сега изглеждаха съвсем спокойни. Сякаш си казваха: „Добре, почваме“.
Погледна Мадокс, който се бе взрял в телевизионния екран, и видя че на лицето му играе шантава усмивка, сякаш гледа порно. Мадокс усети, че Хари го гледа, и му смигна.
Хари се обърна и се загледа в екрана. „Господи! Истина е. Бог да ни е на помощ“.
— Горски пожар е просто версия на ГВУ — продължи Улфър. — Всъщност Горски пожар бе предложен, разработен и внедрен от група стари воини от Студената война по времето на Рейгъновата администрация.
Млъкна за момент и продължи едва ли не благоговейно:
— Това бяха истински мъже. Бяха се гледали очи в очи със Съветите — и онези мигнаха първи. Дадоха ни голям урок и ни оставиха голямо наследство. За да сме достойни пред онези, които ни дадоха един свободен от съветския терор свят, трябва да направим на ислямските терористи онова, което воините от Студената война бяха приготвили за Съветския съюз.
Отново се възцари тишина. Накрая се обади генерал Хокинс:
— Руснаците поне имаха някаква чест и здравословен страх от смъртта. Щеше да е жалко да унищожим градовете и хората им. Но тези копелета — ислямистите — заслужават всичко, което ще си получат.
— Да видим какво точно ще получат — каза Мадокс и се обърна към Едуард Улфър.
— Ще получат сто двадесет и две ядрени бойни глави с различна мощност, пренесени предимно от атомни подводници клас „Охайо“, разположени в Индийския океан, както и няколко изстреляни от Северна Америка междуконтинентални балистични ракети — каза той. — Руснаците ще бъдат уведомени минута преди изстрелването, в знак на учтивост и предупреждение.
— Тези бойни глави са много малък процент от нашия арсенал — каза генерал Хокинс. — Ще ни останат още хиляди, ако се наложи да нанесем втори удар срещу исляма или ако на руснаците или китайците им хрумне някоя тъпа идея.
Улфър кимна.
— В списък А са почти всички столици в Близкия и Средния изток — Кайро, Дамаск, Аман, Багдад, Техеран, Исламабад, Рияд и тъй нататък, както и някои по-големи градове, известни тренировъчни лагери на терористите и всички военни съоръжения. — Той хвърли поглед към записките си. — Първоначално Могадишу в Сомалия бе включен в списък Б, но след Блек Хок бе преместен в списък А, за да се отмъсти за тази позорна операция. Същото се отнася и за пристанищния град Аден в Йемен — крайцерът „Коул“ също трябва да бъде отмъстен.
— Радвам се, че списъкът се осъвременява. Имаме да си връщаме за много неща.
— Наистина, така е — отвърна Улфър. — Но колкото и да ни се иска да отмъстим за бомбената атака срещу казармите на морските пехотинци в Бейрут, градът не фигурира в списъка. Половината от населението му са християни и Бейрут ще е за нас предмостие към един нов, по-добър Близък изток. Обърнете също така внимание, че Израел вече няма да бъде заобиколен от врагове. А от пустош.
— Израелците знаят ли за Горски пожар? — попита Ландсдейл.
— Знаят онова, което знаят и враговете ни — отвърна Улфър. — Планът им бе представен като възможност. Не са особено щастливи от мисълта, че ще ги засипе радиоактивен прах, но имат добра гражданска защита и ще могат да издържат, докато въздухът се изчисти.
— С две думи — би ли ми препоръчал да се разходя до Божи гроб за Великден? — с усмивка попита Ландсдейл.
— Става дума за цял един нов свят, Скот — отвърна Улфър. — Свят, в който мерките за сигурност по летищата ще са такива, каквито бяха през шейсетте. Свят, в който семейството и приятелите ти отново ще могат да те посрещат на изхода и в който гардеробите за багаж не са спомен от миналото. Свят, в който всеки пътник не се третира като потенциален терорист и където безопасността на самолетите е свързана с механични проблеми, а не с терористи. Свят, в който всеки американски турист или предприемач не е потенциална мишена. В този Нов свят, господа, всеки американец ще бъде посрещан любезно, с уважение и с малко благоговение — така, както а гледали на нашите бащи и дядовци, освободили Европа и Азия от злото. Така че, Скот, спокойно можеш да планираш екскурзия до Божи гроб за Великден. С теб ще се отнесат добре и няма да е нужно да се безпокоиш за терористи в разни претъпкани кафенета. Изгледа всички и продължи:
— Основните цели включват и мюсюлмански светини като Медина, Фалуджа, Кум и други. Само по себе си това ще изтръгне сърцето на исляма. Най-свещеният им град, Мека, ще бъде пощаден — не от чувствителност към религията, а като заложник, който ще бъде унищожен, ако някои оцелели терористи решат да заплашват или да отвръщат на удара. Правителствата в Близкия изток знаят това и ни помолиха да пощадим и Медина, ако се случи най-лошото. Нашият отговор беше не.
— Добър отговор — обади се Мадокс. — Имал съм много неприятни сделки със саудитската кралска фамилия. Другата седмица те ще са история и единственото хубаво нещо на онзи район — петролът под пясъка — ще е наше.
Едуард Улфър пренебрегна коментара му и продължи:
— Другият свещен за мюсюлманите град, който няма да бъде унищожен, е, разбира се, Йерусалим, който е свещен също така и за християнството и юдаизма. Очакваме, че след Горски пожар евреите ще прогонят мюсюлманите от Йерусалим, Витлеем, Назарет и другите християнски светини под техен контрол. Ако не го направят, ще го направим ние.
— Като стана въпрос за пощадени градове, виждам в списъка доста турски селища, но не и Истанбул.
— Истанбул е историческа съкровищница, която географски се намира в Европа и отново ще започне да се нарича Константинопол — обясни Улфър. — Мюсюлманите ще бъдат отстранени. Всъщност, господа, за света след Горски пожар има политически план, който прекроява някои линии на картите и премества хора от места, където не искаме да бъдат. На първо място Йерусалим, Бейрут и Истанбул — не съм напълно запознат с подробностите на плана.
— Какъвто и да е той, ще го оставим на Държавния департамент да се трепе с него.
— Точно така — каза генерал Хокинс. — С унищожаването на Багдад и по-голямата част от Ирак няма да е нужно да водим война със Саддам Хюсеин.
— Всъщност няма да ни се налага да водим войни и със Сирия, Иран или някоя друга неприятелска страна — те просто вече няма да съществуват.
— Изглежда чудесно — каза Мадокс. — Нали, Хари? Хари се поколеба за момент, после каза:
— Да. Стига да си падаш по масови убийства. Мадокс впери поглед в него.
— Хари, имам син — Бейн-младши, офицер от запаса на Въоръжените сили. Ако започнем война с Ирак, ще го мобилизират и може да загине там. Иначе казано, предпочитам да видя всички жители на Багдад избити, отколкото да получа известие, че синът ми е мъртъв. Това егоистично ли е?
Хари не отговори, но си помисли — да, егоистично е. Освен това Мадокс удобно бе забравил американските синове и дъщери, които щеше да унищожи в самата Америка.
— Понякога вицът казва истина, която хората не са склонни да приемат. Нека ви разкажа един виц, господин Мюлер. Може би сте го чували, като се има предвид професията ви — каза Мадокс и се усмихна самодоволно. — Президентът — шефът на господин Дън — и министърът на отбраната — шефът на господин Улфър — имат несъгласия по някои политически въпроси, затова се обръщат към един младши помощник и министърът на отбраната му казва — решихме да избием с атомни бомби един милиард араби и една прекрасна синеока блондинка с огромен балкон. Какво ще кажете? Младият помощник пита — господин министър, защо искате да бомбардирате такава красива жена? Виждаш ли? — обръща се министърът към президента. — Казах ти, че на никой не му пука за един милиард араби.
Разнесе се кратък вежлив и сдържан смях. Хари също се усмихна — нищо че вицът беше стар. Беше го чувал сто пъти.
— Сега ясно ли е? — попита Мадокс. Едуард Улфър отново взе думата.
— Колкото до Ирак, войните по суша са много скъпи по отношение на хора, материали и финанси. Освен това преките военни действия винаги имат нежелателни последици. От личен опит зная — и Пол ще го потвърди, — че тази администрация е твърдо решена да провокира война с Ирак, после със Сирия и накрая с Иран. Мисля, че по принцип никой от нас не би се противопоставил на това. Но онези от нас, които са се били във Виетнам — Бейн, Джим и аз, — можем да кажем от позициите си на донякъде авторитети, че
