забелязал още преди девет години, когато за първи път бе видял Хитлер в затвора в Ландсберг. Той бе политически затворник, който живееше в самостоятелен разкош, килията му бе украсена с цветя и картини, със специално легло в ъгъла, яденето му бе специално приготвено, а той пишеше книга, в която разясняваше плана си за сваляне на правителството. „Удивително — си бе помислил Фирхаус — как се наелектризира атмосферата около този малък човечец с невероятно самочувствие. Ако не го вкарат в лудницата или екзекутират, ще се превърне в много опасен човек.“
Какво бе казал Ницше?
„Във всяко величие има и лудост.“ Колко точно.
Хитлер стоеше с гръб към вратата и гледаше през прозореца.
— Моят баща не разбираше света — каза Хитлер, без да се обърне. — Той приемаше всичко, което му се даваше. — Обърна се и погледна Фирхаус. — Това й беше лошото на Германия. Всички винаги приемаха това, което им се даваше. Но сега те се учат, Вили, нали?
— Да, майн фюрер, те вече се учат. Хитлер се усмихна и тропна с крак по пода.
— Канцлер, Вили. Аз съм канцлер на Германия. Фирхаус леко се поклони.
— И аз ви поздравявам, канцлер Хитлер.
— Канцлер Хитлер — повтори Хитлер.
Той си сипа чаша кафе, сложи сметана и захар и с жест покани Фирхаус да се присъедини.
— Искам да споделя с вас една мисъл — каза Фирхаус много деликатно.
— Не тази сутрин — бързо отвърна Хитлер. — Знаеш правилото, Вили, никаква работа в Бергхоф. Може да почака до понеделник, когато се върнем в Мюнхен.
— Разбира се, разбира се — бързо отговори професорът. — Просто си помислих, че това е нещо, върху което може да размислите. Признавам, че е доста смел план, но… — И хвърли въдицата, понеже знаеше как да примами фюрера в мрежата си. — … Но може да разреши въпроса с комунистите.
Хитлер седна на бюрото си и погледна Фирхаус право в очите.
— За Бога, та ти си бил много потаен, Вили. Сигурно затова се разбираме така добре с тебе.
— Да, майн фюрер — каза Фирхаус с усмивка.
— И какво предлагаш, хер доктор, да убием всичките седемдесет и седем комунисти в парламента? Мм? — засмя се Хитлер и отпи от кафето.
— Да — каза Фирхаус, като се наведе напред и заговори почти шепнешком. — Но трябва да има причина, за да го направим.
Хитлер спря да се смее. Челюстта му се втвърди, погледът му стана като на змия.
— И каква може да е тази причина? Фирхаус го гледаше право в очите.
— Опожаряването на Райхстага.
Хитлер бе озадачен за няколко секунди, после устните му се изкривиха в усмивка.
— Ти си луд, Вили.
— Аз съм напълно сериозен.
— Да опожарим Райхстага!
— Помислете за това, майн фюрер — продължи Фирхаус почти шепнешком. — За всички германци това е най-свещената сграда в Германия. Точно сега комунистите имат най-силната партия в страната. Ако Райхстагът се запали и се обвинят комунистите за това, хората ще побеснеят. Достатъчно извинение, за да свалим тази партия веднъж и завинаги. След това концентрирайте вниманието върху Кафявата къща като ново седалище на правителството. Отървавате се от червените, създавате хаос в парламента…
— И да издам парламентарен указ и да поема всичко в ръцете си — добави Хитлер.
— Вие мислите по-бързо от мен.
— Опасен ход е това, приятелю — каза Хитлер и присви очи.
— Чувал съм Херман да разправя за таен проход между резиденцията и Райхстага. Много лесно може да се организира пожарът. После е нужна само една изкупителна жертва. Сигурен съм, че Химлер или Гьоринг ще уредят това.
Отначало Хитлер бе поразен, но докато слушаше, планът започна да се оформя в главата му. Смело? Да. Дръзко? Да. Възможно? Той нервно запотупва бузата си с пръст.
— Това е само една идея, хер канцлер. Нещо, върху което може да се помисли. Но ако ще се прави, трябва да се действа бързо.
Разговорът промени настроението на Хитлер. Той бе весел, а сега стана мрачен и замислен. Фирхаус разбра, че трябва отново да го върне в предишното настроение.
— Във всеки случай това е една стара и мрачна сграда — бегло подхвърли той и докато си сипваше още кафе, погледна фюрера и се усмихна.
Хитлер го изгледа за момент, после лицето му се смекчи и той се облегна назад и се засмя.
— И така, Вили, ти отново размъти водата. Този твой ум никога ли не почива?
— Понякога.
— Когато си заспал, а?
— Не. Понякога най-добрите ми идеи идват насън. Това бе хитър отговор, понеже съвпадаше с интереса на Хитлер към сънищата, психологията и астрологията, и Фирхаус го знаеше.
— Добре, ще помисля върху идеята ти за Райхстага, Вили. Може да не е толкова луда, колкото изглежда — каза Хитлер. — А сега нека поговорим за операция „27“. Разкажи ми за der Schauspieler.
Фирхаус се облегна на стола си и за момент погледна към тавана. После започна да излага информацията.
— Верен член на партията и горещ поддръжник на фюрера. Герой от войната като вас. Бил е още млад, когато е спечелил Железния кръст при Бело Ууд…
— За какво?
Хитлер прекъсваше в зависимост от настроението си. Фирхаус бе свикнал с това, но сега долови и малко завист във въпроса. Хитлер също бе спечелил два железни кръста, рядко постижение за един редник. Той бе учуден, че актьорът е спечелил такова отличие.
— Унищожил един танк и два взвода американски моряци, преди да бъде ранен. Върнал се на фронта и бил пленен към края на войната при Кембай в деня, в който вятърът сменил посоката си.
— Мразя да си спомням този ден. Истинска трагедия за нас. Пострадал ли е от химическия газ?
— Не, успял да убие един англичанин и да му вземе противогаза.
— Изобретателен, нали?
— Много — кимна Фирхаус. — Роден е близо до Линц…
— O, значи е австриец.
— Да. И страшно се гордее с това. Рожденото му име е Ханс Волф.
— Волф, а? Хубаво име. Изключително име.
— Да, майн фюрер. Баща му е бил магазинер. Починал е много рано, когато момчето е било на десет години. Майка му преподавала в училище. Умряла, докато той бил в армията. Учил е инженерство в Берлинския университет, но напуснал в началото на двайсетте. Станал скитник, една отчаяна душа, близо две години…
— Бил ли е в СА?
— Не. Става партиен член в Нюрнберг през 1927. Година по-късно бил прослушан за някаква малка роля в един филм и успял да вземе водещата. И тогава започнала неговата шарада. Живее в Берлин като Йохан Ингерсол и има лятна вила край Мюнхен, където използва истинското си име. И… сътрудничи много на партията.
— Чудесно. Характер?
— Арогантен, взискателен, егоцентричен, избухлив. Също така страшно интелигентен и много начетен. Рецитира дълги пасажи от „Майн Кампф“.
— Наистина ли! — каза Хитлер очевидно поласкан.
— Да. Може да бъде и доста откровен, понякога чак безсрамен, и съм чувал, че чувството му за хумор е доста цинично. От друга страна, тези, които го познават като Ханс Волф в Мюнхен, мислят, че е бизнесмен. С тях той се държи очарователно и великодушно. Напълно друг характер, когато е извън студиото.
— И така, той представлява двама различни души? Фирхаус кимна.
— И очевидно не се затруднява да се превръща ту в единия, ту в другия.
