обяд. Тялото му вече е при балсаматорите. Съпругът ми реши, че ще е най-добре да остави стаята му недокосната, за да я видите. Искате ли преди това да се изкъпете и да се освежите?
Амеротке кимна. Чувстваше се уморен и потиснат, но първо трябваше да види килията на Сато. Не хранеше никакви илюзии, че смъртта на слугата е нещастен случай. Поклони се на жреците и излезе в градината.
— Снощи сънувах сън, господарю — дотича след него възбуденият Пренхое.
— Ако не ме оставиш на мира — отвърна му Амеротке през зъби, — това ще е последният ти сън! — спря толкова внезапно, че Пренхое се блъсна в него. — Какви са другите новини?
— Има съобщения от съда — отвърна Пренхое. — Очите и ушите на фараона настоява да му бъде позволено да изложи случая срещу Рамос… Той се извинява, господарю, но казва, че също като вас е подложен на натиск…
— Да, сигурен съм, че е така! — върховният съдия избърса потните си ръце в робата. — И какво друго?
— Омендап.
Амеротке притвори очи. Омендап, главнокомандващият войската на фараона, на свой ред го притискаше да отхвърли обвиненията. Отвори очи.
— И какво каза вестоносецът на генерала?
— Че дните минават и той е нетърпелив по-скоро да обяви невинността на сина си пред цяла Тива.
— Ще му се наложи да почака! — извика Амеротке. — Шуфой, намери някой слуга! Искам да огледам стаята на Сато.
Когато пристигнаха, килията беше абсолютно пуста. Съдията се огледа и разбра, че останалите слуги в храма вече бяха успели да отмъкнат вещите на мъртвеца. Въпреки това вероятно по нареждане на Хани чашата и прекатурената делвичка с вино не бяха побутнати и масата не беше почистена. Разлятото вино беше образувало червена локвичка и над нея бръмчаха мухи.
— Кой каза, че е било сърдечен удар? — попита Амеротке, приближи се до прозореца и погледна навън.
— Лекарите на храма. Дойдоха и внимателно огледаха трупа. Всички знаеха — продължи Пренхое, — че Сато е дебел и пие твърде много. Но аз поех част от работата ви, господарю.
Амеротке се обърна и седна на перваза на прозореца.
— И какво разбра, Пренхое?
— Сато бил излизал тази сутрин. Казват, че е търсил някаква куртизанка, която си падала по него.
— Да, той спомена за нея. Някой знае ли коя е?
Пренхое поклати глава:
— Когато се върнал… — писарят спря, беше чул хъркане и погледна през рамо. Асурал бдеше пред вратата, но Шуфой се беше настанил удобно в ъгъла и беше заспал.
— Дребосъкът е уморен — каза меко Амеротке — и неутешим от загубата на всичките си целебни отвари. Продължавай, Пренхое.
— Сато се върнал в храма. Според стражата на храма той ви е търсил. Повтарял, че имал да ви каже нещо…
Пренхое проследи погледа на Амеротке. Главният съдия се беше взрял в стената. Той се приближи и внимателно огледа петната.
— Скоро са направени — измърмори съдията. — Пет, шест, дори седем. Виж, Пренхое, явно Сато е потопил ръцете си във виното и е направил отпечатъци на стената.
— Лекарят каза, че сигурно е станало при конвулсиите…
— Къде е бил намерен трупът?
Родственикът му посочи пода.
— Лежал е приведен тук. Ръцете му са били изцапани с вино.
Амеротке беше виждал починали от апоплексия хора. При удар се умираше бързо. Погледна пак масата, падналата чаша и делвата с вино. Сато сигурно е седял там, станал е и се е приближил до стената. Той се обърна отново към червените следи.
— Проверихте ли виното?
— Аз дойдох, когато лекарите преглеждаха трупа — отвърна Пренхое. — Те помирисаха виното, чашата и делвата. Дори го опитаха. Чисто е.
Амеротке се приближи до масата и се взря в нея. Виното беше плътно и гъсто. Видя колко активни са мухите, нито една от тях не изглеждаше замаяна. Оставено в чашка, отровното вино се използваше от слугите да улавя и да унищожава мухи и други насекоми. Той седна на стола и внимателно огледа масата.
— Нещо не е наред ли, господарю?
Като че ли в отговор Шуфой изхърка силно, млясна с уста и измърмори нещо на сън.
— Да, Пренхое. Погледни — Амеротке му махна да мине от другата страна на масата. — Какво според теб не е наред?
Пренхое взе делвичката, връзката и парчето папирус.
— Възможно ли е Сато да си позволи такова вино? — попита той.
— Браво — измърмори Амеротке. — Но делвата не е от скъпите — той потопи пръст във виното и го помириса. — Погледни следите!
Пренхое се взря отблизо.
— Има две петна! — възкликна той и посочи избледнялата следа. — Вероятно Сато е разливал вино и преди.
— Не ми се вярва. Мисля, че убиецът е разлял виното след това. Знаеш ли какво предполагам, че се е случило, Пренхое? Сато е обикалял сутринта и е разправял, че иска да ме види. Убиецът е научил. Вероятно вече е бил набелязал Сато, в случай че е видял нещо необичайно. И е оставил делва с отровно вино в стаята му. Сато се е върнал уморен и недоволен. Тъй като е обичал пийването, не е могъл да повярва на късмета си. Някой приятел му е оставил делва с вино. Вероятно си е помислил, че е от мен или че е подарък от онази куртизанка, която е преследвал. Човек като Сато не задава въпроси. А и освен това нещо го е тревожело. Напълнил си е чашата и безгрижно я е изпил. Напълнил си я е отново, но отровата в стомаха му вече е била подействала и е прорязала тялото му. Той е блъснал делвата и е изпуснал чашата. Разбрал е две неща — че умира и че е отровен вероятно заради това, което е искал да ми каже. И затова е отишъл до стената — Амеротке погледна през рамо отпечатъците, сега съвсем избледнели, но различи дланта и формата на свитите пръсти. — Чудя се какво се е опитвал да ми каже… — седна и поклати глава. — Горкият Сато. Отровата е спряла сърцето му. И прилича съвсем на естествена смърт. Съмнявам се, че господарят Хани е направил щателно разследване, върховните жреци в никакъв случай не искат още приказки за убийство.
— Нима той прикрива нещо? — възкликна Пренхое.
— Възможно е — съдията се изправи и отиде до прозореца. — Но тук отново е най-вероятно простото обяснение. Хани не иска смъртта на Сато да бъде обявена за подозрителна. Сигурен съм, че лекарите няма да го прегледат много внимателно, а съществуват прахчета и отвари, които не оставят следи — той сви рамене. — И кой би се загрижил? Дебелият Сато, слугата от храма. Могат да кажат дори, че е умрял от мъка по господаря си, въпреки че хората ще шушукат и мърморят.
— Но виното не е отровно.
— Да, не е. Убиецът вероятно е наблюдавал кога Сато ще се върне. Това е изолирано, далечно кътче от храма. Злодеят е можел да се скрие и да изчака жертвата да умре. После е подменил делвата с отровното вино, почистил е остатъците и е измил чашата.
— И е разлял вино от новата делва — заключи Пренхое.
— Много добре, умни ми писарю. Останали са трупът и чистото вино. Сато веднага е бил закаран при балсаматорите и никой не си е помислил за убийство.
— И кога ще свърши това? — попита уморено Пренхое.
— Скоро — отвърна Амеротке. — Отговорът се крие в Нерия, той е първата жертва. Ако разберем защо е бил убит, ще открием и кой го е извършил.
