Ливан. В древността Тир, Сидон и Аруад са формирали Финикийската конфедерация с център Триполи. Името „Финикия“ се споменава в Библията, а финикийците произхождат от ханаанците, описани в Библията. — Бел.прев.
64
Митично влечуго, на което са приписвани страховити и зловещи характеристики. Съществуват три описания на неговия външен вид. В действителност има малък гущер, който се нарича „обикновен базилиск“ и не притежава никое от смъртоносните качества на митичното влечуго. — Бел.прев.
65
Едно от най-важните пристанища на древен Израил. — Бел.прев.
66
Miserere mei (лат.) — Прости ми, Боже. — Бел.прев.
67
Balteus (лат.) — колан за меч, част от снаряжението на римските легионери. — Бел.прев.
