значи той вижда нещата по доста особен начин.
— Може и той да е Странник като Снейк, който „чува“ нещата по особен начин. А те умеят да се прикриват добре — напомни Гео.
— Сигурно си прав. — Урс се приготви да тръгва. — Е, аз си имам работа и не мога да стоя тук цял ден. Ти мисли, друже, а аз ще те слушам на драго сърце. Ще се видим по-късно. — Той нарами въжето и потъна в мъглата.
Гео се озърна и реши да потърси Снейк. Докато се изкачваше по стълбата към горната палуба, той видя до перилата висока, обвита в мъгла фигура. Спря се за миг и после продължи нагоре.
— Здрасти! — извика той. Капитанът се извърна.
— Добро утро, сър — каза Гео. — Взех ви за Старши-помощника.
Капитанът помълча малко:
— Добро утро. Какво искаш?
— Не исках да ви прекъсвам, ако…
— Няма нищо.
— За колко време ще стигнем до Аптор?
— Още две седмици и половина. Може и по-рано, ако вятърът не се промени.
— Ясно — каза Гео. — Имате ли някаква представа за географията на Аптор, сър?
— Старши-помощникът е единственият човек на борда, който е стъпвал на брега на Аптор и се е върнал жив. Освен Жрицата Арго.
— Старши-помощникът ли, сър? Кога?
— При едно от предишните си плавания претърпял корабокрушение там. Но си направил сал и се отправил в открито море, където за негов късмет бил прибран от случайно минаващ кораб.
— Значи би могъл да бъде водач на Аптор?
— Едва ли — отговори Капитанът. — Той се е заклел повече да не стъпва там. Не се и опитвай да говориш с него на тази тема. Само си представи що за място е, щом като е предпочел смъртната опасност в морето пред битката на сушата. Не, той ще ни преведе през залива до устието на реката, но нищо повече. На борда имахме още двама души, които са били там, и са се върнали. Дванайсет души тръгнаха да придружават Жрицата Арго с лодка. Десетима от тях бяха накълцани на парчета и хвърлени във водата. Оцелелите двама докараха обратно Жрицата. Единият от тях беше морякът Уайти, който умря тази сутрин в кубрика. А преди по-малко от половин час ми доложиха, че другият е паднал през борда от въжетата и се удавил в морето. Това плаване не тръгна добре. Губим хора като монети на комар. А животът е скъп.
— Разбирам — каза Гео. — Благодаря, че ми отделихте време, сър.
— Моля — отвърна Капитанът и му обърна гръб. Гео слезе по стълбата и тръгна бавно по палубата. Някой го докосна по рамото. Той се обърна.
— Снейк, дявол те взел, уплаши ме!
Момчето се смути.
— Не исках да ти крещя, прощавай — каза Гео и сложи ръка на рамото на Снейк. — Е, казвай сега, какво откри? Разменям моите сведения за твоите.
— Спи… — долетя откъм Снейк.
— Съжалявам, приятелю — засмя се Гео. — Но не мога да заспя само заради сделката. Просто трябва да „крещиш“ високо и да ми отговориш на няколко преки въпроса. И то без да се притесняваш, че твоите отговори могат да ми навлекат беля. Първо, през чии очи гледахме снощи? На Капитана?
Снейк поклати глава.
— На Старши-помощника?
Снейк кимна.
— Така си и мислех. И той искаше да убие… Почакай малко — каза Гео. — Може ли Старши-помощникът да чете мисли? И затова ли не споделяш всичко с нас?
Снейк сви рамене.
— Хайде — подкани го Гео. — Викай силно и обяснявай.
— Не… знам… — Снейк мислеше сякаш на висок глас — …виждам каквото… вижда… той… чувам… каквото… чува… той… но не чувам… мисли…
— Ясно. Слушай сега, забрави, че той може да чете мисли, и ми кажи. Той ли уби моряка на койката, където трябваше да спиш ти?
Снейк остана неподвижен около минута. После кимна.
— Смяташ ли, че е искал да убие теб?
Снейк кимна отново.
— И още нещо. Ти знаеше ли, че убитият тази сутрин на твоята койка е един от двамата, завърнали се от Аптор с Жрицата Арго при последната й експедиция?
Снейк изглеждаше изненадан.
— И че другият е паднал през борда и се е удавил тази сутрин?
Снейк подскочи.
— Какво има?
— Търсих… го… цяла… сутрин… той… не… е… мъртъв… чувам… мисли… слабо… неясно…
— Кой не е мъртъв? — попита Гео. — Кой от двамата?
— Вторият…
— Намери ли го? — попита Гео.
— Не… но… жив… знам…
— Последен въпрос — Гео повдигна висящия на гърдите му камък, — как боравиш с това?
— Мисля… чрез… него — отвърна Снейк.
Гео се намръщи
— Какво искаш да кажеш? Можеш ли да ми обясниш как действува?
— Нямаш… думи… — каза Снейк. — … радио… електричество… диод…
— Радио, електричество, диод? — повтори Гео непознатите думи. — Какви са тия неща?
Снейк сви рамене.
На трийсет фута пред тях вратата на каютата на Арго се отвори и забулената Жрица пристъпи навън. Тя ги видя и ръката й бързо се стрелна към шията. После се отпусна надолу. Снейк и Гео стояха неподвижни.
На палубата над каютите Гео различи неясния силует на Старши-помощника, но не можа да разбере дали ги наблюдава или стои с гръб към тях.
Жрицата се обърна и влезе обратно в каютата си.
Старши-помощникът се отдалечи от перилата.
Вечерта Гео докладва на Урс откритията си. Грамадният моряк слушаше объркан.
— Няма ли какво да добавиш? — попита го Гео.
— От работа не ми остана време за нищо — оплака се Урс.
Стояха до перилата, отвъд които мъглата се сгъстяваше, и море и небе се сливаха в непрогледна сивота.
— Хей, четириръчко! — извика внезапно Урс. — Какво зяпаш там?
Снейк гледаше втренчено водата и не отговори.
— Може би слуша нещо — предположи Гео.
— Има по-подходящи неща за подслушване от рибите — каза Урс. — Струва ми се, че Арго е издала изрична заповед вие двамата да не работите. Идват хора. Хайде да отиваме да ядем.
Пред входа на столовата, където се тълпяха моряците, Урс се спря.
— Имам нещо да ви казвам — рече той и посочи скъпоценния камък върху гърдите на Гео. — Занесох моите монети при ковача и го накарах да им сложи верижки, та и аз да се поперча като вас. — Захили се и се запровира сред другите моряци към тесния вход на столовата.
