екипирана с нов, супермодерен сензор за управление, открит от болногледача му Том в „Инвакеър“. Механизмът, който Райм командваше с единствения си подвижен пръст, му осигуряваше доста по-голяма маневреност от старото устройство на принципа на духане и всмукване.
— На колко са от брега? — попита той, като оглеждаше картата.
Лон Селито, който поддържаше връзка по телефона, вдигна глава:
— Сега ще разберем.
Райм работеше често като консултант за нюйоркската полиция, но най-вече в класически детективски разследвания — криминалки, на професионален жаргон. Сегашната задача бе необичайна.
Преди няколко дни Селито, Делрей, Пийбоди и сприхавият млад Алън Коу бяха дошли в дома му. Райм си имаше друго занимание — най-важното събитие за момента в живота му бе предстоящото лечение, — но Делрей привлече вниманието му с думите:
— Ти си последната ни надежда, Линк. Имаме голям проблем и не ни идва наум към кого да се обърнем.
— Казвай.
Интерпол бе разпространила „червен сигнал“ за Кван Ан. Според информаторите Призрака се появил във Фуджоу, после отлетял за Южна франция и накрая се появил в едно руско пристанище, за да вземе кораб с нелегални китайски емигранти — между които и неговият баншоу, или помощник, шпионин, дегизиран като един от пасажерите. Запътили се, изглежда, към Ню Йорк, но след това изчезнали. Нито тайванската, френската и руската полиция, нито фБР и ИНС можели да го открият.
Делрей носеше единствената улика, която притежаваха — куфарче с някои лични вещи на Призрака от една тайна квартира във Франция, — с надеждата Райм да им даде някаква насока.
— Защо е този зор да го хванете? — Райм плъзна поглед по лицата на представителите на три правозащитни служби.
— Той е шибан социопат — възкликна Коу. Пийбоди обясни по-спокойно:
— Призрака е може би най-опасният трафикант на хора в света. Отговорен е за смъртта на 18 нелегални емигранти, както и на полицаи и федерални агенти. Срещу него има дванайсет обвинения в изнасилване от жени емигрантки. И знаем, че е убил още хора. Нелегалните се наричат още „изчезнали“ — убиват ги, ако опитат да измамят трафиканта. Убиват ги, ако се оплачат. Просто изчезват. Семействата им не научават повече нищо за тях. По наши изчисления през последните няколко години поне петдесет- шейсет нелегални имигранти, превозвани от Призрака, са изчезнали.
— Повечето трафиканти не участват в курсовете — намеси се Делрей. — Единствената причина да придружава лично емигрантите е разширяването на дейността му тук. Не можем да го допуснем.
— Ако влезе в страната, ще има жертви — каза Коу. — Много жертви.
— Добре де, защо аз? Аз не разбирам нищо от трафик на хора.
— Опитахме всичко — отвърна фБР агентът. — Нищо не успяхме да направим. Нямаме никаква информация за него, нямаме снимки, отпечатъци. Нищичко. Освен това.
Той кимна към куфарчето. Райм го изгледа скептично.
— Не знам, господа.
Обясни, че не му е известно нищо за разследванията във Франция или Русия, а и нямаше никакво доверие на френската полиция за правилното събиране на уликите. Нямаше стандарти, с които да сравнява микроуликите. Без еталони на отпечатъците как можеха да са сигурни, че куфарчето е на Призрака?
— Господин Райм — поде Пийбоди, — трафикът на хора не е вече такъв, какъвто беше едно време. До неотдавна мъжете идваха сами. Сега водят целите си семейства, идват сами жени, деца. И ако види дори най-малка заплаха от тяхна страна, Призрака ги убива. Ей така. Наистина имаме нужда от помощта ви.
— Надяваме се да ни дадеш някаква насока — добави Делрей.
— Ще видя какво мога да направя, но не очаквайте чудеса — заключи Райм.
Два дни по-късно отново ги повика. Том подаде куфарчето на агент Коу.
— Имаше ли нещо полезно? — заприпира младият мъж.
— Абсолютно нищо. Французите очевидно са пълни непрокопсаници в събирането на веществени доказателства. Поне тези жандарми, или както там ги наричат.
— Мамка му! — изръмжа Делрей. — Нямаме късмет.
Точно тази реплика очакваше Райм. Той отпусна глава на удобната възглавница, която Том бе прикрепил за инвалидната количка, и заговори:
— Призрака и двайсет-трийсет нелегални китайски емигранти са на борда на „Фуджоуския дракон“, от фуджоу, провинция фудзян, Китай. Това е седемдесет и два метров товарен кораб с два дизелови двигателя, седемчленен екипаж и капитан Сен Дзидзън (Сен е фамилното му име), 56-годишен. Отпътували са преди четиринайсет дни от Виборг, Русия, в 8.45 часа местно време и сега, според изчисленията ми, трябва да са на около триста мили от нюйоркското крайбрежие. Целта им са доковете в Бруклин.
— Как, по дяволите, измислихте всичко това? — възкликна Коу; Селито, макар и свикнал с невероятните способности на Райм, се разсмя гръмогласно.
— Много просто. Предположих, че смятат да дойдат от изток, иначе щяха да потеглят от самия Китай. Имам приятел в московската полиция — криминолог, с когото сме написали няколко общи статии. Помолих го да се обади във всички пристанища в Западна Русия. Не са толкова много, колкото би помислил човек. Той успял да се добере до митническите документи на всички китайски и тайвански кораби, вдигнали котва през последните три седмици. Прегледахме ги заедно за няколко часа. Между другото, натрупа ви се доста тлъста телефонна сметка. О, казах му да включи и хонорара си за преводачески услуги. Аз на негово място бих го направил.
След кратка пауза криминологът продължи:
— Открихме само един кораб, който е заредил достатъчно гориво за плаване от 8000 мили, макар в документите да бяха заявили, че ще пътуват само 4400. Горивото ще им стигне от Виборг до Ню Йорк и после обратно до Саутхемптън, където да презаредят. Изобщо нямат намерение да акостират в Бруклин. Оставят Призрака и емигрантите и веднага потеглят към Европа.
— Може би в Ню Йорк горивото е прекалено скъпо — предположи Делрей.
Райм вдигна рамене — един от малкото жестове, които позволяваше парализираното му тяло.
— В Ню Йорк всичко е прекалено скъпо. Има обаче още нещо: според митническата декларация „Драконът“ превозва индустриална техника за Америка. Всеки капитан обаче е длъжен да спомене и газенето си — за да е сигурно, че няма да заседне в някое плитко пристанище. Газенето на „Дракона“ е три метра. Напълно натоварен кораб с неговите размери обаче трябва да гази поне на седем метра и половина. Значи е празен. На борда са само нелегалните емигранти на Призрака. Казвам двайсет-трийсет емигранти, защото са взели провизии за толкова души, докато, както споменах, екипажът се състои само от седем.
По-късно същия ден един спътник засече „Дракона“ на около 280 мили от брега, точно както беше предрекъл Райм. Силна буря по Източното крайбрежие на САЩ бе забавила кораба. Както изглеждаше, щеше да акостира на Лонг Айлънд малко преди зазоряване във вторник. Правата на Бреговата охрана за спиране на чужди кораби в международни води обаче са ограничени. Могат да проверяват плавателни съдове под американски флаг, а също и такива „без флаг“ — нерегистрирани и с фалшива регистрация. Задържането на кораб с изрядни документи извън американските териториални води обаче е в разрез с международните спогодби, а „Фуджоуският дракон“ е безспорно собственост на Китайската народна република. Прокуратурата бе загрижена, че съдът може да обяви ареста на Призрака за незаконен, ако бъде извършен в открито море. Затова бе решено да изчакат да навлезе в американски териториални води.
Катерът на Бреговата охрана, „Евън Бригант“, с екипаж от 25 моряци, въоръжен с две леки картечници и едно 80-милиметрово оръдие, беше приведен в бойна готовност, но остана на разстояние, за да не бъде засечен от радара на „Дракона“.
Сега обаче китайският кораб се намираше в американски води и „Евън Бригант“ го преследваше. Планът бе да установят контрол над „Дракона“ и да арестуват Призрака, помощника му и екипажа. Бреговата охрана щеше да закара плавателния съд в пристанището на Порт Джеферсън, Лонг Айлънд, откъдето емигрантите да бъдат прехвърлени във федерален център за задържане и там да изчакат депортиране или разглеждане на молбите им за политическо убежище.
През цялото време държаха връзка с патрулния катер. — Агент Делрей? Тук капитан Рансъм от „Евън Бригант“.
