Осъдени души

на фабулата и на стила, и никак не на проблемите, вложени в нея, а следователно тоя успех ще бъде краткотраен.“

Общо взето, критиката разглежда „Осъдени души“ като литературно събитие, като важно явление в идейно-естетическия живот. Почти всички отбелязват високите художествени качества на книгата, нейната „прогресивна тенденция“, идейното развитие на самия автор след „Поручик Бенц“ към сериозните социални и философски проблеми на времето. Многобройните отзиви и разисквания разкриват сериозната роля, която романът изиграва в литературния живот на тоя период.

За „Осъдени души“ пишат още Георги Константинов във в. „Радикал“, 1945 г., бр. 13; П. Зарев — във в. „Отечествен фронт“, 1945 г., бр. 322; Максим Наимович — въз в. „Ведрина“, 1946 г., бр. 1, и д-р.

Текстът на настоящото издание е сверен с изданието от 1930 г., но тъй като съпоставката с първото издание на романа доказа наличието на очевидни смислови грешки, в това издание сме си позволили да възстановим отделни думи и изрази според 1-то издание на „Осъдени души“, които по-долу отбелязваме:

Ст. 243. Възстановяваме репликата на дон Луис: „Заминавам за Аржентина“, без която остава непонятен следващият пасаж: „За дон Индалесио нещастията, които постигаха Испания, се дължаха на това, че благородниците й от векове насам напущаха родината си и емигрираха в Америка.“

Стр. 274: „Влезе в музея и заскита из залите между портретите на крале и светци…“ „влезе …и заскита из залите…“

Стр. 277: „Тази грозота ме успокоява повече от чувствените богородици на Мурильо“ в. „…чувствените благородници…“

Стр. 296: „Жак Мюрие се бе събудил отдавна, но седеше до прозореца в лошо настроение и гледаше разсеяно как желязносивите маслени вълни на океана…“ в. „желязносивите маслинени вълни на океана…“

Стр. 302: „Фани не можеше да си представи нищо по-страшно от този измокрен до кости човек“ в. „… нищо по-страшно…“

Стр. 363: „След малко слънцето се скри зад хоризонта и само зъберите на Сиера Невада, покрита с вечен сняг, продължаваха да светят като фарове във вечерния здрач“ в. „… във вечния здрач“.

Стр. 410: „Но и в двата случая Фани почувствува, че нещо се бе отчупило от любовта й, нещо бе изчезнало от мистичния образ на Ередиа…“ в. „…от митичния образ на Ередиа…“

Стр. 430: „Ала с колко висока цена, с какви мъки, с какъв риск и излагане на смъртна опасност щеше да го купи!“ в. „…с какви мъки, с какъв риск…“

Кръстьо Куюмджиев

,

Информация за текста

© 1945 Димитър Димов

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина

Книжното тяло е любезно предоставено от Галя Янакиева

Публикация:

ПОРУЧИК БЕНЦ, ОСЪДЕНИ ДУШИ

ДИМИТЪР ДИМОВ СЪЧИНЕНИЯ, т. I.

Редактор ТАТЯНА ПЕКУНОВА Художник ЕЛЕНА МАРИНЧЕВА Худ. редактор СТЕФАН ГРУЕВ Техн. редактор ЛИЛЯНА ДИЕВА Коректор ДОБРИНКА ДИМОВА

Формат 32/84/108; тираж 70113; печатни коли 33; издателски коли 27,72; у. и. к. 29,25; л. г. VI/55; изд. 5514; поръчка 37/1981 г. на изд. „Български писател“; дадена за набор на 10. Х. 1980 г.; из. от печат т 15. IV. 1981 г.; цена 3,88 лв.

ДП „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2386]

Последна редакция: 2008-04-15 15:19:04

,

1

Възклицание, което изразява упрек или радост

2

Благодаря.

3

Добър вечер, господа!

4

Буквално значи татко. Обръщение към кюретата и монасите в Испания.

5

По убеждение.

6

Господа.

7

Закачки.

8

Англичанка ли сте?

9

Да! … Да! …

10

Майчице.