251
Спартанците на Леонид били избити, но спрели похода на Ксеркс при Термопилите — бел.фр.изд.
252
Филистимците, както и амаликитците, са били покорени от Давид — 2 Царств., 5:17-25. За преминаването на Червено море — Изх., 14:15-30 — бел.фр.изд.
253
Луи XVI е внук на Луи XV, който е правнук на Луи XIV, който пък е внук на Анри IV — бел.ред.
254
Графство Фенетранж било предоставено на Полиняк вместо графство Бише, на което били хвърлили око — земята носела шейсет-седемдесет хиляди ливри рента — бел.фр.изд.
255
Вж. „Спомени на барон Дьо Безенвал за френския двор“ и Мишле „История на Френската революция“, въведение, втора част, глава VII — бел.фр.изд.
256
Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик (10 г. пр. Хр. — 54 г. сл. Хр.) — римски император. Силно влияние в управлението му има неговата съпруга Месалина, амбициозна и със свободни нрави — бел.ред.
257
Алюзия за кръвосмесителните любовни авантюри на Луи XV и неговата дъщеря, чийто плод се смята, че е граф Дьо Нарбон. Еротоманското въображение на памфлетистите не е познавало граници — бел.фр.изд.
258
Бомарше е бил хвърлен във Фор-л’Евек през февруари 1773 г. след юмручен бой с херцог Дьо Шон, негов съперник в любовта, и е излязъл оттам през април. Затворен е бил за няколко дни в Сен Лазар (март 1785 г.) след триумфа на „Сватбата на Фигаро“ за непристойни реплики — бел.фр.изд.
259
Става дума за Малкия трианон — дворец, построен за Луи XV през 1762 — 1768 г. в парка на Версай и обитаван предимно от Мария-Антоанета — бел.ред.
260
„Верую на савойския викарий“ (книга четвърта от „Емил, или За възпитанието“) и „Общественият договор“, и двете от 1762 г., далеч предшестват несъстоялата се среща между Русо и дофина. Вж. „Жозеф Балзамо“, глава СХ — бел.фр.изд.
261
Цербер — в древногръцката митология: свирепо триглаво куче, което пазело изхода от подземния свят — бел.ред.
262
Мигел де Сервантес. „Дон Кихот“, втора част, глава XLIV и следващите — бел.фр.изд.
263
Шарл дьо Гонто, херцог Дьо Бирон (1562 — 1602) — маршал на Франция, съзаклятничил срещу Анри IV. Осъден на смърт и обезглавен — бел.ред.
264
Става дума за Филип I, херцог Д’Орлеан (1640 — 1701), брат на Луи XIV и баща на Филип II Д’Орлеан — бел.ред.
265
Филип II, херцог Д’Орлеан (1674 — 1723) — регент на Франция от 1715 до 1723 г., по време на малолетието на Луи XV. Забележката на Дюма за нравите се отнася по-скоро за Филип I, известен с мъжките си приятелства — бел.ред.
266
Дюма забравя глави XXXV и XXXVI от „Колието на кралицата“, където подробно се разисква този сеанс с ведрото — бел.фр.изд.
267
Франсоа, херцог Дьо Ларошфуко-Лианкур (1747 — 1827) — френски филантроп и политик, работил активно в полза на децата, възрастните, робите в колониите и затворниците — бел.ред.
268
Изабела Баварска (1371 — 1435) — кралица на Франция (1385 — 1422), съпруга на Шарл VI, поела регентството, когато владетелят започнал да изпада в пристъпи на лудост. Подтикнала войната между арманяки и бургундци, тя признала английския крал за законен наследник на френския трон — бел.ред.
269
Катерина Медичи (1519 — 1589) — кралица на Франция, съпруга на Анри II. Регентка в началото на властването на нейния син Шарл IX (1560 — 1574), тя е била сред подбудителите на клането през Вартоломеевата нощ (1572) по време на Религиозните войни във Франция — бел.ред.
