Мадокс се вгледа изпитателно в него.
— Таен правителствен протокол. Да сте чували някога тези думи да се използват между другото или в някакъв контекст?
— Не.
— Не се и учудвам. Този секретен протокол е известен само в най-високите правителствени кръгове. И на нас. А сега и на вас — стига да проявите внимание.
Намеси се Пол Дън, съветникът на президента.
— Бейн, наложително ли е да разговаряме по тази тема пред господин Мюлер?
Бейн Мадокс го изгледа.
— Както казах, това е добро упражнение за нас. Съвсем скоро ще трябва да вземем решение, което ще промени познатия ни свят, както и историята му за следващите хиляда години. Най-малкото, което можем да направим, е да обясним подбудите си на господин Мюлер, който представлява нацията, която твърдим, че ще спасяваме. Да не говорим, че ще обясним и на самите
По-добре да оставим Бейн да действа, както е решил — каза Ландсдейл от ЦРУ. — Знаете, че няма да отстъпи.
Едуард Улфър също се намеси:
— Още по-важното е, че това е повратен момент в историята на света и не бих искал Бейн или който и да било друг да си помисли дори за миг, че не сме му отделили подобаващото време и внимание.
Мадокс се обърна към стария си приятел.
— Благодаря, Ед. Възможно е никой никога да не научи какво се е случило днес тук. Ние обаче знаем, Бог също. И ако някой ден, светът научи, тогава ще трябва да се оправдаем пред Бог и пред човечеството.
— Хайде да не казваме на Бог — суховато отбеляза Ландсдейл.
Мадокс не му обърна внимание и дръпна от цигарата си.
— Както си спомняте, първите атаки на ислямски терористи започнаха през седемдесетте.
Започна с Мюнхенската трагедия по време на Олимпиадата от 1972 г., след което изреди дълъг списък от тридесет години отвличане на самолети, бомбени нападения, екзекуции и масови убийства от ислямски фундаменталисти.
Всички мълчаха и от време на време кимаха, спомняйки си една или друга терористична атака.
Хари Мюлер също си припомни почти всяко от споменатите покушения и остана изненадан, когато си даде сметка колко много са те за последните три десетилетия. Изненада се също, че е забравил толкова много от тях — дори по-големите като атаката с кола бомба срещу казармите на морските пехотинци в Ливан, при която загинаха 241 американци, или бомбата на борда на Полет 103 на Пан Ам над Локърби, убила стотици хора.
С всяка спомената атака го обземаше все по-силен гняв и той си помисли, че ако в стаята доведат някой терорист — или просто мюсюлманин, — присъстващите ще го разкъсат на парчета. Мадокс определено знаеше как да възпламенява тълпата.
Мадокс огледа присъстващите.
— Всички ние тук имаме приятел или познат, загинал в Световния търговски център или Пентагона. — Обърна се към генерал Хокинс — Вашият племенник, капитан Тим Хокинс, загина в Пентагона.
После погледна Скот Ландсдейл. — Двама ваши колеги от ЦРУ намериха смъртта си в Световния търговски център. Прав ли съм?
Ландсдейл кимна.
Мадокс се обърна към Хари.
— А вие? Изгубихте ли някого в онзи ден?
— Шефа… — отвърна той. — Капитан Стейн и няколко момчета загинаха в Северната кула…
— Моите съболезнования — каза Мадокс и с това завърши изброяването на жестокостите, изстъпленията и насилието срещу Америка и Запада. — Този атентат беше нещо ново под слънцето и нито светът, нито Съединените щати знаеха как да реагират. Много хора смятаха, че това просто ще премине. Очевидно е, че не премина. А се влоши. Всъщност Западът няма средствата да се противопостави на тези терористични атаки и като че ли ни липсва волята да отвърнем на онези, които ни избиват. Дори когато Съединените щати бяха нападнати на тяхна собствена територия — бомбата в Световния търговски център през деветдесет и трета, — ние не направихме
— Да… но това промени нещата…
— Не съм забелязал.
— Е, единайсети септември промени всичко — каза Хари. — Вече сме на върха на…
— Хари, и вие, и приятелите ви от ФКТС, и цялото ФБР, ЦРУ, Военното разузнаване, британските МИ5 и МИ6, Интерпол и останалите безполезни европейски разузнавателни служби знаете, че можете да прекарате остатъка от шибания си живот в гонене на ислямски терористи и от това нещата няма да се променят особено.
— Не зная…
— Аз пък зная. Миналата година ударът беше срещу Световния търговски център и Пентагона. Догодина ще дойде ред на Белия Дом и Капитолия. — Мадокс замълча и пусна няколко кръгчета. — А след това ще бъде цял американски град. Атомна бомба. Съмнявате ли се в това?
Хари не отговори.
— Хари?
— Не, не се съмнявам.
— Добре. Никой на тази маса не се съмнява. Точно затова сме тук. Как можете да попречите на това? — попита той Хари.
— Ами… всъщност аз работя и за ЕЯБ — Екипа за ядрена безопасност. Да сте чували за него?
Бейн Мадокс се усмихна.
— Хари, на тази маса е заместник-министърът на отбраната, един висш президентски съветник по националната сигурност на Съединените щати, един член на Генералния щаб и един представител на ЦРУ в Белия дом. Ще съм страшно изненадан, ако има нещо, което да не ни е известно.
— Тогава защо продължавате да ме питате? Мадокс като че ли малко се подразни.
— Добре, нека
— Да.
— Някога да сте успели да намерите атомна бомба?
— Още не.
— Няма и да намерите. Мога да скрия ядрен заряд или мръсна бомба с часовников механизъм в апартамент на Парк Авеню, а вероятността ЕЯБ или Хари Мюлер да я открият е почти нулева. Прав ли съм?
— Не зная. Въпрос на късмет все пак.
— Това не е особено утешително, Хари. Въпросът е как американското правителство може да попречи на терористите да използват оръжие за масово поразяване — и по-точно на атомна бомба — и да изтрият от лицето на земята някой американски град? Искам да вземете за пример стратегията на Гарантирано взаимно унищожение от Студената война и да ми кажете можем ли да не позволим на терористите да монтират и взривят атомна бомба в някой американски град. Това не е реторичен въпрос. Отговорете, моля.
— Добре, предполагам, че по същия начин, като с руснаците — ако знаят, че ще ги ударим, те няма да ни ударят.
— Вярно, но естеството на врага се е променило — каза Мадокс. — Глобалната терористична мрежа не е като стария Съветски съюз. Съветите бяха империя с правителство, градове, ясни първостепенни и
