Антъни Брониката е друг кадър от старото време — продължих аз. — Той е стар soldato с много нарези по пушката си. В средите на наркотрафикантите е известен с прозвището Пег, съкратена форма на Ил Педжиоре, което означава Най-лошият, а това, в неговия бранш означава предупреждение за всички да не му се бъркат из краката. Той е крупен доставчик на дрога, истински извор, и досега нито веднъж не сме успели да го уличим в нищо — нито в притежание, нито в разпространителска мрежа, изобщо чист като светена вода. Фасадата на Брониката обикновено са ресторантите. Единственото хубаво нещо, което мога да кажа за него, е, че е майстор на фетучиното. Трябва ли ви? Успеем ли да го пипнем, ваш е.
За О’Брайън имах много смътни спомени. Представата ми за него се изчерпваше с образа на дребен и слаб ирландец със свирепо червено до пръсване лице и развалени зъби. Върху фотографията на Дъч изпъкваха ясно боксьорският му нос и нехайната усмивка, а лицето му беше единственото с дружелюбно и приятно изражение сред другите от глутницата, но това не можеше да ме заблуди дори и за миг. Като най- нов член на бандата той все още трябваше да се самодоказва, което го правеше по-непредсказуем от всички останали.
— Всички тия задници са били плътно около шефа си, но дори и това не го е спасило — забеляза Дъч.
— Никой не може да те спаси ако някой ти е вдигнал мерника до смърт — отвърнах аз.
Измъкнах още две нови фотографии от куфарчето си и им ги протегнах.
— Някой да познава тия двамата? — запитах аз.
Никой не се обади.
Вдигнах нагоре по-ясната от двете снимки, тази на мъж със заоблено лица, наближаващ шейсетте, с приятна усмивка и змийски очи, скрити зад слънчеви очила.
— Името му е Туна Чевос — произнесох аз. — Ще го изкараме на светло.
— Откъде си толкова сигурен? — запита Чарли Едноухия.
Стомахът ми се сгърчи само като си помислих за Чевос и Нанс, личният му екзекутор.
— Имам в главата си едно малко зумерче, което се включва всеки път, когато се озова на по-малко от петдесет мили до този кучи син.
— Нещо лично ли има между вас? — запита Чарли Едноухия, повдигайки леко вежди.
Забих мъртвешки поглед в очите му и след една минута той не издържа и отмести глава. После вдигнах и втората снимка, с малко мътно изображение на един напет, корав мъж с лице като на пор, към тридесет и пет годишен, с очи също скрити зад слънчеви очила.
— Това е Нанс, той винаги стои наблизо зад шефа си. Той е веселяк, какъвто рядко ще срещнете, един дребен приятел ваш съсед и смъртоносен убиец. Казва се Нанс Турчина и е най-смъртоносният от цялата пасмина, психопат готов да убива всеки миг без да му мигне окото. И двамата са по-опасни и от отровни змии. Чевос се ожени за момиче от фамилията, но въпреки това са външни хора. Играят само по собствени правила.
— Може би те са премахнали дъртото копеле — предположи Сапата.
— Може би, но не мисля така.
— Защо не? — обади се Дъч.
— Не казвам, че ги изключвам напълно — отвърнах, — казах само, че не мисля, че те са авторите. Това все пак е фамилия. Салваторе, нали разбираш какво имам предвид?
— Той е прав — подкрепи ме Салваторе. — Имам предвид думите ти, че Чевос е зет на стареца. Освен ако има някаква много потайна и дълбока вражда… — Той не довърши изречението.
— И как действат тия два задника? — запита Луис Каубоя.
— Чевос донася дрогата, а Брониката я предава на търговците на едро — обясних аз. — Нанс е личният soldato на Чевос. Ако Чевос каже на Нанс иди си пръсни черепа в тоалетната чиния, само след няколко секунди главата на Нанс ще лежи в клозета. Има обаче и едно друго нещо; не се оставяйте на Чевос да ви заблуди, само защото си е взел Нанс като охрана. Разказва се, че Чевос е убил собствения си брат, за да се хареса на Скийт. Не знам дали брат му е заслужавал да му пръснат черепа, но ако е бил същата стока като Чевос, едва ли има за какво да се съжалява.
Нанс е започнал от улицата, после е изкарал курс за усъвършенстване във Виетнам, като вероятно е застрелял собственоръчно поне половината от нещастниците на Баниън. Много си пада по един деветмилиметров Люгер с дванайсетинчово дуло и кухи куршуми напоени с арсеник. Голям симпатяга. Луд е на тема мускули. Всеки път, когато има възможност да остави Чевос на безопасно място за час-два, хуква към най-добрия фитнес-център в града. На всички от фамилията им се е дръпнало лайното от страх и от двамата.
Нанс Турчина. Запомнете това име. И ако някога се сблъскате с него, по-добре първо стреляйте, а после задавайте въпроси.
— Ти непрекъснато говориш какво не ти трябва — изрече Калахън с мъртвешка монотонност. — Кажи ни, по дяволите, какво искаш.
Помислих си върху въпроса му, защо бях дошъл в този град и какво се беше случило с Дюнтаун и какво още му предстоеше да се случи в него. През следващите няколко секунди порой мисли минаха през главата ми.
— Искам цялата банда изкарана на светло. Не ме интересува дали ще го направя аз или вие или всички ние заедно. Те са хлебарките на обществото ни.
Обърнах се към Чарли Едноухия.
— Питаш ме дали е нещо лично? Цели пет години от живота си бях ангажиран с тая пасмина. От цялата глутница плъхове само Костело и Коен са чисти. Останалите имат досиета и присъди дълги оттук чак до Малибу и насам.
Закрачих из стаята. За момент бях изгубил контрол над нервите си, не заради Чарли Едноухия или защото хулиганите на Дъч Моорхед ми нямаха вяра. Бях свикнал с това. А заради Синсинати. Спрях и изгледах подред всеки един от тях.
— Да, това е дяволски лично — казах аз. — Един от партньорите ми в работата върху бандата на Талиани беше човек на име Хари Ноум; наричахме го Хари Ангросиста. Най-добрият мъж за внедряване, който някога съм познавал. Той работеше под прикритие в наркотрафика на Чевос. Нанс обаче го надуши. Изкарали го на разходка и Нанс пъхнал дулото на пистолета в носа му, след което го отпрал с мушката — имам предвид в буквалния смисъл на думата отпрал. После го изхвърлил от колата, която се движела със скорост петдесет мили в час. Хари сега е параплегик.
Взехме друг човек, дадоха ни го назаем от Агенцията по борба с наркотиците. Опита се да се внедри в дейността около Ню Орлеан. Никога повече не го видяхме. Или чухме нещо за него. Просто изчезна. Оттогава има три години.
Имах една информаторка, курва на име Тами. Беше осемнадесетгодишна, вкарана в бизнеса от Стизано, който я изнасилил върху един кон когато била на петнадесет години. Непрекъснато я караха да работи, като я местеха от щат на щат, а тя искаше да се измъкне на всяка цена, така че се съгласи да даде показания пред главния прокурор за това по каква схема биват размествани курвите из страната, кой стои зад този бизнес и така нататък. Много силен материал. Нанс ни я отмъкна изпод носа. Отрязал й ушите и носа, след което й ги натъпкал в гърлото, като я удушил с тях. Костело, господин Чистникът ли? Той беше адвокатът на Нанс. Копелето не беше подведен дори под отговорност.
Замълчах за минута, като ги оставих да обмислят думите ми.
— Не — продължих аз, — това не е на лична основа. А и никога не е било, не е ли така? Искам да кажа, какво има да се сърдя? Аз извадих късмет в сравнение с останалите. Когато ме простреляха, куршумът мина през хълбока ми, ето точно тук, под ребрата, и изскочи откъм гърба ми, без да засегне някакъв жизнено важен орган. Раната от куршума боли, но тази болка е нищо в сравнение с онова, което прави арсеникът, в който е бил накиснат куршума.
Седнах.
Не беше лошо, помислих си аз. Даже никак. Винаги спестявах най-силните си козове за накрая.
Минута или две никой не се обади.
Тогава не знаех, но имаше още едно име, което трябваше да добавя към списъка.
Грейвз Дългоносия.
През следващите няколко дни щях да го опозная много добре, даже дяволски добре.
