19
Colloquium (лат.) — лек, непринуден разговор. — Бел.прев.
20
Уилям Завоевателя или Гийом дьо Норманди — херцог на Нормандия (1035–1087) и крал на Англия (1066–1087). — Бел.прев.
21
Вторият син на Уилям Завоевателя е известен като Уилям II или като Уилям Руфъс — Рижия, прозвището „Рижия“ получил заради червената си брада или заради огнения си нрав. — Бел.прев.
22
Викингите или така наречените нормани („мъже от севера“) са германско племе, обитаващо в ранното средновековие бреговете на Скандинавия. През 911 г. викингите основават в Северна Франция своя държава, наречена Норманско херцогство. До ден-днешен тази област носи името Нормандия. Част от викингите или норманите продължили на юг, където основали друга своя държава в Сицилия. — Бел.прев.
23
За Готие Голтака, известен и като Валтер Голтака или Безимотни, се предполага, че получава погрешно своето прозвище. Според някои източници Готие е бил сеньор на Боаси-санз-Авоар на френски Boissy- sans-Avoir в Ил дьо Франс, където втората част от името на владението съвпада с израза „sans avoir“, означаващ „нямам нищо“. — Бел.прев.
24
След призива на Урбан II преди кръстоносния поход, станал известен като Първи кръстоносен поход, към Йерусалим се отправили спонтанно и неорганизирано тълпи поклонници в движение, наречено Народен поход. Начело застанал Пиер Отшелника. — Бел.прев.
25
Селджуците са турска династия, управлявали териториите на днешните Иран, Ирак, както и Мала Азия в периода от средата на IX век до края на XIII век. Нахлуват в Анадола в края на X век. Считат се за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. През XV век отслабените селджукски държави са завладени от османските турци. — Бел.прев.
26
Или Гийом льо Шарпантие. От фр. „le charpentier“ — дърводелец. По сведения на свои съвременници е бил жесток човек и подлец. Стига до Константинопол. След обсадата на Антиохия от кръстоносците името му вече не се споменава. — Бел.прев.
27
„Песен за пътуването на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол“ — старофренска епическа поема. — Бел.прев.
28
Храмовият хълм е мястото, където били издигнати Първия (Соломоновия) и Втория йерусалимски храм. Мястото е свещено и за трите религии: юдаизъм, християнство и ислям. Стената на плача е останка от стената на Втория йерусалимски храм. — Бел.прев.
29
Джамия, издигната на Храмовия хълм. Уникална сграда с великолепна архитектура, издигната над камъка, на който Авраам е принесъл в жертва агнеца, по чудо заменил неговия син Исаак. От това място Мохамед „отскочил“ с коня си и се възнесъл на небето, където се молил със старозаветни пророци и с Иисус. Куполът на скалата се намира над Стената на плача. — Бел.прев.
30
Разпространено име на българите през Средновековието, използвано от жителите на много западноевропейски страни. Има презрителен оттенък. — Бел.прев.
31
Катафракти — форма на тежка конница, първоначално ударна част на партянската и персийската войска. Катафрактът е солидно въоръжен и защитен с висок островръх шлем, дълго копие, дълъг меч, като с броня са защитени не само катафрактът, но и неговият кон. — Бел.прев.
32
Матей 6:31–34 — Бел.прев.
33
В средновековна Англия и Франция в края на годината се провеждали празненства с маскаради — наследство от римските Сатурналии. На тези празненства на Безредието монаси и свещеници се преобличали като миряни и дори като жени, а обикновени хора се правели на монаси и свещеници. Избирали с жребий и Господар на Безредието — гротескна фигура, която давала тон на празненствата. — Бел.прев.
34
Източно-западната Схизма датира от 1054 г. и е разделение на християнската църква на два основни дяла: римокатолически и източноправославен. Между представители на двата дяла често са се водели ожесточени спорове кой най-правилно изповядва христовото учение и на кого следва да се падне първенството в християнската църква: на папата в Рим или на патриарха в Константинопол. — Бел.прев.
35
Chapeaux de fer (фр.) — железни шапки. — Бел.прев.
