Ние и другите

изрече една чудовищна заплаха:

— Ще поемеш ли отговорността да убиеш надеждата им? Те вече са повярвали, Зихов, ако не всички, мнозина са повярвали. Ще поемеш ли отговорността да убиеш вярата им, че някъде по света тържествуват справедливостта и красотата? И да се надсмееш на устрема им към тях?

С такава пророческа поза Томазо Верин произнасяше подобни плитки нравоучения и в своите филми, но това сега не беше филм. След някой и друг ден той щеше да се изстреля заедно е мизерния си предавател към Юпитер, за да не намери никой никога тялото му, както на древните пророци, и да останат само неговите думи. Той вече не молеше, той заповядваше спокойно и твърдо. Така бе заповядвал на борда на своя „Астрид“, уверен, че заповедта му не може да не бъде изпълнена:

— Хайде, пренеси ме! Зареди скафандъра ми и ми нахлузи шлема! И без сантименталности, братко, колкото и да се обичаме ние, земните жители, помежду си!…

Дълго след това бордовият инженер Зихов се измъчваше и се питаше защо бе направил тази съдбоносна глупост — помнеше само, че бе извършил всичко сякаш хипнотизиран от думите и очите на бившия си командир. Но не можеше вече да каже истината и не толкова присъдата го плашеше, загдето бе оставил да загине човек в Космоса. Той докладва само, че не е намерил черната кутия с бордовия дневник и че биха могли на връщане да вземат останките на „Астрид“ на буксир. А безследното изчезване на екипажа, разбира се, потвърждаваше съобщението на командира му Томазо Верин, че оцелелите са били спасени от чуждопланетен космолет.

Верин наистина се обади отново, когато хората, улисани в своя делник, бяха вече го позабравили. Гласът му идеше сякаш от друга звездна система и звучеше като прощаване с човечеството! Следващото му обаждане щяло да достигне до Земята може би след години… „Но вие го чакайте, мили хора, защото то сигурно ще съдържа най-хубавото известие, което някога Земята е получавала. Стоп.“

Вярата на хората в далечната Мориана възпламна с нова сила. И по цялата Земя се разрасна движението за независимост от другите цивилизации.

,

Информация за текста

© 1989 Любен Дилов

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

Любен Дилов. Ние и другите. Фантастични новели

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990

Редактор: Бистра Сакъова

Художник: Текла Алексиева

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректори: Жанета Желязкова, Надя Костуркова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12177]

Последна редакция: 2009-06-19 20:15:00