Лицето на дьо Краон засия.
— Лейди Маделин Фицалан да ни придружи във Франция, за да може господарят ми лично да й изкаже съболезнованията си?
— Амори! Амори! — Едуард се приведе над масата и го стисна силно за рамото. — Не можеш да си представиш колко са ми приятни нашите разговори.
— Пътуването по море — замислено каза дьо Краон, разтривайки изтръпналото си рамо — може да бъде много опасно.
— Ако нещо се случи с лейди Маделин — отвърна кралят, — няма да държа теб или господаря ти отговорни.
Дьо Краон се поклони.
— В такъв случай, твое величество, ще се видим довечера.
Той отдръпна стола си и се изправи. Едуард го последва, заобиколи масата и го притисна в мечешка прегръдка. Размениха си целувката на мира. Доволен, френският пратеник се канеше да отстъпи, когато с изненада усети, как прегръдката се затегна до задушаване.
— Но Корбет — пошушна кралят — за мен е като брат. Ако нещо му се случи и разбера, че вината е твоя или на краля ти, Бог ми е свидетел, скъпи Амори, че животът ти няма да струва пет пари.
После освободи пратеника и отстъпи.
— Разбрахме ли се, сеньор дьо Краон?
Посланикът се поклони дълбоко.
— По въпросите, свързани с трайния мир между нашите две кралства, господарю, аз и моят господар сме напълно съгласни с теб.
Бележка на автора
Този роман, разбира се е художествена измислица, но в него са преплетени много исторически факти. През Средните векове реликвите често са били фалшиви и продажбата им носела големи печалби. Най- известните примери за реликви, направили собствениците си милионери, са гробницата на свети Томас Бекет в Кентърбъри и стъкленицата с Христовата кръв, която се намира в абатството Хейлс.
Между Англия и Франция съществували оживени дипломатически отношения във връзка с искането на Филип единствената му дъщеря Изабела да се омъжи за Уелския принц. Надъхван от правника Пиер Дюбоа, Филип мечтаел внукът му да седне на английския трон. Бракът бил сключен през януари 1308. Но и най- мъдрите планове на мишките и на хората понякога се объркват. Всички синове на Филип умрели без наследници, а синът на Изабела изявил претенции към френския трон, което сложило началото на Стогодишната война.
След 1303 Филип внезапно бил обсипан с нови искания от Едуард I. Чел съм оригиналното писмо, което се съхранява в Националния исторически архив в Париж под номер J 655–25. Едно от тези искания е за по- голяма зестра, което, както отбелязва професор Елизабет Браун в своето научно изследване „Налозите и кралските финанси във Франция при династията Капет“ (Американска академия по средновековна история, 1992) почти опразнило френската хазна.
Историята, че съпругата на Филип Жана е била отровена, е описана в
Гейвстън е действителна историческа личност. Бил е прогонен от Англия от Едуард I, но многократните му тайни промъквания обратно довели до ожесточени и доказани спорове между баща и син. След смъртта на Едуард през 1307 г., Гейвстън бил повикан обратно, но срещнал яростни противници и бил убит през 1312 г.
Информация за текста
© 1999 Пол Дохърти
© 2004 Мариана Димитрова, превод от английски
Paul C. Doherty
The Demon Archer, 1999
Сканиране: Galimundi, 2010 г.
Разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Пол Дохърти. Стрелецът демон
Английска, първо издание
Художник: Христо Хаджитанев, 2004
ИК „Еднорог“, 2004
ISBN 954-9745-73-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16531]
Последна редакция: 2010-07-07 18:30:00
1
Произходът на имената Гог и Магог не е напълно изяснен. Според библейското предание те символизират враждебните сили, които ще поведат последната битка срещу последователите на Христа. В Библията, Книга на Йезекиила, се среща и друга интерпретация — Гог е цар, а Магог — неговото царство. Същевременно на Британските острови съществува предание, според което Гог и Магог са двама великани, основали Лондон. — Бел.ред.
2
Добрият Господ (фр.). — Бел.ред.
3
Симон дьо Монфор оглавява бунт срещу крал Хенри III. Бунтовниците дори успяват да пленят краля, но биват разгромени при Ийвшъм от престолонаследника, бъдещия крал Едуард I. — Бел.ред.
4
Архаична форма на обръщение към омъжена или неомъжена жена. — Бел.ред.
5
Първоначално обръщение към мъж от по-високо потекло, впоследствие обръщение към всеки мъж, преминало в по-късния си вариант в „мистър“. — Бел.ред.
6
Централната част на християнски храм в продълговата форма. — Бел.ред.
