— Съучастници или свидетели на убийството на Хари. Кажете им, че шефът им е мъртъв, и ще си развържат езиците.
Той кимна.
— Трите дизелови двигателя и генераторите работеха на пълна мощност и ги спряхме. Знаете ли нещо за това?
— Е, както се оказа, Фред е бил прав — отговорих. — Подводници.
— Какво?!
— Извинете, майоре, но това попада в категорията на националната сигурност — каза Кейт.
— Така ли?
Върнах се на въпроса за убийството.
— Не си правете труда да търсите Путьов.
— Защо?
— Според покойния господин Мадокс той е убил госта си доктор Путьов, след което го е направил на трици.
— Какво?!
— За протокола: резачката на двора има машина за смилане. Както и да е, Путьов си е получил заслуженото. Но не мога да се впускам в подробности. Няма да е зле следователите ви да отделят специално внимание на мелачката — подсказах му. — Ако не намерят нищо, няма да е зле да съберете малко мечешки лайна и да проверите дали в тях не се съдържат частици ДНК на доктор Путьов.
— Не ви разбирам…
— Какво всъщност стана на портала? — попитах.
— Мъртъв е.
— Дерек. Нали?
— Поне така пишеше на табелката му. Момчетата от бърза помощ смятат, че прилича на отравяне. Може би с невротоксин. Гърчил се е като епилептик, преди да свърши.
Обърнах се към Кейт.
— Господи, дано не е било от паленцето.
— Не намерихме никакви паленца, но имаше кана още топло кафе, а жертвата бе разляла чашата си на бюрото — каза Шефър. — Затова предполагаме, че е от кафето. Ще го подложим на токсикологичен анализ по-късно.
— Мадокс наистина е планирал няколко крачки напред — каза Кейт.
— Но не и всичко — казах.
— Има ли хора от ФБР? — попита тя Шефър.
— О, да. Установиха собствен команден пост. — Той посочи с глава нагоре. — В кабинета на Мадокс. Приятелчето ви Грифит е там и продължава да ви търси.
— Дай да идем да им кажем здрасти — предложи Кейт.
— Добре — казах и се обърнах към Шефър. — Чао засега.
Той ни огледа.
— Смърдите на пушек и изглеждате ужасно. Какво стана?
— Това е наистина дълга и много смахната история — отвърнах. — Нека го оставим за по-нататък.
— Трябва да останете тук и да помагате за разпита — напомни ни той.
— Да де. Но засега чао.
Хванах Кейт за ръка и излязохме от голямата зала.
Из сградата се мотаеха поне петнайсетина униформени щатски полицаи и очевидно не знаеха какво трябва да правят. Размахах картата си пред един и попитах:
— Къде е кухнята?
— Кухнята? О… ей натам.
— Благодаря — казах и закрачих в указаната посока.
— Трябва да се видим с Лайъм Грифит — каза Кейт.
— Шефър каза, че е в кухнята.
— В
Сложих ръка на ухото си.
— Какво какво?
Намерихме кухнята, която се оказа празна. Забелязах, че няма никаква следа от приготвяне на вечеря. Посочих го на Кейт.
— Вечерята е била уловка, Джон — отвърна тя.
— Сериозно? Значи няма пържоли и картофи?
— Защо дойдохме тук?
— Защото съм гладен.
— Да ти донеса ли кафе от портала?
— Разбира се. Вземи и за теб. — Отворих хладилника — беше с индустриални размери — и намерих някакво сирене и студено месо.
— Как може да ядеш? — възкликна тя. — На мене ми се гади!
— Гладен съм. — Тупнах сиренето и месото на плота, отидох до мивката и се измих: май някакви части от Мадокс бяха полепнали по мен.
Докато се миех, в кухнята влезе господин Лайъм Грифит и попита:
— Къде бяхте, по дяволите?
Погледнах го от умивалника.
— Ще ми подадеш ли кърпата?
Той се поколеба, но ми подаде.
— Какво правите тук?
Избърсах се и казах:
— Спасявахме планетата от ядрен апокалипсис.
— Сериозно? И какво направихте по време на биса?
Подадох кърпата на Кейт — тя също държеше да се измие.
— После убихме едно твое приятелче — казах и отворих кутията чедър. — Тед Наш.
Господин Грифит не отговори, но пък по изражението му си личеше, че не ме разбира.
— Тед Наш е мъртъв — успя да произнесе той накрая.
— Точно това казах. Страхотно, нали?
Той все още не проумяваше думите ми, така че вече бях съвсем сигурен, че какъвто и боклук да е, Лайъм Грифит няма представа за случилото се тук.
Кейт се избърса с кърпата и каза:
— Не е умрял в Северната кула. Но вече е мъртъв. — И добави: — Аз го убих.
— Какво?!
— В момента няма да кажем нищо повече по въпроса — казах. — Искаш ли сиренце? Чедър е.
— Ъ? Не. — Грифит най-сетне се окопити. — И двамата сте я загазили здравата. Имам заповед да ви върна в града веднага щом ви намеря, което вече направих. И двамата вероятно ще бъдете наказани и…
И тъй нататък.
Сигурно изядох поне половината сирене и месо, докато дрънкаше, и на няколко пъти си поглеждах часовника, за да му намекна, че е време да се ориентира към приключване.
— Какво всъщност е станало тук? — попита той, след като свърши с рецитацията си.
— С Кейт открихме убиеца на Хари Мюлер — отвърнах.
— Кой е той?
— Беше. Бейн Мадокс, собственикът на тази хижа — каза Кейт.
— Къде е?
— В противоатомното си скривалище. Мъртъв — отговорих и добавих: — Аз го убих.
Мълчание.
— И това е всичко, което е нужно да знаеш — и всичко, което казваме.
