Тогава Леандър и Раф също избухнаха в страхотен смях, защото той го беше казал с истински благоговеен тон.
Раф посочи с глава надолу към Хюстън, която продължаваше да се смее.
— В такъв случай трябва да предприемеш нещо с това парче лед, преди да се е стопило съвсем и да е попило във фугите на паркета. Нали не искаш да я загубиш?
Кен бързо се наведе и грабна жена си на ръце.
— Не, тази дама не искам никога вече да загубя.
Хюстън, която не можеше да спре да се смее, се притисна към него, когато той я понесе нагоре по стълбата.
— Не, сър — говореше Кен, — нищо вече не може да ни раздели. Нито други дами, нито деца, за които тя дори не подозира, нито палачът с неговото въже. Предполагам, че затова я обичам толкова много — защото тя не може да се отдели от мен. Прав ли съм, Хюстън?
Хюстън впи поглед в него и в хубавите й очи грееха звезди.
Той доближи глава до нейната и прошепна:
— След като те занеса догоре, ще имаш ли добрината да ми обясниш каква е била тази демонстрация на мускули? И не започвай да се смееш пак, Хюстън!
Информация за текста
© 1985 Джуд Деверо
© 1993 Ваня Пенева, превод от английски
Jude Deveraux
Twin of Ice, 1985
Сканиране: ?
Разпознаване и първоначална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: ultimat, 2008
Издание: Издателство „Ирис“, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9750]
Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00
1
Милост, милосърдие(англ.) — Бел.ред.
