Ако искаш да изследваш тунела по-нататък, попадаш на 211.
60
Последното нещо, което се запечатва в съзнанието ти преди да те обгърне мракът, е блясъкът на дълъг извит стоманен нож. Ставаш поредната жертва на Билкаря и неговия престъпен син, същият, който току-що ти преряза гърлото.
Твоето приключение свършва тук.
61
Най-сетне стигаш до дървената стена, ограждаща вътрешния град. Докато тичаш към часовия чуваш възбудените викове на стражите, които те поздравяват. Благодариш на бога че са те познали, защото сигурно изглеждаш дрипава и подозрителна фигура. Твоето наметало е окъсано и виси на парцали, лицето ти е издрано и покрито с кръв, а прахът от Гробището те покрива от главата до петите. Минаваш през плиткия поток и с омекнали крака пристъпяш към вратата. Пълният ужас от минаването през Гробището е прекалено силен за теб. Последното, което си спомняш преди изтощението да те лиши от разсъдък, е как падаш в протегнатите ръце на двама войници, които изскачат от ограденото място да ти помогнат.
Мини на 268.
62
„Войниците“ падат мъртви в краката ти. Те всъщност са бандити, които са грабили бежанците от Торан, изоставените къщи и фермите от околността.
След като претърсваш телата им намираш 28 Златни крони и две Раници, в които има Храна за три пъти Хранене. Разбойниците са въоръжени с арбалет и три меча. Арбалетът е повреден в битката, но мечовете са непокътнати и ако искаш, можеш да вземеш един от тях.
Оправяш екипировката си, хвърляш внимателен поглед на запад и продължаваш към вътрешната защитна стена на столицата.
Мини на 288.
63
Лудият старец крещи към теб. Той те обвинява за войната и проклина Воините на Каи като агенти на Мрачните властелини. Той не желае да слуша разума и трябва да се биеш с него.
Лудият: БОЙНИ УМЕНИЯ 11, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 10.
Ако победиш, продължи на 269.
64
Събуждат те крясъците на краана, който кръжи над каретата. Сега е ранно утро, небето е светло и ясно. Виждаш група обречени вълци на двеста-триста метра по пътя. Те се канят да те нападнат. Трябва да действаш бързо.
Ако решиш да събереш екипировката си и да побегнеш към прикритието на дърветата, мини на 188.
Ако решиш да освободиш един от конете и да минеш през нападащите обречените вълци към свободния път, продължи на 16.
65
Твоят разум крещи, че това място е много опасно. Напусни го колкото може по-скоро!
Продължи на 104.
66
Стреснат, ти се обръщаш да видиш плещестия сержант и двама войници, тичащи към теб с извадени за бой мечове.
Готов си да се защитиш, защото войниците първо нападат, после питат. Ала внезапно сержантът заповядва на своите хора да спрат. Той е познал твоето наметало. Войниците свалят оръжията си и се извиняват много пъти за грешката си. Сержантът заповядва на един от тях да доведе капитана на стражата още щом те въвежда през вратата в Голямата зала.
Приветства те висок и красив воин, който изслушва внимателно разказа ти. В края на изложението за твоето опасно пътуване към столицата забелязваш сълза в очите на този смел мъж. Той те моли да го последваш. Минаваш през бляскавата зала и коридора на вътрешния дворец. Богатството и великолепието на украсата са чудо, което си струва да видиш. Стигаш до голяма резбована врата, пазена от двама войници със сребърни доспехи.
Скоро ще срещнеш краля.
Мини на 350.
67
Проследяването, твоята дисциплина от Каи, ти разкрива пресни отпечатъци от лапи, водещи по южната пътека.
Това са следи от черна мечка, звяр, известен със своята кръвожадност. Решаваш, че пътеката на юг е най-безопасният път.
Мини на 140.
68
След известно време стигаш до разклонение, където една пътека от запад на изток пресича досегашния ти път.
Ако искаш да завиеш на запад, мини на 130.
Ако искаш да продължиш на изток, отгърни на 15.
69
Ти си съвсем близо до приятелското село.
Избягвай тъмночервените храсти и премини на 272.
70
Стигаш до малък мост. Пътят върви на изток край потока. По-тясната пътека, водеща на юг, изчезва в гъстата гора.
Ако искаш да тръгнеш на изток, мини на 28.
Ако решиш да вървиш на юг, продължи на 157.
Ако искаш да използваш своето Шесто чувство от дисциплините на Каи, попадаш на 8.
