той извършил от нужда, поради недостатъчна работна земя, желаейки да помогне на семейството си, останало на село. А Достоевски изменил обстоятелствата на престъплението от желание да изтъкне на пръв план нравствено-религиозното състояние на убиеца (виж „Печать и революция“, 1928, № 3, стр. 48— 49).

64

… „не ще има вече време“. — Тези думи са взети от апокалипсиса.

65

…прекатурената стомна с вода на епилептика Мохамед… — Мохамед (около 570—632) — религиозен проповедник, смятан за основател на исляма; според преданието Мохамед страдал от епилепсия и припадъците му се съпровождали с видения и халюцинации. В библиотеката си Достоевски е имал френски превод на корана (виж Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П, 1923, стр. 44).

66

Инструментът, поръчан по чертеж… — Тези мисли на княза също са свързани с подробности от убийството на Жемарини (виж бележката към стр. 208). По време на следствието се е изяснило, че Горски, готвейки се за убийството, предварително се е снабдил с пистолет и го занесъл за почистване у един железар. Освен това по специален, направен от него чертеж, той поръчал един инструмент, нещо като топуз, като обяснил, че той уж му трябвал за правене на гимнастика.

67

Някога живял далече… — Достоевски цитира това стихотворение (по изданието на съчиненията на Пушкин под редакцията на П. В. Авенков, т. III., СПБ, 1855, стр. 17) в оная редакция, в която то е било включено по-късно в „Сцени от рицарските времена“ (1835). А.М.Д. — съкращение на латинските думи: „Ave, Mater Dei“ (Радвай се, Майко Божия).

68

… Пушкин, издание на Аненков… — Става дума за изданието на съчиненията на поета под редакцията на П. В. Аненков, излязло през 1855—1857 г.г. в седем тома като пръв опит за издаване съчиненията на Пушкин въз основа на изучаване на ръкописите му.

69

… един седмичен хумористичен вестник… — Намек за сатиричния вестник „Искра“, издаван в Петербург през 1859—1873 г. г. под редакцията на поета В. С. Курочкин и карикатуриста Н. А. Степанов (последният участвувал в „Искра“ до 1864 г.). Близка на революционно-демократическото направление, „Искра“ е водила непримирима борба с реакцията и либерализма. В „Мръсен анекдот“ Достоевски също така подиграва „Искра“ под името „Головешки“ (виж т. 4 от това издание). Както е установила В. С. Дороватовская-Любимова, първата част от статията, посветена на княза, представя по съдържание и стилистически похвати пародия на статиите, помествани в „Искра“ от отдела „Пишат ни“, завеждан от видния сътрудник на вестника М. Степановски („Достоевский“, Труды ГАХН. М., 1928, стр. 27— 30).

70

De profundis (лат. „Из глъбините“) — начало на католическа заупокойна молитва.

71

… „макар и от скорошно време, мъчно е за вярване…“ — из „От много ум“ от А. С. Грибоедов (д. II, явл. 2).

72

За Русия.

73

… един от най-известните наши хумористи съчинил по този повод една великолепна епиграма… — Както е установила В. С. Дороватовская-Любимова, посочената в романа „епиграма“ е пародия на един откъс от „детска приказка в стихове“ „Самонадеяният Федя“, напечатана в „Свисток“ от 1863 година.

Федя Господа не молил, мислел си и се чумерил, мързелувал, мързелувал и на тясно се намерил. Със „Шинелата“ на Гогол той играл си пет години и преливал в пусто, в празно, времето така да мине…

Автор на този откъс, представящ епиграма срещу Достоевски, бил М. Е. Салтиков-Шчедрин, комуто Достоевски и приписва авторството на епиграмата срещу Мишкин („Достоевский“, Труды ГАХН, М., 1928, стр. 31—33).

74

Името на швейцарския професор.

75

Малкото име на потомъка.

76

Насред улицата момиче, израснало под бащин покрив, изведнъж скача в един файтон…  — Намек за сцената на прощаването на Вера Павловна с майка й в „Какво да се прави?“ от Чернишевски (глава първа, XX).

Вы читаете Идиот
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×