няколко места, лявата ти ръка е одраскана и сериозно ранена над лакътя.
Губиш 2 точки за ИЗДРЪЖЛИВОСТ и минаваш на 213.
344
Чувстваш се слаб и замаян. Вече не усещаш краката си и те отказват да те държат. Опитваш са да пълзиш към вратата, но бандитът скача върху теб и те притиска към земята.
Мини на 60.
345
Слагаш качулката на зеленото си наметало от Каи и сдържаш дъха си, докато краанът кръжи над теб. След няколко минути чуваш неистовите проклятия на джиаките. Плясъкът на краанови крила отслабва докато врагът изчезва на запад. Твоите бързи реакции те спасиха от залавяне и сигурна смърт.
Вече можеш да се върнеш на пътеката, като минеш на 272.
А можеш и да продължиш под прикритието на дърветата. Попадаш на 19.
346
Дълбоко в гръдния кош на скелета е забито копие. То е в добро състояние, можеш да го вземеш, ако искаш и си готов за това.
За да напуснеш поляната отгърни на 14.
347
Дърветата започват да оредяват и точно пред теб, под един дъб, забелязваш силуета на стара дървена къщичка. Тази колиба изглежда изоставена и на глед в нея не може да е останало нещо ценно. Отваряш малък сандък близо до главната врата и откриваш купища клонки, завързани със здрав канап. Единият край на всяка връзка е покрит с катран. Това са Факли. В сандъка има Къс меч и Кутия с огниво. Ако искаш можеш да вземеш Меча, Огнивото и Факлата. Запиши това в Дневника на приключението.
Затваряш врата на къщурката и тръгваш на североизток по обраслата пътека.
Продължи на 103.
348
Вдигаш крак да отхвърлиш мъртвата змия и сърцето ти подскача при мисълта, че това е Червената блатна пепелянка. Няма лекарство срещу отровното й ухапване. Решаваш, че да продължиш по-нататък е самоубийство. Внимателно се връщаш по стъпките си, докато най-подир стигаш на твърда земя и продължаваш пътя си.
Мини на 95.
349
Това е русокос младеж с дълбоко хлътнали очи. Лицето му изразява изтощението и ужаса на битката, а дългите му небесносини дрехи подсказват тежък живот сред природата. Той се здрависва с теб и се покланя.
— Моята вечна благодарност, воин на Каи. Моята сила е на привършване. Ако не беше ми дошъл на помощ, боя се, че дните ми щяха да свършат на върха на джиакско копие.
Той е слаб и едва се държи на краката си. Хващаш го за ръката и го слагаш да седне на паднала колона, след което изслушваш внимателно разказа му.
— Името ми е Бендон. Аз съм член на Братството на Кристалната звезда, гилдията на магьосниците от Торан. Управителят на гилдията ме изпрати във вашия манастир с това бързо съобщение.
Той изважда от дрехата си разпечатан плик и ти го подава.
— Както виждаш аз отворих писмото и прочетох съдържанието му. Когато започна войната, аз бях на широкия път с двама спътници. Крааните ни нападнаха и ние се изгубихме в гората по време на бягството.
Писмото предупреждава воините на Каи, че Мрачните властелини са събрали огромна армия отвъд планината Дурнкраг. Управителят на гилдията предупреждава Каи да отложи празника на Фехмар и да се готви за война.
— Боя се, че сме предадени — казва Бендон с тъжно наведена глава. Един човек от нашия орден, брат Вонатар, изследваше забранените тайни на Черното изкуство. Преди десет дни той се отрече от братството и уби един от нашите старейшини. Оттогава той изчезна. Носят се слухове, че сега помага на Мрачните властелини.
Разказваш на Бендон какво стана с манастира и за мисията си да предупредиш краля. Той мълчаливо сваля златна верижка от шията си и ти я подава. На верижката е окачена малка Кристална звезда.
— Давам ти този символ на братството. Ние двамата сме истински братя в часовете на мрака. Това е талисман за късмет, може би той ще ти помага в пътя ти напред.
Благодариш му, слагаш верижката на врата си и скриваш Кристалната звезда под ризата си. Запиши това в Дневника на приключението.
Бендон се прощава с теб.
— Да напуснем това място преди много от тези изчадия — джиаките, да се върнат и да ни довършат. Трябва да се върна в моята Гилдия. Сбогом, братко. Нека щастието на боговете бъде с теб!
Продължи на 293.
350
Влизаш в Държавната палата, величествена зала, богато украсена в бяло и златисто. В средата на залата кралят и най-близките му съветници разглеждат голяма карта, разпъната върху мраморна плоча. Лицата на краля и най-близките му съветници са загрижени и съсредоточени. Когато съобщаваш за смъртта на своите приятели, в залата се възцарява тишина. В края на твоя разказ кралят се приближава до теб и ти стисва десницата.
— Самотен вълк, ти носиш в гърдите си изключителна смелост, качеството на истински воин от Каи. Твоето пътуване дотук беше изпълнено с големи опасности, а новините идват като тежък удар. За нас твоят дух и твоята решителност са като лъч надежда в тези мрачни дни. Ти носиш голямото достойнство на твоите учители. Приеми моята благодарност!
Получаваш похвала и сърдечни благодарности от цялата зала — почести, от които младото ти лице се изчервява. Кралят вдига ръка и всички гласове секват.
— Ти направи всичко, което Сомерлунд може да поиска от своя верен син, но страната ни още има нужда от теб. Мрачните властелини отново са могъщи и тяхното честолюбие няма граници. Нашата единствена надежда е в Дюренор и в силата, която преди една епоха победи Мрачните властелини. Самотен вълк, ти си последният от Каи и носиш неговите бойни умения. Ще тръгнеш ли към Дюренор, за да се завърнеш със Сомерсверд, меча на слънцето? Само с този дар от боговете можем да смажем злото и да спасим нашата страна.
Ако искаш да приемеш изпитанието на Сомерсверд, започни своето приключение в книга втора „Пламък над водата“ от поредицата за Самотния вълк.
