поръчаха кафе и бира. Принцът преполови чашата си веднага, щом му я доставиха. Когато халбата му се изпразни, той повика келнерката.
— Още една — каза той и й се усмихна. Тя отново му донесе пълна халба. Беше жена около трийсетте — поласкана, но не и впечатлена от вниманието му. Усмихна му се в отговор и се върна на бара, където се разприказва с двама мъже на нейната възраст — единият доста висок а другият — по-нисък, кръглоглав и набит.
Принцът пийна от халбата си и я постави на масата, след което сякаш едва сега си спомни за присъствието на Кайл, изви се към него и го изгледа.
— Сигурно си мислиш, че съм пиян? — рече той.
— Още не — отвърна Кайл.
— Вярно е — каза принцът. — Още не съм. А ако реша да се напия, кой ще ме спре?
— Никой, господарю.
— И това също е вярно — съгласи се младият мъж. — Вярно е — повтори и гаврътна халбата до дъно, а после даде знак на келнерката за още една. По скулите му започнаха да избиват червени петна. — Когато се намиращ в такъв малък нищожен свят с такива жалки малки хорица… Привет, хубавице с ясни очи! — прекъсна той монолога си, когато келнерката му донесе бирата, но тя само изхихика и се върна при приятелите си. — …По неволя се принуждаваш да си търсиш развлечения.
И той се закиска.
— Като си помисля само какво ми разказваха баща ми и Монти, и всички останали, за тази планета! Знаеш ли, в един миг дори се изплаших — е, не точно „изплаших“, мен нищо не може да ме изплаши… да кажем, че бях обезпокоен. Загрижен за това, че съм длъжен да дойда тук… някой ден? — изхили се пак той. — Обезпокоен, че няма да мога да достигна вашата земна мярка! Кайл, посещавал ли си някога по- младите Светове?
— Не, господарю — отвърна запитаният.
— Така си и мислех. Не си. Нека да ти ги опиша тогава, добри ми Кайл. Най-мижавите хора там са по- високи, по-умни и с по-хубава външност… от когото и да било тук. А аз, Кайл, аз — бъдещият император — превъзхождам всички тях. Така че опитай се да си представиш как изглеждате вие, земните жители, в моите очи? — Той внимателно се вгледа в Кайл, очаквайки неговия отговор. — Хайде, кажи, добри ми човече. Кажи ми истината, това е заповед!
— На вас не ви е дадено да ни съдите, господарю — заяви Кайл.
— Мигар не съм в състояние? — Сините му очи засвяткаха. — Та АЗ съм този, комуто е отредено да стане следващият император!
— Никой не може да ни съди, господарю! — каза Кайл. — Дори и императорът. Той е нужен като символ, който обединява стотици светове. Но истинската необходимост за една раса е да оцелее. Повече от милион години трябваха, за да се развие на Земята разумен човешки вид. В новите светове хората подлежат на промени и ако расите изгубят там нещо жизнено важно, например ако пропаднат елементи от оригиналния им генетичен материал, те ще могат да черпят от земния генофонд, за да си възвърнат изгубеното.
При този аргумент устните на принца се разтегнаха в злобна усмивка.
— Прекрасно, Кайл, просто прекрасно! Само че това вече съм го чувал и не го вярвам. Работата е там, че сега аз ви видях. Вие с нищо не превъзхождате нас, представителите на планетите от Младите светове. Истината е, че всъщност ние сме с няколко класи над вас. Напреднахме и преуспяхме… докато вие си стояхте на едно и също място. И ти го знаеш.
Младежът тихо се засмя и почти допря лицето си до това на Кайл.
— Страхувате се да не го разберем. Но аз го научих. По-едър съм, по-силен и по-храбър от всеки друг в тази стая и не защото съм син на императора, а защото всичко това е заложено в мен по рождение! Тялото, мозъка и всичко останало! Мога да правя тук каквото ми скимне и никой на тази планета не ще ме спре — не ви стиска. Гледай!
Изведнъж той стана.
— Искам тази келнерка да се напие заедно с мен. И този път ти го съобщавам предварително. Ще се опиташ ли да ме спреш?
Кайл повдигна поглед към него. Очите им се срещнаха.
— Не, господарю — каза той. — Не ми е работа да ви спирам.
Принцът се разсмя.
— Така си и мислех.
Той рязко се обърна и тръгна между масите, по посока към барчето. Застана до келнерката и си поръча нова халба бира. Когато барманът на средна възраст изпълни поръчката му, той взе халбата и се подпря с лакти на бара. След това заговори келнерката, прекъсвайки диалога й с останалите двама мъже.
— Трябва да си поговорим с теб — чу го да казва Кайл. Леко учудена, келнерката се извърна към него. След като го позна, тя се усмихна, явно поласкана от непосредственото му обръщение — донякъде с одобрение към приятната му външност, донякъде от снизхождение към младостта му.
— Нямаш нищо против, нали? — Принцът гледаше през рамото й към по-високия от двамата мъже, с когото приказваше тя преди малко. Другият го изгледа недоволно и за няколко секунди очите им се срещнаха. Мъжът поривисто и ядно сви рамене и се обърна с гръб към тях.
— Виждаш ли? — усмихна се принцът на келнерката. — Той сякаш знае, че си длъжна да разговаряш именно с мен, вместо със…
— Добре, синко. Пошегува се, но стига толкова — прекъсна го по-ниският, с кръглата глава. Принцът погледна отвисоко и с изумление набития кръглоглав мъжага, който вече бе сложил длан върху рамото на по-високия си приятел.
— Е, хайде, Бен — говореше му той. — Момчето е пийнало малко повече, това е — и той се отново се обърна към принца. — Изчезвай оттук. Клара е с нас.
Принцът го гледаше с такова неразбиране, че ниският беше готов да възобнови прекъснатия разговор с приятеля си и келнерката, считайки инцидента за приключен. Тогава престолонаследникът се съвзе.
— Една минута — каза той на свой ред и протегна ръка към мускулестото рамо, което почти се сливаше с кръглата глава на по-ниския. Мъжът се обърна, отблъсквайки спокойно дланта му. След това, все така хладнокръвно, взепълната халба на принца и я лисна в лицето му.
— Разкарай се — произнесе безлично той.
Принцът постоя секунда, докато бирата се стичаше по странитему. После, без дори да си избърше очите, заахна с добре трениралата си лява ръка, чийто мълниеносен удар бе демонстрирал в бирхалето. Но ниският — и това за Кайл беше съвсем очевидно още от самото начало — не беше като онзи келнер, с който принцът се бе справил толкова лесно и решително. Този човек бе с тридесет фунта по-тежък, с петнадесет години по-възрастен и много по-опитен, а по телосложение и характер представляваше роден боец. Той не стоеше да го ударят, а приклекна и обхвана със силните си ръце принца през кръста. Ударът на младежа прехвърча над кръглата глава, без да й причини вреда, и двете тела паднаха на пода, търкаляйки се между краката на столовете и масите.
Кайл беше изминал вече половината от разстоянието до биещите се, когато тримата бармани прескочиха преградата, която ги отделяше от залата. Високият приятел на мъжа с кръглата глава се бе надвесил със светнали очи над боричкащите се и с вдигнат ботуш се готвеше да изрита принца в бъбреците. Кайл го удари пестеливо с разтворена длан по гърлото.
Той несигурно отстъпи назад и се задави. Застанал невъзмутимо с отпуснати до тялото ръце, Кайл погледна към бармана на средна възраст.
— Добре — каза онзи, — но не се месете повече. — Той се обърна към двамата по-млади бармани. — Всичко е наред, Разделете ги!
Младежите се наведоха и сетне се изправиха, заклещили ловко помежду си ниския кръглоглав мъж, който направи буен опит да се изтръгне. Май не искаше да миряса.
— Пуснете ме. Още не съм свършил с него — каза той.
— Но не тук вътре — сопна се старшият барман. — Изяснявайте отношенията си на улицата.
Принцът се изправи с усилие. Кръв течеше от драскотината на челото му, а лицето му беше бледо като на удавник. Той погледна Кайл, който стоеше до него, но вместо думи от устата му се изтръгна нещо средно между ридание и проклятие.
