нали? В края на краищата вие ме лишавате от един източник на доход.
— Това ли е всичко? Мистър Тагърт нищо повече ли не означава за вас?
— Той е добър любовник, ако имате предвид това. Но, честно казано, аз се страхувам от него. Никога не знам какво всъщност иска. Отнася се с мен, като че не може да ме понася, а в следващия миг се държи така, сякаш не може да получи достатъчно от мен.
Хюстън имаше същите впечатления, но предпочете да премълчи.
— Защо искахте да говорите с мен?
— Помислих си, че бихте могли да ми разкажете нещо за него. Аз го познавам едва от няколко дни.
— Искате да кажете, какви неща обича в леглото?
— Не, това положително не. — Беше й противно да си представя как Кен се люби с друга жена. — Искам да разбера що за човек е. Какво бихте ми разказали за него?
Лавиния се отдалечи на няколко крачки и застана с гръб към Хюстън.
— Един път ми хрумна мисълта, че той… Но всичко това, разбира се, са глупости.
— Разказвайте!
— Значи така — през повечето време той се държеше, сякаш изобщо не го интересувам. Но веднъж стоеше до прозореца и видя долу да минава неговият приятел — онзи Идън — с една жена. И тогава Кен ме попита дали го обичам. Не неговия приятел, а него лично. Вече се беше приготвил да си отива и дори не изчака да му отговоря. Тогава ми дойде в главата мисълта, че това е мъж, когото още не е обичала нито една жена. Но сигурно се лъжа, защото мъж с толкова пари може да разполага с много жени, които да го обичат.
— Вие обичате ли го? Не парите му, а него самия? Ако нямаше никакви пари…
— Ако нямаше пари, дори не бих се доближила до него. Нали ви казах, че ме е страх от този човек.
Хюстън измъкна един чек от бележника си.
— Директорът на банката има нареждане да осребри този чек едва когато се е уверил, че сте си купили билет за някой град в друг щат.
Лавиния пое чека.
— Вземам го само защото и бездруго от дълго време имам намерение да обърна гръб на това място. Иначе никога нямаше да ме накарате с пари да напусна този град, ако бях решена да остана тук.
— Разбира се, че не. Много ви благодаря, мис Ла Рю.
Във вторник следобед, когато Хюстън вече не беше в състояние да слуша какво още трябва да бъде приготвено за сватбата, покрай Вила Чандлър минаха Леора Воун и нейният годеник Джим Михелсън на един тандем. Те слязоха за малко да попитат Хюстън дали не би могла да убеди Кен да наеме още един тандем и да се поразходят с колелата в парка.
Хюстън взе назаем от Блеър турските й шалвари, преоблече се и след малко се появи пред къщата на Тагърт, седнала на рамката на тандема.
— Проклетият Гулд! — чу се крясъкът на Кен през отворения прозорец на кабинета му.
— Ще ида да го попитам — усмихна се Хюстън.
— Смяташ ли, че ще има нещо против, ако почакаме в къщата? — попита Леора, докато буквално поглъщаше с очи фасадата.
— Мисля, че това само ще му бъде приятно.
Хюстън никога не беше сигурна как ще я посрещне Кен, но този път той се зарадва, че ще се поразсее. Беше малко скептичен, що се отнася до велосипеда, тъй като никога през живота си не беше се качвал на такова нещо; но само след няколко минути се научи да го управлява и предизвика другите да се надбягват в парка.
Късно следобед, когато върнаха наетите колела, Кен заяви, че ще купи фабрика за велосипеди.
— Може би няма да спечеля нито цент от това — добави той, — но понякога обичам да рискувам. Например скоро купих акции от една фирма, която произвежда някаква нова напитка на име „Кока-Кола“. Вероятно ще изгубя всичките пари, които съм вложил. — Той сви рамене. — Не може винаги да се печели.
Вечерта бяха поканени на забава в къщата на Сара Оукли.
Кен беше най-възрастният от групата, но игрите и развлеченията бяха нови за него. Изпитваше най- голямо удоволствие от всички, ала беше малко смутен, че тези млади хора от доброто общество го приемаха без никакви възражения.
Не че е него се общуваше лесно. Той никога на криеше мнението си, не проявяваше търпимост към идеи, които не съвпадаха с неговите разбирания, и винаги беше агресивен. Заяви на Джим Михелсън, че ще бъде глупак, ако продължи да ръководи бизнеса на баща си по стария начин. Трябвало да разшири сделките и да привлече клиенти от Денвър, ако иска да се наложи задълго в Чандлър. Каза на Сара Оукли да вземе Хюстън със себе си, когато си купува дрехи, защото нещата, които носела, не били толкова хубави, колкото би трябвало да бъдат. Размаза горещ пълнеж от бонбоните по пердетата на мисис Оукли и на другия ден нареди да й изпратят от Денвър петдесет метра копринена тафта за завеси. Изкриви предното колело на един нает велосипед и в продължение на двадесет минути крещя на собственика, че предлага на хората лошокачествена стока. Заяви на Корделия Фаръл, че би могла да си намери по-добър мъж от Джон Силвърман, защото той само си търсел някоя да се грижи за трите му деца, останали без майка.
Хюстън си пожела земята да се разтвори и да я погълне, когато Кен покани всички присъстващи на вечеря у дома си в сряда.
— Още няма мебели в партера — засмя се той, — но ще направим така, както Хюстън преди време вечеря с мен: на килим, с удобни възглавници, със свещи и така нататък.
Когато три от жените, виждайки пламналото от срам лице на Хюстън, започнаха да се кискат, той невинно попита:
— Да не би да съм изтървал нещо?
Хюстън скоро проумя, че всичко, свързано с Кен, е придружено от спорове. „Дискусия“ го наричаше той, но това беше по-скоро словесна борба свободен стил. Във вторник вечерта тя го помоли да се подпише на няколко непопълнени карти до нейния подпис, тъй като тези карти заедно с едно парче от сватбената торта щяха да бъдат опаковани в малки кутии и раздадени на гостите.
— Да ме вземат дяволите, ако направя подобно нещо! — изрева той. — Не подписвам името си върху празен лист. Всеки може да напише отгоре каквото си иска.
— Такъв е обичаят — опита се да обясни Хюстън. — Всяка двойка младоженци слага картички с подписите си в кутийки със сладкиши, които поканените отнасят у дома си след венчавката.
— Да изядат сладкишите по време на сватбата. Няма защо да вземат от тортата в кутийки. И без това ще се разтопи.
— Те вземат пакетчето със себе си като талисман, пожелават си нещо и го слагат под възглавниците си.
— И ти искаш да се подпиша за подобна идиотщина?
В тази „дискусия“ Хюстън беше победена, но успя да се наложи да бъдат наети мъже, които да помагат на дамите при слизане от каретата, и жени, които да превърнат малкия салон в гардероб.
— Колко души смяташ да поканиш? Хюстън хвърли поглед към своя списък.
— Дотук са петстотин и двадесет. Почти всички роднини на Леандър ще пристигнат от Изток. Ти искаш ли да поканиш още някого, освен твоите чичовци и братовчеди от семейство Тагърт?
— Моите какви?
Това отново доведе до „дискусия“, от която Хюстън излезе победителка. Кен каза, че не познава никой от роднините си и не желае да ги вижда. Хюстън, която не биваше да издава, че познава Джоан, защото веднага щяха да последват въпроси как и откъде, заяви, че тя ще покани неговите роднини, независимо дали той ги познава или не. По някаква причина Кен не искаше те да присъстват на сватбата му и след като беше спорил с нея в продължение на няколко минути, изплю камъчето, като изръмжа, че те положително ще дойдат е миньорските си дрехи на официалната венчавка.
Хюстън го нарече сноб. По-скоро би си отхапала езика, отколкото да му признае, че вече е поръчала да ушият нови дрехи на всичките му роднини — естествено за негова сметка.
Преди Кен да може да отговори, в стаята влезе Оупъл, пожела им добър вечер и се настани с гергефа
