Знам, това не е много ласкателно, но хората никога не усещат, когато ти си край тях. Ти не си като муха, която се върти над яденето, или като бръмчаща пчела, която чуваш толкова ясно, че звукът сякаш постепенно се засилва. Не, ти се шмугваш вътре, шмугваш се навън, припкаш тук, припкаш там. Помниш ли какво стана преди няколко сутрини? Помниш ли дебелата Валерия, жената на търговеца на жито? Ти донесе поднос с чаши от кухнята. Преднамерено пратих точно за теб. Оставих те да чакаш до вратата. Изтървах една от шнолите си и те накарах да я вдигнеш.
Клавдия кимна.
— А когато ти си тръгна, знаеш ли какво попитах дебелата Валерия? — Елена се изкикоти зад пръсти. — Казах: „Можеш ли да опишеш прислужничката, която току-що влезе?“. И знаеш ли, тя дори не беше разбрала, че си била там.
Клавдия извърна поглед без капка изненада.
— Питам се, какво ли става в тази твоя малка главица? — презрително произнесе Елена. — О, престани да гледаш бедната Фортуната! — рязко заповяда тя. — Мъртва е. Рим е пълен с трупове. На никого няма да липсва. Тя се провали. Ти ще ме провалиш ли, Клавдия?
— Аз съм смирена служителка на твое величество.
Елена се вгледа в очите на младата жена и усети как те студено я преценяват. Беше свикнала с шпионите. Някога самата тя упражняваше този занаят. Но тази Клавдия…
— Анастасий мисли, че си много ловка — изгука Елена, — казва, че от всички мишки ти си най-добрата. И да не го кажеше той, аз щях да го кажа — гласът й стана по-остър.
Анастасий вдигна ръка и направи някакви движения с пръстите си.
— Какво ти казва? — повелително попита Елена. — Знам някои от знаците му, но други не разбирам.
— Казва ми да внимавам! — отвърна Клавдия.
— Да, така трябва да казва. — Императрицата разтвори пръсти и поднесе към носа си малката торбичка с благовония, която държеше в ръка. — Странно, нали? — отбеляза тя. — Кръвта мирише на желязо. Това място ми напомня амфитеатъра. Амфитеатърът е като живота, нали, Клавдия? Победители и победени. Зрителите, богатите, могъщите, бедните и нищите — тях не ги е грижа. Всеки ходи там заради нещо свое. Мисля, че клетниците искат да видят как под острието на меча някой страда повече от тях. А знаеш ли защо дебелата Валерия отива в амфитеатъра? Тя се възбужда! Дебелата кучка си представя, че е легнала с гладиатор! Младежите я ухажват, възползват се от благоразположението й и тя се увлича. Ти била ли си някога влюбена, Клавдия?
Младата жена студено отвърна на погледа й.
— Не, не мисля — сухо изрече Елена. — Християнка ли си, Клавдия?
Отговорът на този въпрос беше отрицателно поклащане на главата. Елена присви очи.
— Не вярваш в нищо, нали? Големите тлъсти богове и богините, които пъчат гърди и вдигат крака. В Рим има само един бог, Клавдия — продължи Елена. — Това е синът ми, божественият Константин.
Анастасий неодобрително размърда глава.
— Не ставай раздразнителен, свещенико! — остро се обърна императрицата към него. — Ти знаеш всичко за Константин, права ли съм? За твоя Август, императора?
Клавдия си спомни нарежданията на Анастасий: мълчи, бъди спокойна, никога не казвай доброволно нищо, което знаеш.
— Пътят от Йорк дотук е дълъг — унесено продължи Елена. — Толкова много императори! Сега са само двама: на запад е Константин. — Тя вдигна ръка, стиснала ароматната торбичка. — Той победи съперника си Максенций в битката край Милвийския мост и потегли срещу Рим с главата на тиранина, набучена на кол. На изток е Лициний. Сега ще ти кажа защо се срещам с теб тук. Има две причини. Първо, синът ми възнамерява да стане единствен император. О, да, той се закле във вечно приятелство. Но когато Лициний направи грешка, Константин ще потегли на изток, ще го принуди да се сражава, ще унищожи армията му, а сетне ще го убие. Ако Лициний има капка мозък в главата си, ще се опита да направи същото със сина ми. Двамата ще се усмихват и ще разменят усмивки на обич, ще се назовават един друг братя и ще подписват най-прекрасно звучащите мирни договори. — Елена сведе глава: — Но да се върнем към амфитеатъра, Клавдия. Един от двамата трябва да умре. И за да победи в тази битка, синът ми възнамерява да отмени всички едикти срещу християнската вяра.
— Повечето хора в Рим са християни, както и много офицери в армията — поне тайно. Защо? Защото Константин твърди, че е имал видение ли? Не мога да коментирам виденията му, но той има нужда от християните. Това е втората причина, поради която разговарям с теб тук. Днес в Рим има две империи. Имаме колоната на Траян19, триумфалната арка на Тит20, Колизея, Форума. Но под града минават катакомби, в които християните погребват своите мъртви и тайно изпълняват обредите си. Само погледни града ни! Паметниците вече се рушат, но животът в катакомбите продължава да кипи както винаги. Същото е и в цялата империя. Е, мен наистина не ме е грижа дали преди триста години един евреин, наречен Христос, е възкръснал от мъртвите три дни след като бил прикован към кръста. Онова, което ме интересува и което интересува и Константин е, че християнството се превръща във втора империя. — Елена направи движение, наподобяващо пълзенето на змия. — Тя е под фасадата, извива се и се промъква като онези тесни галерии в катакомбите. За какво говоря всъщност, мишленце? Разрешавам ти да приказваш.
Клавдия погледна към Анастасий, който едва забележимо кимна.
— Ако Константин — бавно започна тя, — постигне съгласие с християнската църква…
— Много добре! — изгука Елена. — Съгласие, аз харесвам тази дума. Не знаех, че си тъй добре образована. В теб има толкова много неща, които бих искала да опозная, Клавдия. Но продължавай!
— Твоят син, божественият император, не само ще обедини Западната империя, но ще отвори пътека и към Източната империя на Лициний. Лициний все още е враждебно настроен към християнството — продължи Клавдия, — но църквата в Азия е много силна.
— Много добре! — плесна с ръце Елена. — Виждам, че си разговаряла с Анастасий. Константин ще подкопае издигнатата от Лициний сграда. Докато онзи глупак позлатява и боядисва горните етажи, Константин ще отслаби подземията и основите. Моят син ще влезе във връзка със стареите на християнската църква в Азия, а после леко ще потупа по рамото онези офицери от войската на Лициний, които симпатизират на новата вяра.
Елена въздъхна:
— Но за това ще трябва време. Междувременно ние имаме врагове в Рим, а враговете се дебнат един друг. Също като дебелата Валерия. Тя идва да охка и ахка пред мен, но мислиш ли, че й е приятно да прегъва коляно и да целува ръка на дъщерята на един йоркски кръчмар? — Елена самодоволно се усмихна. — Не, не! Тя с удоволствие би видяла главата ми да се търкаля по стъпалата на двореца и така ние се връщаме към факта, че всички носим маски — дори божественият Август. Той яде, пие и се влачи след уличниците с хора, които преди шест месеца скъпо биха платили да видят главата му, изложена на пазара. Добре, сега стигнахме до доносниците, до
— Аз съм най-смирена слугиня на твое величество.
— Не, не, каква си ти в действителност?
— Аз съм една от тези, които се наричат
— И какво значи това, Клавдия?
— Шпионка съм. Твоя шпионка, твое величество.
— А кой е твоят господар?
Клавдия посочи Анастасий, който седеше със затворени очи, неподвижен като статуя на пиедестала си.
— Добре! — въздъхна Елена. — Моите агенти не казват на никого кои са всъщност. Те нямат приятели, нямат верни другари. Не се доверяват никому, защото никога не знаят с кого говорят. Дали глуховатият
