Толкова много екзекуции. И сега всичко това му се връщаше.
— Значи така, Кигън? Възмездие?
— Не, това е заради мен, Фирхаус. Така че да мога да приключа с тези дванадесет години и да се върна вкъщи при жена ми, Ванеса, и при моята малка дъщеря Темпъл, и да се радвам на останалата част от живота си. И заради такива малки чудовища като теб. Има толкова големи риби, че никога нямаше да стигнат до теб. Ти щеше да бъдеш освободен. Но аз знам какво представляваш ти, Фирхаус. Знам как нашепваше в ухото на Хитлер своите мърсотии. Убийството на актьора беше самозащита. Но ти, ти си главният виновник.
— Значи ти дори знаеш кой е той, а?
— Разкрих го с помощта на някои приятели от военното разузнаване и някои стари вестници. Виждаш ли, започнах да познавам това момче, както познавам себе си. Един от неговите трикове беше да накара всички да повярват, че е мъртъв, когато искаше да изчезне. Така… първо прегледахме архивите, които хванахме в Берлин, и открихме кога е бил вербуван. След това беше лесно. Аз почнах да преглеждам вестниците и да чета некролози, като се надявах, че някъде може да изскочи нещо. И после изведнъж то ме гледаше с големи букви: „АКТЬОР УМИРА В ПЛАНИНАТА ПРИ АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА“. Човекът без лице. Най-големият актьор на Германия. Човекът, който говореше шест езика…
— Значи затова е всичко. — Фирхаус поклати глава. Не можеше да повярва. — Тя беше една жена измежду шест милиона. Един момент във времето.
Кигън се обърна към Волфсон.
— Ще ни извиниш за минута, нали, Ав? Високият боец от съпротивата напусна стаята.
— Това е официална заповед — каза Кигън, като постави един сгънат лист на бюрото. — Ти си цивилен гражданин, Фирхаус. Това не е заради геноцид или някое от тези големи, големи престъпления спрямо човечеството. Това официално те обвинява в едно-единствено убийство. И аз искам да те видя осъден и ще бъда на предния ред, когато опънат въжето на шията ти. Разбира се, не знам дали можеш да разбереш това. Надявам се да можеш. Вие убихте толкова много хора, че повече не можете да разберете ценността на един-единствен живот. Освен може би на своя собствен.
Фирхаус не отговори. Гледаше мръсните си нокти.
— От друга страна, искам да си отида вкъщи — каза Кигън и извади от джоба си един немски Р-38. Очите на Фирхаус се присвиха и бавно се изпълниха със страх.
— Не искам да вися тук и да ги чакам да стигнат до твоя процес — каза Кигън. — Вече достатъчно съм чакал.
— Не вярваш ли в това, че трябва да прощаваш на враговете си, ирландецо? — нервно каза Фирхаус.
— Вярвам в старата ирландска поговорка, Вили. Прости на враговете си — но първо си отмъсти.
Той извади пълнителя, увери че, че пистолетът е празен, сложи го на масата и пусна до него един патрон. После прибра пълнителя в джоба си.
— Auf wiedersehen, Вили — каза Кигън и излезе от стаята.
Фирхаус гледаше след него. После огледа стаята, войнишкото легло в ъгъла и накрая се взря в пистолета на бюрото.
Кигън и Волфсон тръгнаха по мраморния коридор.
— Мислиш ли, че ще издържи, ирландецо? — попита Волфсон.
— Обвинението в убийство ли?
— Да.
— Съмнявам се.
— Мислиш, че ще се измъкне на свобода?
— Не. Не мисля, че ще се измъкне на свобода, Ав.
— Тогава какво?
В този момент проехтя изстрел.
— Боже Господи! — извика ефрейторът и хукна към библиотеката.
Кигън и Волфсон излязоха от замъка и се качиха в джипа.
— Окей — каза Кигън. — Сега вече всичко свърши. — И се наведе и пусна радиото. — Настъпи тази кола обратно до Мюнхен — нареди той на шофьора. — Увеселението е за моя сметка.
Същият водещ все още бърбореше радостно:
— Връщаме се вкъщи, момчета! Връщаме се вкъщи! И ето една класическа песен от човек, който ние всички бихме желали да празнува с нас днес. Безсмъртният Глен Милър и една песен, която се е превърнала в химн за всички нас от тази страна на океана.
Кигън се облегна, а когато песента започна, запя заедно с певеца:
Информация за текста
© 1990 Уилям Дийл
© 1995 Валери Първанов, превод от английски
William Diehl
27, 1990
Сканиране: Светослав Иванов, 2007
Разпознаване и редакция: MikoBG, 2007
Публикация:
Оформление на корица: „Megachrom“ — Робърт Кемписти, 1996
ИК „Бард“ ООД, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4621]
Последна редакция: 2007-12-27 19:20:06
1
Среднощен звяр (нем.) — Б.пр.
2
Господин артист — Б.пр.
