гледал телевизия, когато агентите разбили вратата на стаята му.
В съвсем крайна сметка моя милост получи честитка за три хиляди долара от Върха и както беше предсказала Кейт, от счетоводството останаха глухи за каквито и да било обяснения. Том Уолш също не се застъпи за нас, така че се наложи известно време да се храним по-рядко навън.
Що се отнася до Изпълнителния съвет на Къстър Хил Клуб, единствените новини — появили се като съвсем кратки съобщения в печатните издания — бяха, че заместник-министърът на отбраната Едуард Улфър е излязъл в безсрочна отпуска, съветникът на президента по въпросите на националната сигурност Пол Дън подал оставка, а генерал Джеймс Хокинс се оттеглил от Военновъздушните сили.
Взети сами по себе си, тези три събития не изглеждаха нещо особено и не предизвикаха раздвижване във вечно бдящите медии. Междувременно с Кейт очаквахме още стряскащи новини за тези хора — например за арестуването им. Но поне засега Дън, Улфър и Хокинс не са успели да цъфнат на първите страници или в новините. Няма да се изненадам, ако никога повече не чуем за тях, независимо от онова, което разказахме на следователите от ФБР. Може пък да са си изгубили записките.
Колкото до четвъртия член на съвета на Мадокс — служителя на ЦРУ Скот Ландсдейл, — липсата на новина не винаги означава добра новина. Този тип все още е на свобода и или се кани да се измъкне, или, ако здравата е загазил, никой повече няма да чуе за него. Искам да кажа, трябва ли да имаме доверие на организация, на която й се плаща, за да лъже?
Може би във връзка с всичко това войната с Ирак изглежда неминуема и смятам да използвам вътрешната информация на Мадокс и да заложа на седмицата, в която се пада 17 март; според брокера ми това е доста шантаво предположение и залогът е три към едно. Ако успея да утроя залога си от хиляда долара, ще успея да покрия Върха. По отношение на нефтените фючърси, според брокера ми след войната иракският петрол ще залее пазара и цените ще паднат — а няма да се качат, както твърдеше Мадокс. Трябва да си помисля сериозно на кого да се доверя — на търговеца с акции или на Бейн Мадокс. Сериозен въпрос.
Едно от нещата, което не трябваше да правим във Вашингтон, бе да обясняваме как или защо Кейт е убила служител на ЦРУ. Между другото, главният представител на ЦРУ към ФКТС ни каза, че откритият в хижата на Къстър Хил мъртвец си останал неидентифициран и че служителят на име Тед Наш, когото познавахме навремето, е загинал на 11 септември 2001 г. в Северната кула.
Нямах намерение да споря по този въпрос. Кейт също.
Много си мислих за Проект Зелено на Мадокс и съм сигурен, че онова, което почти се осъществи — атака срещу американски град или градове с оръжия за масово поразяване, — рано или късно ще се случи. Но вече ще трябва да се чудя откъде всъщност е дошла атаката.
Не искам да изглеждам прекалено голям параноик, но си мисля, че може би двамата с Кейт видяхме и чухме повече, отколкото биха желали някои хора. Не намеквам, че ЦРУ се кани да ни очисти, защото знаем прекалено много, защото ни е известно за Скот Ландсдейл или защото Кейт уби техния човек Тед Наш. Но човек никога не може да е сигурен. Може би ще си вземем куче и ще проверяваме двигателя, преди да палим колата.
В нашия бизнес не можеш да си прекалено предпазлив и трябва да знаеш кои са ти приятелите и кои — враговете. А ако не си в състояние да го определиш, най-добре дръж пищова си смазан, зареден и подръка.
Благодарности
Както и при предишните романи, искам да благодаря на капитан Томас Блок (пенсионер) от „Ю Ес Еъруейс“, редактор и дописник към много посветени на авиацията списания и съавтор на „Мейдей“, както и автор на шест други романа. Помощта на Том относно техническите детайли и предложенията му бяха както винаги безценни, макар че той им сложи цена и ми прати сметката, която с радост платих. С Том се запознахме преди около петдесет и пет години и единственият човек, когото познавам от повече време, съм самият аз.
Благодаря също и на Шарън Блок (жената на Том), бивша стюардеса от „Браниф Интернешънъл“ и „Ю Ес Еъруейс“, за внимателното прочитане на ръкописа и чудесните й предложения.
Искам да благодаря и на добрите си приятели Роджър и Лори Баник за компанията им в северната пустош и чудесната им изява като водачи през гъмжащите от мечки гори.
За пореден път много благодарности на приятеля ми Кени Хийб, пенсиониран детектив от Обединената контратерористична спецчаст към НЙПУ, за експертните му съвети и помощ. Достъпът му до свръхсекретна информация и моята жажда за знания довеждат до доста интересни резултати.
Благодаря също на дългогодишния ми приятел Джон Кенеди, заместник-комисар от полицията в окръг Насау (пенсионер), арбитър при трудови спорове и член на Щатската адвокатура на Ню Йорк, за съветите и предложенията му.
При сблъсъка между правдоподобността и литературната волност втората обикновено надделява, така че всички грешки около законовите детайли и полицейските процедури са единствено мои.
Специални благодарности на частния пилот Боб Атийе, който сподели с мен познанията си за процедурите в частната авиация, летателните планове, ЦОП, ПРБ и всички останали неща, които трябваше да зная, но за които нямах ни най-малка представа.
Както винаги, благодарности на чудесните ми помощници Даян Френсис и Патриша Чайчестър. За помощниците на писателите е запазено специално място в рая и Даян и Патриша определено са си го заслужили.
Накрая, но винаги на първо място, благодаря на годеницата си Санди Дилингъм, че ме дари с дара на един нов живот. Обичам те.
Сред писателите има нова мода да благодарят на прочути хора за вдъхновението, непряката помощ и/или за случайното им споменаване на произведението им. Писателите го правят, за да се покажат. И тъй, с надеждата това евентуално да помогне, бих желал да благодаря на следните хора: на императора на Япония и английската кралица за насърчаването на грамотността; на Уилям С. Коен, бивш министър на отбраната, за бележката му, че книгите ми му харесвали, както харесвали и на шефа му Бил Клинтън; на Брус Уилис, който ми звънна един ден и ми каза: „Хей, добър писател си“; на Алберт Айнщайн, който ме вдъхнови да пиша за ядрени оръжия; на генерал Джордж Армстронг Къстър, чието безразсъдство при Литъл Бигхорн ми предаде урок по смирение; на Михаил Горбачов, чиито смели постъпки непряко станаха причина книгите ми да се превеждат на руски; на Дон Делило и Джоан Дидиън, чиито книги винаги са преди и след моите по рафтовете и чиито имена винаги се появяват преди и след моето в алманаси и списъци на американски писатели — благодаря, че ви има, приятели; на Юлий Цезар, защото е показал на света, че необразованите варвари могат да бъдат бити; на Парис Хилтън, чиято семейна хотелска верига предлага книгите ми в книжарниците си; и накрая, но не на последно място, на Алберт II, крал на белгийците, който веднъж ми махна в Брюксел, докато кралската процесия се предвижаваше от двореца към парламента, което внасяше хаос в уличното движение, но ми даде възможност да замисля грандиозен заговор за детронирането му.
Бих могъл да благодаря на още много хора, но времето, пространството и скромността ме принуждават да спра дотук.
За да бъда по-сериозен, следните хора направиха щедри подаяния на благотворителни организации в замяна на това имената им да фигурират в този роман: Джеймс (Джим) Р. Хокинс, направил дарение на „Кучета придружители за независимост“; Мариън Фанели и Пол Дън — на музея „Люлка на авиацията“; Керъл Аскризи и Пати Глисън — на фондация „Намисли си желание“; Гари Мелиъс от името на приятеля си Джон Насеф и Лори Баник — на клуб „Момчета и момичета“ от Ойстър Бей, Ист Норуич; и Леели Шийнтъл — на образователния център „Варайъти Чайлд“.
Много благодарности на тези будни и обществено активни мъже и жени. Надявам се да се забавлявате на своите други самоличности и да продължавате да подкрепяте благородните си каузи.
