Пришпорван от тревожния звън на алармата, капитан Робинет изтича на мостика и вдигна глава към небето. От юг се приближаваше цял рояк черни точки. Не му оставаше друго, освен да гледа безпомощно, докато командирът на отряда за въздушна защита извиваше, за да пресрещне атакуващите.
Тъй като не разполагаха с функциониращи радари, изтребителите от въздушната защита трябваше да прибягнат до своите картечници. Като се имаше предвид, че летяха със скорост от 1М и че противникът ги приближаваше с хиляда километра в час, щеше да е като да се опитат да вденат конец в игла, докато се носят в кола със сто и петдесет километра в час. Тъй като разполагаха само с една възможност, изтребителите откриха огън отдалече, раздирайки небето с дълги, трасиращи откоси.
Като по чудо един от вражеските Ф-18 бе ударен в крилото, където цъфнаха грамадни дупки, но микроскопичните нанотехници ги поправиха незабавно.
Останалите единадесет изтребителя наведоха носове и увеличиха скоростта, като пет от тях избраха „Стенис“, а останалите се отправиха към по-малките цели от оперативната група.
На борда на „Стенис“ разполагаха само с четири 20-милиметрови зенитни оръдия „Вулкан-Фаланкс“ за близка защита. Ескортиращите го кораби бяха по-тежко въоръжени и тъй като заемаха външния периметър, те първи откриха огън. За нещастие имаха същия проблем като изтребителите — зенитните оръдия бяха снабдени с радарно насочване, което в случая бе безполезно. В аварийни случаи като този можеха да използват механичния мерник и ръчно насочване.
От крайцера „Чамплейн“ реализираха директно попадение в кабината на един от пикиращите Ф-18, убивайки на място пилота. Изгубил контрол, изтребителят описа няколко спирали и се вряза в океана.
Робинет наблюдаваше въздушния бой от мостика. Още преди първата експлозия той вече се досещаше какъв е планът на противника. Първи пострада „Чамплейн“, след като един Ф-18 се заби в мостика и изби целия команден състав.
— Камикадзе! — възкликна Робинет и в същия миг още няколко Ф-18 се спуснаха върху ескортиращите кораби. Един от тях изви рязко, снижи се над водата и се насочи право към неговия мостик. Робинет виждаше ясно трасиращите линии от зенитните оръдия, които се опитваха да го свалят. Секунда преди този Ф-18 да достигне мостика, горивните резервоари под крилата му се отвориха и отвътре бликна черна мъгла. След това изтребителят се заби в палубата.
Четиридесет минути бяха необходими на ескадрилата да се върне при оперативната група. Командирът пръв описа кръг над корабите. Някои от тях бяха понесли известни поражения, но всички се държаха над водата. Опита да се свърже със „Стенис“, но радиовръзката беше прекъсната. Той се спусна над площадката на авионосеца и остана изненадан, когато не видя никого там. Нямаше ги сигнализиращите офицери, които обикновено ги насочваха при кацане. Отблизо се виждаше, че мостикът бе пострадал сериозно. Командирът описа още един кръг, следван от останалите изтребители. Всички летяха с резервното си гориво.
— По дяволите! — изруга тихо командирът. Не му трябваше сигнализиращ офицер, за да се приземи. Беше го правил стотици пъти на различни самолетоносачи и имаше достатъчно опит. Изравни полета, редуцира дроселите и се спусна точно на мястото, където трябваше да го закачи спирачното въже. Всичко мина като по ноти. Въжето го дръпна рязко и самолетът закова.
Командирът се подаде навън и отново изруга. Никой не бързаше да изтегли самолета, за да освободи място за следващия. Той разкопча колана, измъкна се от кабината и скочи на палубата. Чувстваше се странно самотен на това място, което обикновено кипеше от трескава активност.
Изведнъж забеляза, че пораженията върху мостика са намалели, сякаш за изминалите няколко минути някой се бе заел да го поправя. От близката врата се показа един моряк и тръгна, олюлявайки се, към него. Беше протегнал ръце, с изцъклен и празен поглед, а отзад идеха още.
Командирът се извърна и затича по пистата към кърмата. Следващият го пилот тъкмо се спускаше над авионосеца за да провери ситуацията. Командирът размаха ръце, давайки му знак да се спасява както може.
20.
Чанг Чи коленичи пред голямата черна порта и примера му последваха още двеста аирлианци с дълги до земята мантии. Един по един всеки от тях приближаваше вратата и пъхаше копието си в съответния отвор на около метър от земята и малко встрани от цепнатината. След това аирлианецът отстъпваше назад и падаше на колене.
Когато и последното копие, или сабя, заеха местата си, портата започна да свети. Златисти пръстени се появиха в основата й и плъзнаха нагоре. Големите врати започнаха да се отместват и присъстващите склониха почтително глави. Лексина се просна на земята и сътрудниците й последваха нейния пример.
Тя дръзна да повдигне глава едва когато вратите се отвориха напълно. Върху сребърна люлка, в олтар от прозрачен кристал бе положен един-единствен черен цилиндър. Капакът на цилиндъра се отмести назад. Чанг Чи застана вдясно от олтара, взе една мантия и се поклони с протегнати ръце.
Една шестопръста, извънземна ръка се повдигна и сграбчи ръба на цилиндъра. Отвътре се показа върлинест аирлианец с буйни червени коси. Той преметна дългите си крака през края на цилиндъра и пристъпи отвън. Артад се изправи в цял ръст, а Чанг Чи застана до него и го наметна с мантията.
Чанг Чи извика нещо на аирлиански и двестата кортади отвърнаха в един глас. Лексина почувства, че цялата се разтреперва. Сълзи се стичаха по бузите й. Това бе мигът, който хората й бяха очаквали повече от двеста поколения.
Вече нямаше да се казват
Лари Кинсейд следеше движението на скакалеца на Търкот върху главния екран на Куба, но мислите му бяха погълнати от задачата, която му бе поставила Че Лу. Компютърът бе проверил всичките двайсет и четири точки в различни комбинации, но досега без никакъв успех. Лари го препрограмира така, че да използва Гиза като първа отправна точка и Циан Лин като втора.
Вече обмисляше възможността стражите в тези точки да са били преместени там едва след създаването на координатната система, но тогава всички усилия изглеждаха безсмислени. Трябваше да се опре на нещо, което можеше да се провери, инак нямаше да стигне доникъде.
Дори координатите да бяха променени заради друг цифров код например, все пак трябваше да се получи известно съвпадение, макар и с различия в отправните точки. Единственото изключение бе при постепенен цифров код, където промяната в числата зависеше от някаква първоначално определена стойност, но тогава задачата ставаше прекалено сложна. Във всеки от изброените случаи той беше в задънена улица.
Имаше чувството, че решението е пред очите му, но просто не можеше да го види.
— Ще бъдем там след петнайсет минути. — Гласът на Търкот отекна от говорителите в заседателната зала. — Пригответе копие от преведената част на ръкописа на Бъртън. Интересува ме най-вече има ли нещо за „Мисията“.
— Ще бъде направено — обеща Яков. — Чакаме те.
Говорителят замлъкна и руснакът се обърна към Че Лу. Новината, че групата на космонавтите е загинала и че Дънкан е в ръцете на Сянката на Аспасия едва ли можеше да допринесе с нещо за промяна на и без това мрачното настроение в Куба.
— Все още не сме открили нищо полезно, с което да му помогнем. Нямаме представа какво върши Граалът, знаем само, че вече е в ръцете на Сянката на Аспасия.
На екрана в Куба се показа летищната площадка отгоре, където една видеокамера проследяваше последните секунди от полета на скакалеца. Лари Кинсейд погледна бегло към него, зает с въртящата се
