цялата си воля, за да не мисли за изтръпването на краката си и болките в гърба. Два пъти зърна Травис да минава в началото на уличката, втория път едва не му подвикна нещо. Навярно се дължеше на нетърпимите болки обстоятелството, че прекалено ясно си спомняше как беше скитала сама последния път на пристанището. Ала днес носеше елегантна кадифена рокля, с нея изглеждаше като дама и никой нямаше да смее да я закачи.
Усмихната, с възкръснало самочувствие, тя се помъчи да оправи косите си. Френската моделиерка и нейните помощнички носеха къси коси, а la grecque1, и Рийган се питаше дали да промени прическата си към по-модна. Това вероятно щеше да й придаде малко по-зряла, по-уравновесена външност.
В такива размишления убиваше времето и когато видя, че слънцето залезе, имаше чувството, че й предстои велико приключение. Беше се отскубната от този ужасен американец и сега имаше свободата да отиде където си поиска.
Изправи се бавно сред болки от вкочаняването, изчака кръвта да потече отново в нозете й, за да не накуцва при всяка втора крачка. Когато огледа краката си, забеляза, че при бягането си беше изранила ходилата. Раните бяха покрити със съсирена кръв и се отвориха отново, когато направи няколко крачки.
Събра цялата си смелост и излезе на здрачната улица. Аз съм дама, напомни си тя, ти трябва да се държиш като дама. Не бива да накуцваш само защото имаш изранени, подути крака. Ако се държиш изправена и с вдигната брадичка, никой няма да ти досажда. Всички ще видят, че си дама…
ГЛАВА ПЕТА
Новината за едно младо прелестно създание, което скита без придружител из пристанищния квартал, се разпространи като пожар в изсъхнала гора. Цял корабен екипаж матроси, току-що върнали се от тригодишно морско плаване, награбили бутилки ром под мишница, се запъти в посоката, в която сякаш ги чакаше рояк момичета.
Рийган правеше всичко възможно да не обръща внимание на мъжете, които се трупаха около нея. Някои с беззъба гримаса протягаха мръсните си, вонящи на риба длани, за да докоснат кадифената й рокля.
— Никога през живота си не съм имал толкова меко нещо между пръстите си — шепнеше дързък младеж.
— Никога през живота си не съм имал дама.
— Мислиш ли, че госпожите го правят по-различно от проститутките?
Рийган вървеше все по-бързо и избягваше протягащите се към нея ръце, които й препречваха пътя. Вече не мислеше дали върви с гръб към морето, мислеше само как да избяга.
— Хей ти, дай да те опипам! Трябва ми нещо повече от парче хубав плат между пръстите — извика набит млад мъж с похотлив глас и посегна към деколтето на роклята й.
Платът се разпра чак до кръста й и гледката на гърдите й предизвика възхитения смях на мъжете.
— Моля ви, престанете — прошепна Рийган и се отдръпна от моряците. Ала в този миг три чифта ръце посегнаха едновременно към роклята й и я вдигнаха над глезените й.
— Може да е половин парче, но където трябва, си я бива!
— Със зяпане няма да се наситим. Хайде да се нахвърлим върху нея!
Преди Рийган да разбере какво щяха да правят с нея, единият от матросите я удари силно и тя падна назад върху мъжете. Направи отчаяно усилие да крещи и се опита отново да се изправи, ала мъжете под нея бързо пропълзяха настрани и после гора от протегнати ръце я притисна към земята. Над себе си видя дивашки ухилените лица на моряците.
— Нека видим какво има под тези прелестни фусти.
Един мъж пъхна ръката си под фустата й и Рийган го ритна така силно, че той падна олюляващ се върху плочника. Мъжете зад нея вдигнаха ръцете й над главата, а двама други я хванаха за глезените и разтвориха бедрата й.
— Мене няма да ме ритнеш, госпожице — смееше се друг моряк и стискаше подгъва на роклята й.
Повече от секунда той лежеше върху нея и се наслаждаваше как се съпротивлява срещу ръцете, които я притискаха към земята. Ала в следващия миг хвръкна във въздуха и се хвана за рамото, което бързо се оцвети в червено. Трясъкът от изстрела изглежда отекна едва тогава, когато морякът беше хвръкнал настрани.
Още два изстрела профучаха над главите на мъжете, преди те да се обърнат към човека, който попречи на бруталните им занимания.
Рийган, която беше все още във властта на мъжете, забеляза само, че изведнъж настъпи гробна тишина и когато усети, че стискането на глезените й се разхлаби, тя успя да освободи краката си с рязко движение.
В следващия миг пред нея застана един огромен Травис и преди мъжете да осъзнаят какво става с тях, Травис грабна всичко, което му попадна пред очите, и запремята във въздуха моряците и паплачта от пристанищния квартал.
Трепереща от страх, Рийган лежеше на земята. Травис застана пред нея с два револвера в ръцете си.
— Има ли още мераклии да осквернят тази дама? — извика той предизвикателно.
Мъжете се отдръпнаха от него, една разюздана, но и боязлива сган. Никой не смееше да излезе открито срещу изглеждащия страховито американец.
Травис напъха револверите в колана си, обърна се и погледна надолу към Рийган. Видя, че от страх береше душа. Със стремително движение той се наведе и я хвърли на плещите си като чувал брашно. Рийган удари гърди о гърба му.
— Пуснете ме на земята! — закрещя тя, едвам поемайки си дъх.
Травис я плесна силно по задника, остави без внимание крясъците й и се затича със своя товар към странноприемницата.
Един моряк извика след Травис, че навярно знае добре как се общува с жени. Останалите се изсмяха, радостни, че не се стигна до бой с този разярен мъж. Матросът, когото Травис беше ранил в рамото, си тръгна кандилкайки се като пиян.
Рийган не каза нито дума повече на Травис, докато я пренасяха по този необичаен начин към странноприемницата. Успокояваше се, че дългите коси скриваха лицето й от минувачите, най-вече от хората в кръчмата.
Когато той се изкачи с нея по стълбището и стигна до стаичката, в която нощуваха, на езика й беше да му каже какво смята за маниерите му: че не беше много по-добър от тълпата, от която я беше избавил.
Ала смелостта тутакси я напусна, защото Травис я тръшна толкова силно върху леглото, че извика от болка. Отметна косите от лицето си и се вторачи в Травис цялата тресяща се от гняв.
Той не й даде никаква възможност да избухне.
— Знаеш ли как те намерих? — попита той и прехапа устните си. — Наех няколко души, които патрулираха в пристанището и трябваше да ми докладват незабавно, ако забележат нещо. Знаех, че рано или късно ще се появиш и ми беше ясно като две и две четири, че в този миг всички ще се нахвърлят върху теб. — Той се наведе напред и я скастри: — Мина повече време, отколкото предполагах. Какво си правила? Някъде си се крила?
Той наблюдаваше зорко лицето й и разбра, че беше отгатнал. Сви юмруци и започна да се разхожда с тромави стъпки из стаята.
— Какво, по дяволите, да правя с теб? Принуден съм да те държа под ключ, за да те пазя от самата теб. Имаш ли въобще представа как изглежда светът? Ами че аз те предупредих какво ще стане, ако излезеш от стаята, ала ти не ми повярва.
Тя притискаше скъсаната рокля над гърдите и си играеше с проблясващото кадифе. Безуспешно се опитваше да забрави онова, което се беше случило с нея преди малко.
— Мислех си, че понеже изглеждам като дама, те няма… — прошепна тя.
— Какво? — изръмжа Травис и се тръшна в едно кресло. — Не проумявам как на някого може да му хрумне идеята, че… — Той не довърши мисълта си и я загледа. Тя изглеждаше толкова крехка, толкова нуждаеща се от закрила. Трепереше с цялото си тяло, едно ожулено място кървеше. Отново се обади
