Гео, пъхвай се най-долу. — Той тежко се спусна на пода. — Колкото по-ниско си — обясни той, — толкова по-добре ще спиш, заради клатенето. Е, какво ще кажеш за първото в живота ти жилище в кубрика?
Поетът премълча. В очите му припламнаха две жълти точици светлина, които изчезнаха, щом се извърна с гръб към лампата.
— Слагам те най-долу, щото ако си горе до тавана и не си свикнал, при малко по-силно вълнение стомахът ти може да се разбунтува — поясни Урс, сложил ръка на рамото на Гео. — Казах ти, че ще се грижа за теб, нали така, друже?
Но Гео се обърна, преструвайки се, че разглежда нещо. Урс погледна към Снейк, който го наблюдаваше, облегнат на стената. В погледа му се четеше въпрос, но Снейк остана мълчалив.
— Хей — обърна се Урс към Гео. — Хайде да обиколим кораба, да видим къде какво има. Това е първата работа на добрия моряк — стига да не е твърде пиян. Пък и Капитанът и Старши-помощникът виждат, че си разбира от работата; освен туй човек може да научи някои неща, та по-късно да си спести превиването на гръб за щяло и нещяло. Какво ще кажеш…
— Не точно сега, Урс — прекъсна го Гео. — Иди сам.
— Би ли ми казал, ако обичаш, защо изведнъж моята компания ти стана неприятна? Не е хубаво да се държиш така с човека, който се е заклел да се погрижи твоето първо плаване да мине както трябва. Хм, мисля си, че…
— Кога си убивал човек?
Възцари се тишина, по-осезаема от пляскането на вълните вън. Урс стоеше като закован, със стиснати до бяло юмруци. После пръстите се разтвориха.
— Беше преди около година — каза тихо той. — Преди една година, два месеца и пет дни, в четвъртък, осем часа сутринта, в ареста на кораб в открито море. Което прави една година, два месеца, пет дни и десет часа.
— И ти уби човек? Защо досега не си ми казвал, а побърза да го признаеш пред една непозната? Ти беше мой приятел: спали сме под едно одеяло, пили сме от един и същи мях вино. Що за човек си ти?
— А що за човек си ги? — попита великанът. — Жалък дребосък, дето си пъха носа в чуждите работи и дето бих го разкъсал на парчета, ако… — той си пое въздух: — …ако не бях обещал да си кротувам. А аз никога не съм нарушавал дадено обещание, било то пред жив или мъртъв човек. — Юмруците се свиха и отпуснаха.
— Урс, не ми е работа да те съдя. Запомни това. Но искам да ми разкажеш всичко. Бяхме като братя: не можеш да имаш тайни от мен…
Урс продължаваше да диша тежки и шумно.
— Ти ли ще ми казваш какво мога и какво не мога да правя? — внезапно той вдигна ръка, замахна и се изплю на пода. После се обърна към стълбата.
И тогава нахлу шумът. По-силен от всякакъв звук. Главите им щяха да се пръснат. Гео притисна ушите си с ръце и се извърна към Снейк. Очите на момчето изстреляха тънки стрелички светлина към Урс и Гео, после отново станаха черпи.
Шумът дойде отново, този път по-тих, и те доловиха думата помощ. Но това не беше звук, а по-скоро замиращият звън на камертон, трептящ в собствените им глави, толкова близък и все пак неясен.
— Вие… помогнете… ми… заедно… — долитаха думите, едва различими, слети в едно.
— Ей — извика Урс. — Това ти ли си?
— Не… сърди…
— Не се сърдим — каза Гео. — Какво правиш?
— Аз… размишлявам… — думите като че ли идваха от момчето.
— Що за размишления са това, след като всеки може да ги чуе? — попита Урс.
Снейк се опита да обясни:
— Не… всеки… само… ние… мислите… аз… чувам… — редяха се беззвучните слова, — аз… мисля… вие… чувате…
— Да, чуваме — обади се Урс. — Все едно, че говориш.
— Той има предвид друго — каза Гео. — Иска да каже, че чува нашите мисли точно както ние чуваме неговите. Така ли е, Снейк?
— Когато… мислите… високо… аз… чувам…
— Май съм си помислил нещо твърде високо — каза Урс. — Е, ако е било такова, дето не е трябвало да си го мисля, моля за извинение.
Снейк с нищо не показа, че извинението го интересува, и отново попита:
— Вие… помогнете… ми… заедно…
— Каква помощ искаш? — попита Гео.
— И в каква беда си попаднал, че ти трябва помощ? — добави Урс.
— Нашите… умове… слаби… — отвърна Снейк.
— Това пък какво е? — възмути се Урс. — Нашите умове не са по-лоши от кои да са на Лептар. Ти не чу ли как разговаряше Жрицата с моя приятел поета?
— Струва ми се, иска да каже, че не чуваме добре — каза Гео.
Снейк кимна.
— Аха. Е, в такъв случай карай по-бавно и бъди по-търпелив! — каза Урс.
Снейк поклати глава.
— Мислите… дрезгави… когато… вика… толкова… силно…
Внезапно момчето пристъпи към койките — вие… чува… по-добре… и вижда… също… ако… спи…
— В този момент хич не ми е до сън — каза Урс, потривайки брада с опакото на китката си.
— На мен също — призна Гео. — Няма ли да ни кажеш още нещо?
— Спете… — отвърна Снейк.
— А не може ли да си говорим като нормални човешки същества? — предложи Урс, все още малко объркан.
— Някога… говорех… — каза им Снейк.
— Някога си могъл да говориш? Какво ти се е случило — попита Гео.
Момчето отвори уста и посочи.
Гео пристъпи напред, хвана брадичката на момчето и надникна в устата му.
— О, боже!
— Какво има? — попита Урс.
Гео се отдръпна с намръщено лице.
— Езикът му е отрязан — отвърна гой. — И то доста нескопосно.
— Кой, по дяволите, направи това с теб, момче? — попита Урс.
Снейк поклати глава.
— Хайде, Снейк — настоя той. — Не можеш да имаш тайни от приятелите си и в същото време да очакваш те да те спасят от нещо, за което не знаят. Кажи, кой беше?
— Човекът… когото… ти… убива… — долетя звукът.
Урс се изсмя.
— Добре — каза той, — ясно. — Гласът му отново загърмя:
— Но щом като чуваш мислите ни, значи знаеш кой е човекът. Знаеш и причината. Тъкмо това искаме да научим от теб, и то само в името на приятелството и помощта.
— Ти… познаваш… човека… — каза Снейк. Гео и Урс се спогледаха в недоумение. — Спете… — каза Снейк. — сега… спете…
— Може би трябва да опитаме — каза Гео. — За да разберем какво става. — Той отиде до койката си и легна. Опирайки нозе в дървената подпора, Урс се вдигна на ръце на най-горната койка.
— Няма да заспя лесно тази вечер — каза той. — Ех, ти, Снейк, малък Страннико — засмя се той. — Откъде сте дошли, вие Странниците? — Той погледна надолу към Гео. — Плъпнали са из целия град. Някои с по три очи, други — с по едно. Знаеш ли, казват, че в дома на Марта имало жена с осем гърди и две други неща. — Отново го напуши смях. — Ти познаваш ритуалите и магиите. Тия Странници не са ли някаква магия?
— Споменати са само веднъж в ритуалите; пише, че са пепел от Големия пожар. Големият пожар е
