С видима неохота Парсивал се присъедини към останалите рицари.
Монахът се надвеси над Артур, тъй че само кралят да чува думите му.
— Дай ми ключа!
Артур извърна поглед към него. В очите му не се долавяше и следа от болката, която го измъчваше.
— Зная за теб. Казваш се Брин, нали?
Монахът кимна.
— Ти си Наблюдателят от този остров. Един от твоите хора, Мерлин, започна всичко това.
Брин поклати глава.
— Ние го наричахме Мирдин. Но сетне измени на клетвата, която даде. Вече не е от хората ми. Ти обаче трябваше да се досетиш, че сред най-приближените ти има предател.
— Какво искаш? — попита отпаднало Артур.
— Ключа. У мен ще е в безопасност.
— Моите рицари ще го пазят — възрази Артур и премести поглед върху снишаващите се облаци. — Мерлин ми го даде като компенсация за Граала. Не биваше да бъде използван и така стана. Ти дори не знаеш какво може.
— Мерлин въобще нямаше право да изравя нито ключа, нито Граала. Тъкмо заради него бе нарушено равновесието.
— Исках само да помогна — рече Артур. — Да поправя стореното. Да възстановя равновесието.
Откъм групата рицари долетяха развълнувани викове.
— И какво ще стане, ако другите стигнат тук първи? — попита ядосано Брин. — Току-що са видели край брега кораб със знамената на Мордред, който се е отправил насам.
— Така ли?
Брин положи длан върху челото на Артур.
— Малко ти остава.
— Няма да го дам на теб.
Брин плъзна ръка надолу и палеца му притисна лявата очна ябълка на краля. Между пръстите му остана малко синкаво стъкълце, невидима досега прозрачна контактна леща. Артур премигна и ококори очи, разкривайки кървавочервения ирис на лявото. Зеницата бе малко по-тъмна от ириса и издължена вертикално като при котките.
Брин завъртя глава и посочи с брадичка рицарите.
— Мога да им покажа какво си в действителност и тогава доброто, което си сторил, ще бъде забравено завинаги. Не като крал ще те помнят, а като чудовище. Представи си само — Чудовището от кръглата маса.
Артур затвори очи и едва сега на лицето му можеше да се прочете болката, която го измъчваше.
— Ами Граалът?
— Вече е в ръцете на хората на Мордред, но те не знаят за какво служи, нито ще успеят да му го отнесат навреме. Мордред също умира. Човек от моя орден е в техния лагер, той ще открадне Граала и ще го скрие далеч оттук. Ще се върнем отново, когато всичко стане каквото беше някога.
— Не ме лъжи, човече.
— Кълна се в моя пръстен… — Брин повдигна металния пръстен на лявата си ръка, върху който се виждаше гравирано човешко око — в честта на моя орден, в сина ми, следващия Брин, следващия Наблюдател от Инисуитрин, че казвам истината и само истината.
Един от рицарите извика, че към острова се приближава кораб, над който се вее знамето на Мордред.
Артур заговори толкова тихо, сякаш на себе си:
— Всичко, заради което дойдох в Англия, бе да възстановя реда и да помогна на твоите хора.
— Тогава остави ме да приключа делото ти — отвърна Брин. — Позволи ми да върна мира, Сянко на Артад.
Рицарят се размърда неспокойно, чул своето истинско име.
— Запази го в тайна. Не знаеш колко време и усилия ми отне да го крия от хората.
— И ще го сторя, само ми дай ключа. Не ни остава много време. Трябва да се прибера в Тор преди да са дошли хората на Мордред.
— Вземи го — промълви Артур и разтвори ръка.
Брин взе Ескалибур и го пъхна под расото си. Когато се готвеше да се изправи, Артур се вкопчи в дрехата му.
— Гледай да спазиш дадената дума, Наблюдателю. Помни, че ще се върна.
Брин кимна.
— Помня го. Писано е, че твоята война ще избухне отново, но следващия път ще обхване цялата планета и когато това стане, зная, че ще се появиш и ти.
На устните на Артур затрептя изнурена усмивка.
— Онази война ще е отвъд пределите на планетата, Наблюдателю. Твоите хора знаят толкова малко. Дори на Атлантида те не разбираха понятия като вечност, вселена и реалност. Мерлин е глупак, щом се опитва да вземе Граала — още не е ударил неговият час.
— Знаем достатъчно — възрази Брин. Изправи се и тръгна забързано към отвора. Масивната врата се затръшна след него.
Парсивал отново се наведе над краля.
— Сир, врагът иде насам. Трябва да ви преместим.
Артур поклати глава, присвил очи.
— Не. Ще остана тук. Но вие вървете. Разкажете на всички какво се опитахме да направим. Разкажете им за доброто, за кодекса на честта. Остави ме сега. Скоро ще умра.
Дотичаха и останали рицари, всички уплашени от думите на своя крал.
— Сир, кълнем се да избием до крак предателите на Мордред. Ще дадем живота си за вашия!
— Не. Това е последната ми дума. Искам да ми се подчините, както сте се подчинявали винаги.
Едва тогава Парсивал забеляза изчезването на меча.
— Ескалибур! Къде е той?
— Взе го монахът — отвърна тихо Артур. — Ще го пази на сигурно място, докато потрябва отново. Аз ще се върна. Обещавам! А сега вървете! Идете си, докато още можете, и разкажете на всички за делата, които извършихме!
Един по един оцелелите рицари се поклониха пред своя крал и изчезнаха зад пелената на бурята. Накрая остана само Парсивал. Той се приближи до краля и коленичи.
— Сир.
Артур не отвори очи.
— Парсивал, ти също си върви. Ти беше моят най-верен рицар, но сега те освобождавам от служба.
— Заклех се, кралю — възрази Парсивал, — да не те изоставя никога. Няма да го сторя и сега, господарю мой.
— Трябва. Няма никаква полза да останеш. Не бива да си тук, когато дойдат за мен.
— Аз ще се бия с хората на Мордред.
— Не говоря за тези роби, дето се подчиняват сляпо и не знаят що е свободна воля.
Парсивал се намръщи.
— Тогава кой ще дойде за теб, господарю?
Артур се пресегна и сграбчи ръката на рицаря.
— Парсивал, има нещо, което можеш да направиш. Нещо, което искам да направиш. Трябва да тръгнеш да търсиш…
— Да, господарю? — подкани го Парсивал.
— Ще търсиш светият Граал.
