Негово превъзходителство се съгласи и след около час на десетина мили от брега в морето изригна гигантски фонтан, предизвикан от демонстрацията на една от най-модерните мини против подводници.
Скупчени около него, офицерите видяха разведряването в лицето на държавния глава, зачакаха и устната похвала, която, кой знае защо, се бавеше. Те погрешно бяха взели облекчението му за одобрение. А той продължи да гледа през бинокъла и дълго след като водата на мястото на взрива бе се успокоила, размишлявайки вече напълно като държавен глава: Не, наистина не можех да поема отговорността! Аз нямам право да тревожа своя народ, особено сега, когато трябва да се справяме с толкова проблеми. Па и за какво ни е дружбата с такава цивилизация, която може от всеки срещнат, дето се вика, от сульо и пульо да направи президент? Та това е вмешателство, най-грубо вмешателство! В края на краищата, то е въпрос и на престиж. Как ще се яви планетата ни в тоя си вид пред своите звездни събратя? Нека първо оправим земните си работи!…
Най-после президентът свали бинокъла, подаде го на близкостоящия и произнесе дългоочакваното „Браво!“, след което добави:
— Мирът е във вашите ръце, господа! Разчитам на вас!
И с енергични крачки се отправи към офицерската каюткомпания, където го чакаше сложената закуска…
Пръчката пред него си стърчеше все така неподвижна, както бе я оставил, само влакното се полюшваше в скокливото течение на бързея. Налагаше се да смени стръвта. Той погледна часовника си — време бе да иде и до мотоциклета за торбичката с яденето.
Това внезапно му припомни несъстоялата се закуска в офицерската столова. Той се тръшна обезсилен край неподвижната пръчка и изпъшка: Уф, какво ли не се случва на самотния въдичар, когато рибата не кълве! Дори неща, които не можеш никому да разкажеш, защото ще ти се смеят!
Поседя така, загледан в неразгадаемия шифър на завихрените около камъните вълнички, после отново стана да постави прясна стръв. И тогава съзря сред коренищата на отсрещния бряг търпеливо да се полюшва над водата нещо, което отдалеч приличаше на нов лъскав термос…
Информация за текста
© 1989 Любен Дилов
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
Любен Дилов. Ние и другите. Фантастични новели
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990
Редактор: Бистра Сакъова
Художник: Текла Алексиева
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Коректори: Жанета Желязкова, Надя Костуркова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12184]
Последна редакция: 2009-06-19 20:15:00
