катастрофално. Паниката и фалитите идат. Знаете, че в тая област съм много добре осведомен, нали? По дворцова и дипломатическа линия… И по еврейска, ако искате… Забележете, и по еврейска!… Парадоксално, нали?
— Не, никак не е парадоксално — рече Борис. — Всеки знае, че вие сте довереник на Коен, а в същото време се показвате пред хитлеристите като антисемит… Впрочем песента на Коен в Немския папиросен концерн е вече изпята и главната заслуга за това се дължи на вас.
— Клюка!… — извика Барутчиев. — Как можете да говорите тъй? Всичко това е клюка… Коен ми е приятел. Аз имам връзки с немците, но не взимам никакво становище към отношенията им с евреите.
— Не!… Вие много добре си подготвяте почва за работа с немците, като ги гъделичкате по еврейския въпрос. Коен спокойно можеше да си работи с немците, ако не бяха интригите ви, че той наляво и надясно говори срещу тях… Но фактите около Коен са без значение за нашите отношения, драги господин Барутчиев…
— Да!… Нека оставим клюките настрана! — върху челото на Барутчиев се появиха ситни капчици пот. — Не заслужават!…
— добави той с фалшиво презрителен смях. — Думата беше за това, което научих вчера от Берлин… Вие знаете, че брат ми, който живее в Германия, тия дни става пълномощен министър в Берлин, нали?
— Да, зная!… И е много близък с фон Гайер, новия директор на отдела за източни тютюни в Немския папиросен концерн.
— Не сте осведомен зле — самодоволно рече Барутчиев.
— И така, фон Гайер е споменал пред брат ми, че Немският папиросен концерн ще спре за известно време купуването на тютюни от Изток. Знаете ли какво значи това?
— Значи хитлеристка маневра за политически натиск. Ние ще плувнем скоро в германски води. И ако настъпи криза, Немският папиросен концерн може да купи всичките ни тютюни, но на смешно ниски цени… Всичко това е твърде жалко, господин Барутчиев!…
— Не толкова, не толкова, драги момко!… Не бъдете песимист! Немският папиросен концерн ще купува на ниски цени, но в големи количества, и печалбите ще останат същите… Говоря за избраните фирми, които ще останат да търгуват с немците — добави той многозначително.
— Кои ще бъдат тия фирми? — спокойно попита Борис.
— Нашите!… — тържествено отговори Барутчиев. — Моята и вашата. Ние ще получаваме лъвските контингенти, а другите ще събират трохите.
— Това е въпрос на бъдеще — безразлично каза Борис. — Повече ме интересува какво можете да направите за „Никотиана“ днес.
Очите на Барутчиев се втренчиха изпитателно в хитрото вълче.
— Не е ли по-разумно да мислите за утре? — попита той.
— Свикнал съм да разчитам само върху неща, които могат да се свършат днес.
— Аз бих могъл да кажа за себе си същото.
— Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси.
— Доверие?… — Барутчиев го погледна надменно. — Съмнявате ли се в моите връзки с немците?
— Никак!… Но те са чисто платонични.
Върху устните на Борис заигра пак предишната ледена усмивка.
— Разсъждавате повърхностно, драги!… Моралният фактор за германците е по-важен.
— Може би утре да, но днес не… За да проникнат политически у нас, те трябва да действуват първо с материалния.
— Прав сте!… — рече Барутчиев, като се замисли малко. — Но какво искате да кажете с това?
— Съвсем просто нещо. Вие не бихте могли да заемете днес мястото на Коен, въпреки симпатиите, с които се ползвате пред немците.
— Защо?
— Не сте овладели политическия сектор.
Барутчиев се замисли пак и лицето му взе малко глупаво изражение. Тия неща не му бяха идвали на ум досега.
— Ще го направя — каза той след малко.
— Не можете. Липсват ви пари.
— Ще ги получа от немците.
— Изключено!… Немците никога няма да бръкнат в собствените си джобове, докато имат възможност да принудят към това другиго… Ясно, нали?
Барутчиев не разбираше или се правеше, че не разбира. Борис стана съвсем конкретен.
— Да говорим като търговци от нашия ранг, господин Барутчиев!… Става дума за политическите мъже и за конците, с които се дърпат… Вие нямате никакъв куклен театър, а моят функционира безупречно. Немците биха могли да го използват, ако осигурят пласмента на тютюните ми чрез Папиросния концерн.
Посивелият мъж остана с отворена уста, а хлапето го гледаше с мрачните си очи спокойно, хладно, невъзмутимо. Какъв цинизъм! Каква дързост!… Не се ли срамуваше, не се ли поне боеше да говори така? Ето новото поколение!… То не си даваше дори труда да лицемери. Но след смайването, което го обзе, Барутчиев почувствува гняв и злоба. Сега условията на Борис му станаха съвършено ясни.
— Вие искате… — гласът на Барутчиев изхриптя почти болезнено — да заемете мястото на Коен… и „Никотиана“ да получава лъвската част от контингентите на Немския папиросен концерн?… Това искате, нали?
— Точно това, господин Барутчиев!… Вие можете да го предложите на германците с всичките предимства, които съдържа за вас и за мене. Можете да организирате и дворцовата линия.
— Никога!… — злобно изсъска Барутчиев.
— Защо?
Гласът на Борис не се беше променил никак.
— Защото аз чакам това за себе си от две години. Хм… Слушайте, момко!… Вие ставате дързък, обиждате всички и се надценявате… Не се ли боите? Начинът, по който говорите, става опасен.
В очите на Барутчиев светна скрита заплаха.
— Опасен е преди всичко за вас. — От гърдите на вълчето се изтръгна остър, металически смях. — Шансовете да спечелите делото могат да станат нищожни.
— Аз ще бъда силен утре — глухо изръмжа Барутчиев.
— Не повече от днес, защото ви липсват качества. — Гласът на Борис се повиши и стана неимоверно дързък. — Вие ще посочвате на фон Гайер тази или онази фирма, ще прокарвате дребни, лошо манипулирани партиди, но лъвският дял ще ви отбягва винаги, защото сте неспособен търговец. Немците знаят, че не разбирате нищо от тютюна, от качествата и манипулацията му. Те виждат, че сте обикновен самохвалко и грандоман, който изсипва пред тях само приказки, без да притежава реалната сила на парите и влияние над политически лица.
Барутчиев скочи от креслото си.
— Това е нахалство!… — извика той. — Вие ме обиждате!
— Говоря истината във ваша полза.
— Аз ще я кажа където трябва във ваша вреда!… Всички знаят, че имате братя комунисти.
— Е, та?…
Гласът на Борис трепна леко, но само за миг.
— Мислете и за моите нокти!
— Делото ще ги изреже. Ако не го спечелите, вие сте загубен. Мислите ли, че немските ви приятели не го следят?… Допускате ли, че Немският папиросен концерн ще ви отпусне кредит да закупите десет милиона килограма тютюн, ако се докаже, че парите, които е отпускала банката на брат ви, са били употребени да си построите най-разкошната къща в София и да купите апартамент на любовницата си?
Лицето на Барутчиев побледня внезапно.
— Това е подлост!… — прегракнал от гняв, извика той. — Чувам го за първи път.
— Разисква се между съдиите и в обществото.
— Ще заведа дело и срещу вас!
— Отлично!… Мога да посоча от кого съм го чул.
