Бел каза:
— В залата видях нещо като пирамида. Вътре имаше няколко ловни пушки.
Сакс си спомни, че и тя я беше видяла. Посочи:
— Натам.
Вече можеха да се оправят и на дрезгавата светлина от прозорците. Бел се огледа и приведен на две хукна накъдето му беше посочила Сакс. Тя пък се втурна в стаята на Пърси и видя, че жената спеше кротко в леглото си.
Върна се обратно в коридора, отвори ножа си и присвила очи, тръгна напред. В това време Бел се върна.
— Разбита е. Няма нито една пушка. Нито амуниции.
— Да хващаме Пърси и да се изпаряваме, докато е време. Недалеч от тях се чу стъпка. Изщракване от предпазителя на пушка и изстрел.
Тя сграби Бел за яката и го дръпна към вратата.
Изстрелът беше оглушителен, а куршумът изглежда преодоля звуковата бариера точно когато премина покрай тях. Тя усети мириса на горяща коса — нейната. Джоуди сега сигурно имаше доста мощен арсенал от оръжия — всичките пистолети на избитите пазачи — но въпреки това стреляше по тях с ловна пушка. ,
Те хукнаха към стаята на Пърси. Тя се отвори точно когато и те стигнаха до нея. Пърси беше тръгнала да провери какво става.
— Боже, как…
Бел се хвърли с цялата си тежест върху нея и я изблъска навътре. Сакс се метна отгоре им. Стана, и трясна вратата. Заключи я и се метна към прозореца. Пътем грабна един стол и го строши.
— Бързо, давай, давай, давай…
Бел вдигна зашеметената Пърси от пода и я завлачи до прозореца. В този момент около бравата на вратата се отвориха няколко едри дупки от едрите сачми за лов на елени.
Никой от тях не се обърна да види дали Танцьорът беше успял да отвори вратата. Те се прехвърлиха почти едновременно през прозореца и хукнаха през росната трева, колкото се може по-далеч.
Тридесет и осма глава
Час 44 от 45
Сакс спря до брега на езерото. Нощните изпарения, обагрени в розово и червено, се носеха като призрачни дрипи над неподвижната сива вода.
— Бързо — викна тя към Бел и Пърси. — Към онези дървета. Ръката й сочеше най-близкото прикритие — гората, в края на поляната, отвъд езерото. Оставаха им още стотина метра, но това беше положението.
Сакс погледна назад към къщата. Нямаше и следа от Джоуди. Тя се спъна и падна върху единия от убитите маршали. Кобурите им бяха празни, естествено, бяха им взети дори пълнителите. Тя знаеше, че Джоуди ги е взел, но се надяваше, че все пак е пропуснал едно нещо.
Нали и той е човек, Райм…
И наистина, след като опипа изстиналия труп, тя откри това, което търсеше. Изпод крачола на маршала извади второто оръжие на маршала от кобура на глезена. Смешен пистолет. Малък револвер Колт с пет патрона и петсантиметрова цев.
Отново обърна глава към къщата и то точно в момента, в който на прозореца се появи лицето на Джоуди. Той вдигна пушката. Сакс се претърколи и стреля веднъж. На сантиметри от лицето му се пръсна стъклото на прозореца. Той се дръпна назад.
Сакс хукна да заобиколи езерото след Бел и Пърси. Те тичаха наистина бързо като криволичеха наляво-надясно през мократа трева.
Бяха вече почти на сто метра от къщата, когато чуха първия изстрел. Трясъкът беше оглушителен и отекна в гората. Куршумът се заби в земята, точно зад крака на Пърси и вдигна във въздуха няколко бучки пръст.
— Залягайте — викна им Сакс. — Ей там. — И посочи към невисока могилка пръст.
Двамата се метнаха на земята точно в момента на втория изстрел. Ако Бел беше останал прав, куршумът щеше да го прониже точно между лопатките на гърба.
До най-близките дървета им оставаха още почти тридесет метра. Там щяха да бъдат почти в безопасност, но да тръгнат сега би било сигурно самоубийство. Джоуди явно беше също толкова точен стрелец, както и Стивън.
Сакс надигна глава да огледа.
Нищо не видя, но чу експлозията. Почти в същия момент покрай нея изсвистя тежкото олово. Обхвана я същият парализиращ ужас, както и на летището. Притисна лице в хладната пролетна трева, мокра от росата и нейната пот. Ръцете й се тресяха.
Бел надигна глава и бързо се скри.
Изстрелът не закъсня. На сантиметри от лицето му се разхвърча пръст.
— Мисля, че го видях — провлече инспекторът. — Вдясно от къщата има едни храсти. На онова високото място.
Сакс три пъти рязко си пое въздух и издиша. После се претърколи метър-два вляво, вдигна за секунда глава и се притаи отново. Този път Джоуди реши да не стреля и тя успя по-добре да огледа. Бел беше прав: убиецът се намираше от едната страна на малък хълм и се целеше в тях с ловна пушка с оптически мерник; тя дори мярна отблясъка на увеличителното стъкло. Ако останеха, където си бяха, той едва ли можеше да ги уцели, понеже нямаше никаква видимост. Но достатъчно беше да се изкачи на върха на малкия хълм. Оттам спокойно можеше да ги избие като кучета — позицията им зад могилката, където те се бяха прикрили, за него представляваше перфектна зона на поражение.
Изминаха пет минути без изстрел. Сигурно се изкачва още по хълма. Предпазлив беше, понеже знаеше, че Сакс е въоръжена. Освен това я беше виждал в действие. Да го изчакат ли да се покаже? Кога ще пристигне този проклет хеликоптер?
Тя стисна очи и подуши тревата, калта…
Спомни си за Линкълн Райм.
Ти го познаваш повече от всеки друг, Сакс…
Никога не можеш да кажеш, че познаваш престъпника, преди да тръгнеш по стъпките му, преди да усетиш злото, което го води напред…
Но, Райм, това не ми е Стивън Кол. Джоуди не е онзи, когото познавам. Онези не бяха неговите местопрестъпления, дето им правих оглед. Онова, в което надникнах, не бяха неговите мисли…
Тя се огледа за по-ниско място, откъдето можеха да минат, за да стигнат до гората, но не откри нищо подобно. Само да се мръднеха дори метър встрани, щяха да се превърнат в чиста мишена, която той нямаше да пропусне.
Да де, но щом той стигне върха на хълма, те и без това щяха да му кацнат на мушката.
После й хрумна нещо. Че местата, на които беше правила оглед, наистина бяха местопрестъпленията на Танцьора. Вярно, че той може да не беше онзи, изстрелял куршума в гърдите на Брит Хейл, или онзи, поставил бомбата в самолета на Ед Карни, нито пък онзи, намушкал Джон Инелман в онова мазе.
Но Джоуди беше престъпник.
„Влез в мислите му, Сакс“, почти чу тя думите на Райм.
Неговото най-опасно — моето най-опасно оръжие е измамата.
— Двамата — викна Сакс и се огледа. — Мятайте се там. — И тя посочи недълбока ровина.
Бел я погледна в очите. В неговите тя успя да прочете колко много желаеше и той да пипне Танцьора. Но убиецът си беше нейна плячка и само нейна, това тя даде да се разбере съвсем недвусмислено. Не искаше никой да й се меси, нито пък търпеше възражения. Райм й беше дал този шанс и нищо в целия свят не можеше да я спре.
Инспекторът кимна тържествено и дръпна след себе си Пърси в плитката дупка в земята.
Сакс провери пистолета си. Оставаха й още четири патрона.
Много бяха.
