слънцето, — е да направите възстановка на събитията, които са се случили тук. Двама от вас ще плуват в лотосовия басейн. Ти, Хутеп, и още един от хората ти ще се опитате да се прекачите през плета от трънки, без да бъдете забелязани. Останалите ще заемат същите наблюдателни позиции, на които са били вчера.
Най-напред това предизвика известно учудване и дори ги развесели малко. Надиф понечи да възрази, но Амеротке категорично вдигна ръка.
— Това е най-малкото, което можем да направим — заяви той. — Може да открием какво именно се е случило.
Амеротке седна на моравата под слънчобрана на Шуфой. Двама от стражите на Хутеп се съблякоха и без много подканяния се гмурнаха в басейна и заплуваха и запляскаха из него. Мабен и Мериет стояха на сянка в павилиона и наблюдаваха развитието на драмата. Най-сетне Амеротке бе успял да наложи някакъв ред. Двамата кушити от охраната, които плуваха в басейна, все повече се уморяваха, но продължаваха да чакат. Амеротке дочуваше как зад оградата Хутеп и Санеб се опитват да се изкачат по нея. Накрая вратата на дворчето се отвори и двамата със засрамени лица влязоха вътре.
— Господарю — Хутеп застана в единия край на басейна, вперил поглед в Амеротке, — това е невъзможно.
Съдията се изправи и заобиколи басейна.
— Какво искаш да кажеш с това „невъзможно“?
— Елате — отвърна Хутеп. — Ще ви покажа.
Излязоха през вратата и отидоха от другата страна на оградата до едно място, близо до ъгъла й. Хутеп кимна на Санеб, който направи опит да се изкачи; но при начина, по който оградата бе конструирана — като гъста решетка от преплетени клони, бе практически невъзможно да намери място, на което да закрепи крака си.
— Освен това е и бодлива — обясни Хутеп, — и тръните стърчат навсякъде, така че е невъзможно да се захванеш някъде с ръце. Господарю съдия, никой не би могъл да се прекачи през тази ограда.
— А ако някой би могъл — започна да разсъждава на глас Амеротке, — щеше да му се наложи да скочи от другата страна вътре, да изненада Ипуе и Хаят, после да ги убие, без да се вдигне тревога — той посочи към дърветата. — А преди това, за да се добере до оградата, е трябвало да се промъкне през тези дървета, без да бъде забелязан от никой от вас — Амеротке поклати глава. — Надиф — обърна се той към началника, — при условие че не намерите повече доказателства, случилото се може да се приеме като инцидент. — Той тръгна, но спря, защото чу остър звук на камбанка. Спря и погледна в посоката, от която идваше звънът. Надиф държеше малък ръчен звънец и енергично го разклащаше. Амеротке отиде до него.
— Камбанка от костенуркова черупка, господарю съдия.
Надиф обърна тъмнокафявата чашка и показа езичето на звънчето на Амеротке.
— Хаят винаги го носеше със себе си. Намерих го отстрани, до басейна. Тя беше доста властна и обичаше да звъни с тази камбанка, когато искаше да повика слугите. През този ден не е позвънила нито веднъж — Надиф приближи до него. — Помислете, господарю съдия — изсъска той свирепо, — две човешки същества умират внезапно, във водата, невъзможно! Ако Ипуе е получил удар, Хаят щеше да позвъни с камбанката. Ако Хаят е имала някакъв проблем, Ипуе щеше да направи същото или щеше да вика за помощ.
— Да приемем — язвително му отвърна Амеротке, — просто заради самия спор, че някой действително се е прекачил през тази ограда, макар че, за да успее, щеше да му е нужна стълба; щяха да скачат из басейна, да се измокрят, да се сборичкат, което щеше да се чуе и да вдигне тревога. Тогава камбанката със сигурност щеше да зазвъни — Амеротке поклати глава и се загледа към павилиона, където седеше Шуфой и се майтапеше с един от кушитите. — Санеб!
Младият кушит скочи на крака и бързо се отзова.
— Хутеп!
Капитанът на стражата, застанал близо до градинската порта, се присъедини към тях. Амеротке им даде знак да дойдат по-близо.
— Какво правихте сутринта, в която господарят ви е умрял?
Хутеп сви рамене:
— Както винаги, господарю съдия, бяхме заели позиции сред дърветата около оградата. Е, нали ги видяхте; та наблюдавахме и оградата и портата оттам. Колкото до останалото — той се захили стеснително, — ами пийвахме си бира и си бъбрехме. След като пийнахме, просто си подрямвахме и си почивахме. Все пак, господарю съдия, това беше оградата на моя стопанин, не някакъв самотен пост или военен лагер в Червените земи. Поотпуснахме се, не чувахме нищо нередно. Не видяхме никой да се върти наоколо. Едва когато Санеб отвори тази врата и влезе вътре в дворчето, едва тогава заподозряхме, че нещо не е наред.
— Господарю — Мабен и Мериет се приближиха припряно към тях, — какво ще кажете на Божествената?
— Какво мога да кажа? — иронично им отвърна Амеротке. — Преди да си тръгна, трябва да видя личните покои на Ипуе.
Мериет се съгласи. Тя поведе Амеротке към къщата и към стаите на Ипуе, намиращи се непосредствено зад централната зала. Амеротке бързо оцени богатството на търговеца: този разкошен сарай, състоящ се от една централна спалня с прилежащи към нея допълнителни стаи, използвани за архиви и складови помещения; освен това баня, тоалетна и всичко това изключително добре мебелирано и много чисто. Главното помещение, личната стая на Хаят и Ипуе, беше декорирана с вкус и подредена с изящно изработени и старателно подбрани мебели. Вниманието на Амеротке веднага бе привлечено от фреските по стените, които изобразяваха някакъв объркан свят, който сякаш бе обърнат с главата надолу; свят, в който магарета в жречески одежди извършваха жертвоприношения на боговете; котки вееха с ветрила на мишки по време на хранене и им сервираха храната или пък носеха мишлета, загърнати в шалове; лисици и чакали свиреха на гайди; усмихнати крокодили подръпваха струните на лютни; косове събираха смокини в кошници, а хипопотами гнездяха сред клоните на палмови дървета. Той внимателно огледа рисунките и си даде сметка, че има много общи неща с Ипуе. Мъртвият търговец явно се бе надсмивал над боговете и ритуалите на Озирис за пътуването към Далечния запад42. Амеротке прехапа устни. Понякога той тайно признаваше пред съпругата си Норфрет, че приема тези истории за Сет, Амон, Ра, Хор, Хатор и за всички останали богове и богини просто за плод на човешкото въображение. Ипуе със сигурност бе вярвал в същото.
Амеротке се отдръпна от фреските и започна да изучава стаята в детайли. Нямаше нещо, което да не си е на мястото, нямаше нищо неподходящо, цялото помещение бе прекрасно декорирано и елегантно обзаведено. Ипуе и Хаят бяха живели спокоен и разкошен живот. Влезе в архивната стая — квадратно, варосано помещение с два прозореца високо в стената. Отвори ленените торби и започна да преравя записките. Денят напредваше. Шуфой нахлу и настоя да научи кога ще си тръгват. Амеротке промърмори някакво извинение, задълбочен в записките и кореспонденцията на Ипуе. Не намери нищо значимо: сметки от продажби, договори, покупки, цял куп сведения, показващи как Ипуе е разработвал пазарите на изток, развивайки богата и процъфтяваща търговия с Пунт и с островите във Великото зелено море. Едно нещо не му даваше мира — какво точно бе правил Ипуе преди четири години, когато бе изчезнала първата му съпруга. Амеротке повика обратно в стаята Мабен и Мериет и ги разпита подробно за датата, на която се предполага, че Ипуе е трябвало да отпътува за Мемфис. След известно затруднение те се сетиха и Амеротке се върна обратно при записките. Колкото повече напредваше в проучването, толкова по-дълбоко ставаше смущението, защото съгласно пътното му разписание, съставено въз основа на осъществените покупки и сключените договори по това време, Ипуе не беше пътувал по-далеч от Тива. Беше посетил Храма на Птах, както сочеше описът на разходите му, а след това бе отишъл в някаква къща, наречена от него Дом на удоволствието, много близо до пазара на скъпоценни камъни. Амеротке отново повика Мериет и Мабен и ги разпита най-подробно, изтъквайки новооткритата подробност, че съгласно дневниците си Ипуе изобщо не е пътувал до Мемфис. Двамата изглеждаха много смутени от откритието на Амеротке, макар той да подозираше, че всъщност са били наясно с този факт и са гледали на случая като на семеен скандал, ясно доказателство за женкарството на Ипуе.
