Комптън зареди друга програма на своя компютър, успоредна с диалоговия прозорец за разговор с Агенцията за национална сигурност и СТААР. Тя прехвърли данните за местоположението на източника в диалоговия прозорец и ги изпрати.
>ЦНОК-10, тук СТААР.
Какво става с предаваната информация?
Комптън погледна към стенния екран.
>Тук ЦНОК-10.
Започвам прехвърляне на записите и компютърната информация, веднага щом източникът преустанови емисията. Все още приемаме.
>Тук АНС.
Има ли опасност от изтичане на информация?
Комптън погледна към Брилън. Не й обръщаше внимание, бе съсредоточен в работата си. Комптън плъзна ръка под бюрото, напипа превключвателя, който й бяха дали от АНС, и го задейства. Сега вече контролният център бе откъснат от външния свят, с изключение на линията, която тя използваше.
>Тук ЦНОК-10.
Взех необходимите мерки.
>Разбрано, ЦНОК-10. Говори АНС.
Пренасочваме ресурси във ваша посока, за да осигурим безопасността ви.
— Не мога да засека направлението — оплака се Брилън. — Някъде на югозапад е, но къде точно… Не е никак близо.
— Великденските острови — произнесе развълнувано Комптън и се сепна.
— Божичко! — възкликна Брилън. — Та това е отговорът на стража.
— Да, сега вече виждам връзката… — заговори Комптън, но бе прекъсната от съобщение от СТААР.
>ЦНОК-10, тук СТААР.
Проверете отново координатите на източника. Липсват данни за наличие на звездна система в близост до емисионното трасе.
Брилън вече надничаше през рамото й.
— Това е, защото пристига от космически кораб, задници — промърмори той. — Ето защо е толкова силен. Бас държа, че вече са в пределите на Слънчевата система. И Господ Бог не би могъл да поддържа толкова концентриран сигнал през цялата галактика. — Той се намръщи, внезапно забелязал нещо нередно. — Кои, по дяволите, са СТААР?
— Агенцията за национална сигурност — обясни Комптън, макар да се съмняваше, че АНС и СТААР имат нещо общо. Инак защо трябваше да изпраща информация и на двете?
— Агенцията за национална сигурност? Мислех, че работим за университета.
— Не и точно сега — възрази спокойно Комптън. — Провери си сметките — нареди тя.
Брилън изсумтя нещо, но все пак седна на компютъра и прегледа отново данните.
— Всичко е точно — обяви накрая. — Не зная кой е източникът, но посоката е същата. — Той изчисти екрана и зареди схематично изображение на Слънчевата система. — Залагам цялата си заплата, че траекторията на кораба пресича нашата Слънчева система. Трябва незабавно да се свържем с университета. Професор Клинт ще…
— Не можем да се свързваме с никого — прекъсна го Комптън. Говореше по памет, повтаряйки онова, което й бе внушил мрачният агент. — В момента тази информация, както и инсталацията, с която работим, се намират под юрисдикцията на Агенцията за национална сигурност директива четиридесет и девет, точка, двадесет и седем, тире, алфа.
— Глупости — изръмжа Брилън и посегна към телефона. Но нямаше сигнал и той се обърна разгневено към нея. — Какво си направила?
— Изолирани сме от околния свят, с изключение на АНС и СТААР.
— Майната ти! — викна Брилън. — Продала си си задника на правителството. — Той се изправи и сграбчи сакото си. — Излизам да се обадя от някой уличен телефон. Заради такива като теб ще си направим някой нов „Меджик“!
— На твое място не бих вършила глупости — посъветва го тя с изненадващо спокоен тон.
— И защо? — попита Брилън, докато се надвесваше заплашително над нея. — Ти ли ще ме спреш?
— Не.
— Тогава майната ти на теб и на твоята директива за национална сигурност!
— Няма да те спирам, но те ще го сторят — рече тя и посочи тавана. Някъде отгоре се чуваше приглушеният тътен на хеликоптер, който бързо се приближаваше.
— Мътните ви взели всички! — изруга Брилън и захвърли ключовете от колата.
Комптън се обърна към компютъра, изтегли при себе си картата на Слънчевата система, погледна я за миг и набра няколко команди. Зелена електронна линия изгря над точката, обозначаваща Земята, разшири диаметъра си и се пресече с друга, червена точка.
— По дяволите — промърмори Комптън и погледна към колегата си. — Освен че ми дължиш живота си, прибави към него и заплатата. Съобщението не идва от космически кораб. Източникът му е на Марс!
3.
Не беше никак лесно да се разчитат буквите върху малкия екран на лаптопа, макар да се намираше под сянката на палатката, скрит зад плътен слой брезент от убийствените лъчи на слънцето, от които камъните в южния край на големия вулкан на Великденския остров, се бяха нажежили нетърпимо. Пръстите на Кели Рейнолдс бягаха чевръсто по клавишите, следвайки с известно закъснение мислите й, докато се опитваше да формулира, с най-лаконични и точни думи, значението на откритието, което бяха направили. Все още беше под впечатлението на погребението на Джони, издирването на виновните и разкритията около действията на „Меджик-12“.
„Намирането на извънземния компютър, известен като «стража», скрит повече от пет хиляди години тук, на най-големия от Великденските острови, беше едновременно най-значителното и най-разочароващото откритие в цялата човешка история. Значително, защото най-сетне разполагаме с недвусмислено доказателство, че човечеството не е само във вселената. Разочароващо, защото вече не можем да черпим от неизмеримите информационни запаси на този компютър. Подобно на хакери, които се промъкват в забранени за обикновения потребител места, ние можем да четем имената на файловете, но не разполагаме с необходимия код, за да ги отворим и да се запознаем с тайните, които се крият вътре. Стражът затвори всякакъв достъп към себе си преди по-малко от четиридесет и осем часа, след като изпрати в неизвестна посока съобщение, смисъла на което дори не можем да си представим.
И така, макар да се намираме само на ръка разстояние от истината за конструкцията на двигателите на скакалците и на кораба-майка, на «изтребителите фу» и дори за строежа на самия страж, тази информация остана ревниво пазена във вътрешността на извънземния компютър. Както и сведенията за това откъде точно са пристигнали тайнствените същества, наричащи себе си аирлианци.
Все пак разполагаме с известни сведения за онези събития отпреди пет хиляди години, когато Аспасия — предводителят на пришълците, взел трудното решение да изличи всички следи от присъствието на неговите сънародници на Земята, за да я съхрани само и единствено за бъдещето на човечеството, както
