помагаше, когато започвах адвокатската си дейност.
Излизаме хванати подръка. Поканен съм на семейна вечеря у Тредълс по случай рождения ден на Софи. По пътя Тредълс ми разказва за житейските си успехи.
— Драги ми Копърфийлд, наистина успях да осъществя най-съкровените си желания. Ето на, преподобният Хорас взима пожизнена пенсия от четиристотин и петдесет лири стерлинги годишно, двамата ни синове получават възможно най-доброто образование и се отличават като прилежни ученици и добри момчета; три от момичетата са добре омъжени; три живеят при нас, а останалите три гледат домакинството на преподобния Хорас след смъртта на мисис Крулър. И всички са щастливи.
— Освен… — намеквам аз.
— Освен красавицата — допълва Тредълс. — Да. Жалко, че се омъжи за такъв нехранимайко. Вярно, че беше толкова блестящ и изящен, че не можеше да не я привлече. Но както и да е, сега тя живее благополучно у дома, отървала се е от него и ние трябва отново да я развеселим.
Къщата на Тредълс е една от тези или подобна на същите къщи, които той и Софи имаха обичай да си избират по време на вечерните си разходки. Тя е голяма, но Тредълс държи книжата си в тоалетната си стая при обувките. Двамата със Софи живеят в тесните стаички на горния етаж, като оставят хубавите спални за красавицата и момичетата. В цялата къща няма нито една свободна стая, тъй като по-голямата част от „момичетата“ живеят при тях, а другите непрестанно отиват там под един или друг предлог. Ето и сега, когато влизаме, цяла тълпа от тях изтичват до вратата, дърпат Тредълс от всички страни да го целуват, докато той се задъхва. Установена за постоянно в дома им е клетата красавица, вдовица, с едно момиченце. На вечерята по случай рождения ден на Софи присъствуват и трите омъжени момичета с тримата си съпрузи, братът на единия от съпрузите, братовчедът на другия и сестрата на третия, която като че ли е сгодена за братовчеда. Тредълс, все същия откровен и простодушен момък както в миналото, седи на края на голямата маса, подобно на патриарх. Софи му се усмихва от челното място над блясъка над приборите, които сега съвсем не са от най-евтините.
А сега, като завършвам този свой труд, подтискайки желанието си да се побавя още малко, тези лица постепенно избледняват и изчезват. Над всички тях се извисява едно лице, което ме огрява като небесна светлина, пръскаща блясъка си върху всичко наоколо. Единствено това лице остава.
Извръщам глава и го виждам до себе си в прекрасната му ведрина. Лампата ми догаря, писал съм до късна нощ, но тази, без която не бих представлявал нищо, седи край мен.
О, моя Агнеса, как бих желал да те виждам и когато свършвам жизнения си път, когато действителността ще изчезне от погледа ми подобно на виденията, с които сега се разделям; и дано тогава пак да си до мен, вдигнала към небето ръка.
Информация за текста
© 1849–1850 Чарлс Дикенс
© 1985 Нели Доспевска, превод от английски
Charles Dickens
David Copperfield, 1849–1850
Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2008
Издание:
„Народна младеж“, 1985
Редактор Анна Сталева
Художествен редактор Александър Стефанов
Технически редактор Таня Янчева
Коректор Емилия Кожухарова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10013]
Последна редакция: 2008-12-21 16:32:38
1
Гвинея — английска златна монета = 21 шилинга
2
Прави се намек за Ноевия ковчег. Един от синовете на Ной се е наричал Хам.
3
„Стиър“ значи „направлявам кораб“, а „ръдър“ — „кормило“. Авторът прави игра на думи. Бел.пр.
4
Лорд-мер е титлата, давана на лондонския кмет, избиран ежегодно. Бел.пр.
5
По онова време в Англия са съществували специални затвори за длъжници. Б.пр.
6
На английски убиец е „мърдърър“, прилично на името Мърдстоун.
7
Дейзи на английски значи „маргаритка“. Бел.пр.
8
Проктор — вид пълномощник, адвокат. Бел.пр.
9
На английски език понятията „клевета“ и „иск“ се означават с един и същ термин. Бел.пр.
10
Прави се намек за килограма плът, който евреинът Шейлок иска като лихва от длъжника си Антонио в Шекспировата драма „Венецианският търговец“. Бел.пр.
11
Ескуайър — благородническа титла. Б.пр.
