спирачка, че вероятността някой американски град да бъде атакуван с ядрен заряд от ислямски терористи е много малка. Именно затова трябва да го направим самите ние.
— Какво?
— Ние, Хари, хората в тази стая, разработихме Проект Зелено — план за взривяване на атомна бомба в американски град, което ще задейства Горски пожар, тоест ядреното заличаване на ислямския свят.
Хари се наведе към Мадокс. Не беше сигурен, че го е чул правилно.
Мадокс го погледна в очите и продължи:
— И красотата във всичко това е, че дори не е нужно правителството да е сигурно, че атомната атака е дело на ислямски терористи. Има много силна презумпция за вина спрямо фундаменталистите, така че за задействането на Горски пожар не са необходими окончателни доказателства. Не е ли блестящо?
Хари си пое дълбоко дъх.
— Да не сте полудели?!
— Не. Нима ви приличаме на луди?
Хари не смяташе, че останалите четирима не са на себе си, но Мадокс изглеждаше малко смахнат. Отново пое дълбоко дъх.
— Значи имате атомна бомба?
— Разбира се, че имаме. Защо мислите, че сме се събрали тук? По-точно, имаме четири бомби. Всъщност… — Мадокс стана, отиде До черния кожен куфар и го потупа. — Това е едната от тях.
9
Бейн Мадокс предложи да направят кратка почивка. Всички с изключение на Скот Ландсдейл и Хари Мюлер излязоха от стаята.
Ландсдейл изгледа Хари и каза:
— Не си го и помисляй.
— Не те чувам. Ела по-близо.
— Стига с тия мъжкарски идиотизми, детектив. Имаш шанс да се измъкнеш оттук единствено ако те пуснем.
— На твое място не бих заложил служебните си копринени гащи.
— Ако ми отговориш на някои въпроси, можем да измислим нещо.
— И аз така казвам на заподозрените. И също лъжа, естествено. Ландсдейл пусна коментара покрай ушите си.
— Какво ти каза Том Уолш, когато ти възложи задачата?
— Да се обличам топло и да гледам да не настина.
— Добър съвет. И благодаря, че потвърди, че е бил Уолш. Какво трябваше да направиш с дигиталните дискове?
— Да намеря някой кретен от ЦРУ и да му ги завра в задника.
— Не трябваше ли да идеш до летище Адирондак? Ландсдейл явно бе добър в занаята. Хората от ЦРУ си бяха говеда, но много професионални говеда.
— Не, но идеята си я бива. Обзалагам се, че ще намеря името ти в списъка на пристигащите.
— Хари, аз имам повече самоличности, отколкото са чистите ти чорапи в гардероба ти. Кой друг от Федерал Плаза знае за назначението ти?
— Откъде да знам, по дяволите?
— Не съм го споменавал досега, но един от приятелите ми от Федерал Плаза 26 ми каза, че си приказвал със съкилийника си Джон Кори пред асансьора и си носел метален куфар от Техническия отдел. Кори попита ли те къде отиваш?
— Защо не си го начукаш?
Ландсдейл игнорира предложението.
— Опитвам се да ти помогна, Хари.
— Аз пък си мислех, че си от ЦРУ.
— Наистина се опитвам да ти помогна, Хари.
— Да бе, ясно.
— Може и да не си го мислиш сега, но след като всичко приключи, ще видиш, че това е бил единственият начин на действие.
— Няма ли да идеш да пикаеш или нещо такова?
— Не. Ето какво ще те попитам вместо това — не мислиш ли, че може просто да са те насадили?
— В смисъл?
— В смисъл, че някой, може би човек от Вашингтон, е казал на Уолш да прати тук свой човек — ченге от НЙПУ — да снима кой идва в клуба. Не изглежда кой знае какво, нали? А в същото време онези, които са наредили това — а може би и самият Уолш — са знаели, че ще те пипнат, преди да си стигнал и на километър и половина от хижата.
— Стигнах доста по-близо.
— Браво на теб. И тъй, Хари, според мен ти си жертвеното агне. Следиш ли ми мисълта?
— Не.
— Искам да кажа, че всичко е замислено адски нескопосано и единствената причина да те пратят тук е да ни изкараш акъла и да ни накараш да отложим Проект Зелено.
— Работил съм с ЦРУ и ще кажа, че имате навика да виждате конспирации във всичко освен в онова, което е
Може и да си прав. Нека обаче споделя параноята си с теб. Пратен си тук от някоя важна клечка чрез Уолш, за да ни подплашиш и да ни накараш да се задействаме,
— Първо, нека приемем, че някой иска да ни подплаши — продължи Ландсдейл. — Кой би могъл да иска това? Е, може би моите хора. А може пък и Белият дом да си търси оправдание за задействането на Горски пожар.
Хари си бе мислил и за това, но отново не отговори.
— Може пък да е друго — да си бил изпратен, за да изчезнеш а ФБР да може да се натресе тук с основателни причини и разреши, тел но за обиск. Всъщност единствените наистина инкриминиращи неща в този клуб са бомбите, но нито те, нито ти ще останете тук много дълго. СНЧ предавателят не е незаконен, а само труден за обясняване. Нали?
Хари Мюлер имаше чувството, че се намира в психиатрична клиника и че е пристигнал десет минути след като пациентите са успели да я овладеят. И какъв, по дяволите, беше този предавател?
— Знаеш ли какво е СНЧ? — попита го Ландсдейл.
— Санчо Панса ли го е измислил? Или Сънчо?
— Май не знаеш. — Ландсдейл се усмихна. Свръхниска честота. СНЧ. Това говори ли ти нещо?
— Не.
Ландсдейл понечи да каже нещо, но вратата се отвори и Мадокс и останалите влязоха.
Ландсдейл погледна Мадокс и кимна към вратата.
— Извинете ни за момент — каза Мадокс на останалите и двамата с Ландсдейл излязоха.
— Наглеждай Мюлер — каза Мадокс на стоящия в коридора Карл. Карл влезе в стаята и затвори вратата.
— Говорих с Мюлер и изглежда, че той наистина няма представа за нищо — почна Ландсдейл. — Не е бил инструктиран от Уолш или някой друг, каквато е обичайната процедура при изпращане на нископоставен съгледвач на важна мисия.
— Това го зная — отвърна Мадокс. — Друго?
— Няма съмнение, че който и да е пратил Хари Мюлер, определено е очаквал, че ще бъде хванат. Прав ли съм?
Мадокс не отговори.
