— Да, ти си полиглот. — Гласът на Мария направи усилие да се покаже естествен, но остана глух. — Идеята не е лоша.
— Тогава да направим опит — предложи Зара. — Вземете ме в Гърция още сега.
Дори татко Пиер се почувствува стеснен от липсата й на такт.
— О, мила!… — рече той. — А баща ти?
— Ще го предупредя веднага по телефона.
— Но ти нямаш паспорт.
— Ще изпратим шофьора да го извади в София.
Мария почервеня, сякаш почувствува срама, който трябваше да изпита Зара. Глупавата прибързаност на приятелката й проваляше дори най-удобните формули. Мария знаеше, че паспортът на Зара беше изваден вече, а в куфара й се намираха вечерна рокля, костюм от шантунг и разни дреболии, необходими за топлия климат. Отиването на баща й по работа в Атина, придружаването му от Зара и Мария дотук и всичко, което приказваха сега, беше само жалка комедия, която трябваше да скрие истината, че двамата предварително бяха решили да заминат за Гърция сами. Дори Мария, която беше свикнала с формули, мъчно понасяше това. Но комедията трябваше да се изиграе докрай.
— Шофьорът би могъл да извади за един ден паспортите ви — рече татко Пиер, сякаш обмисляше предложението на Зара.
Паспортите?… Татко Пиер говореше за тях в множествено число и Мария пак почувствува раздразнение от това, че я смятат за идиот.
— Чакайте!… — каза тя. — Става дума само за един паспорт, нали?
— Как за един!… — лицето на татко Пиер изрази престорено негодуване. — Ще дойдете и двете с мене.
Той погледна въпросително дъщеря си и зачака с тревога отговора й. Не беше изключено Мария да промени внезапно решението си и да тръгне с тях. Но някакъв остатък от морално съзнание, смешен и безполезен, го караше да покаже, че виждаше необходимостта от формулите и уважаваше поне дъщеря си.
Мария заяви сухо:
— Аз няма да дойда с вас.
След като се наобядваха, татко Пиер полегна в стаята на Мария, чиито прозорци гледаха към ливадата с тополите. От изпитото вино сърцето му започна да бие неправилно. Това беше потискаща, неприятна аритмия, която трябваше да се лекува с режим и поради това изпълваше татко Пиер с гняв и презрение към лекарите. Та защо бяха, дявол да го вземе, тия шарлатани, ако не можеха да излекуват миокардита му?… Напук на лекарите той запали пура и реши да не обръща внимание на съветите им. По някаква причина, която окончателно затвърди убеждението му, че лекарите са глупци, пурата сякаш успокои сърцето му и аритмията изчезна. Татко Пиер се унесе и заспа.
Зара и Мария легнаха в широкото двойно легло на спалнята, в която съпрузите Спиридонови бяха проспали младините си. Макар прозорците през цялата сутрин да бяха стояли отворени, в стаята все още се чувствуваше дъх на мухъл и необитавано жилище. Сега той се смесваше с благоуханието на ориган и лаванда от пижамите на девойките. В жълтеникавия полумрак на стаята блещукаха старомодни мебели и огледала с позлатени рамки. В ъгъла, на малка масичка, стоеше иконостас, а над съпружеското легло висеше картина, изобразяваща Амур и Психея.
Мария се беше извърнала настрана, прекарваше разбъркано през паметта си спомени от детинство и се мъчеше да заспи. Зара също се мъчеше да заспи, използвайки бръмченето на един бръмбар, който се блъскаше в стъклата на прозорците и създаваше сънлив акомпанимент на разводнените й мисли. От Атина можеха да се купят разни елегантни неща. Може би щяха да срещнат изискани чужденци, предимно английски туристи, и да прекарат забавно… Сънливото бръмчене на насекомото продължаваше и в мъглата на дрямката от изпитото вино мечтите на Зара ставаха все по-неясни. Но едно бързо и нервно раздрусване на пружината я разсъни изведнъж.
Мария се повдигна от леглото и облегната върху лакета си, запали цигара. Спомените от детинство бяха разпръснали за миг дъждовните облаци на сплина, който от години притискаше душата й. А после внезапно, без видима причина, те се бяха схлупили отново и тя усети пак предишната печал, равна и тиха като безкраен простор, който отвсякъде заобикаляше живота й. Зара познаваше тия внезапни промени на настроението й още от колежа.
— Няма ли да спиш? — попита тя.
— Не.
Гласът на Мария прозвуча враждебно.
„Подозира“ — помисли Зара и мълчанието, което настъпи, й се стори непоносимо. Мария хвърли към нея поглед, изпълнен с досада. За миг двете изпитаха желание да поговорят открито, но това желание се удари веднага в стената на формулите.
— Беше забавно, нали? — рече Зара.
— Кое?
— Флиртът с баща ти. („Не се преструвай“ — помисли тя.)
— Да, той има нужда от малко почивка. (Колко си мръсна!)
— И аз помислих това.
— Но все пак двамата не трябва да прекалявате.
— Ах!… Добре, мила.
Зара се повдигна и облегната върху махагоновото табло на кревата, също запали цигара. Диалогът с думи, между които безмълвно се провираха мислите им, продължи отново.
— Мислех, че ми се сърдиш — рече Зара след малко.
— За какво? (Не симулирай чувствителност!)
— Задето отивам с баща ти в Гърция.
— Ваша работа.
— Защо не дойдеш и ти с нас?
— Защото е горещо.
— С автомобила няма да бъде горещо.
— Добре, ще помисля. (Престани да лицемериш. Мога да дойда и да разваля всичко.)
— Аз настоявам да дойдеш, защото ми е неудобно да пътувам с татко Пиер сама.
— Ах!… Така ли? — Мария се разсмя. (Значи, търсиш параван!)
— Да, мила!… (Само ти ли имаш право да пазиш реномето си!)
— Съжалявам много… Не ми се пътува далече. (Нямам желание да се потя в горещината, за да пазя реномето ти.)
— Добре тогава. — Зара напрегнато обмисляше положението. — Ако останеш тук, после можем да кажем, че си била с нас.
— На кого да кажем това?
— На всички.
Настъпи мълчание. Мария изпуши цигарата си, стана от леглото и почна да се облича.
— Къде отиваш? — попита Зара.
— В ливадата. Тук е много горещо.
— Ще дойда и аз с тебе.
— О, моля те!… Остави ме сама.
Мария взе едно одеяло и излезе навън. Лъхна я миризма на тютюн, на гума и бензин. Шофьорът беше гарирал колата на сянка в градината и седнал на пейката, четеше увлекателен детективски роман, в който се описваха подвизите на един неимоверно престъпен тип от висшето общество. До него, също на пейката седеше един младеж в износен костюм. За да отиде в ливадата, Мария трябваше да мине покрай тях. Когато ги наближи, шофьорът скочи и се поклони учтиво, а младежът, без да става, само едва-едва кимна с глава. Мария забеляза, че той имаше бледно, красиво и надменно лице с тъмни очи, които гледаха остро. Устните му бяха тънки, свити и техният особен израз на горчива студенина я порази. Тя почувствува нужда да се
