— Това значи очакваш от мен — отвърна той усмихнат. — Човек обаче никога не трябва да очаква от другите онова, което самият той не е готов да направи. Нима искаш да отидеш сама на кораба?
— Но ти няма да ме оставиш сега сама — прошепна тя стъписана.
— Няма, скъпа моя — утеши я той и я взе под ръка. — Никога не бих те оставил сама в тази страна и още повече в този вонящ пристанищен квартал. Значи ще вървим заедно до кораба и ти ще видиш колко е безопасно с мен.
Противно на очакването, тя скоро изпита удоволствие от това, че вървяха заедно през пристанищния квартал. Травис й обърна внимание на интересни сгради, показа й складовете и й разказа една смешна история за сбиване в странноприемница, в което той самият бил забъркан. Умееше да разказва толкова остроумно, че тя се заливаше от смях и вече не се вкопчваше боязливо в ръката му. Край складовете сновяха матроси и подхвърляха по неин адрес забележки, които не разбираше, но чийто смисъл лесно отгатваше. Травис я помоли да го извини за няколко минути, тръгна към мъжете и им каза няколко недвусмислени думи. Те изглежда им подействаха мигновено, защото матросите чинно свалиха баретите си и пожелаха на Рийган добро утро и приятно пътуване.
Когато Травис я взе отново под ръка, тя гледаше нагоре към него като котка, която е нахранил с тлъста мръвка.
После се наведе към нея и я целуна по върха на нослето.
— Ако продължиш да ми се умилкваш — каза той — никога няма да стигнем до кораба, а ще бъдем принудени да отседнем в някоя от тези странноприемници отсреща.
Тя впери поглед неотклонно напред, изпъна рамене и тръгна така, сякаш нямаше търпение да стигне до кораба. Ненадейно страхът й я напусна, макар че сегиз-тогиз докосваше с върха на пръстите си ръката на Травис, сякаш се нуждаеше от този телесен контакт, за да се чувства уверено. Навярно дори беше почувствала удоволствие от разходката през пристанищния квартал с този великан до себе си, защото всички хора, макар предимно подозрителни типове, сваляха шапки със страхопочитание, когато минаваха покрай тях.
По-бързо, отколкото би искала сега, те стигнаха до мястото на кея, където беше хвърлил котва техният кораб. Рийган се смая от големината му. На палубата му щеше да се подслони цялото Уинстън Мейнър.
— Как се чувстваш? — попита Травис. — Още ли се боиш?
— Не — отговори тя искрено и вдиша, отърсила се от сковаващия страх, свежия морски въздух.
— Все пак си знаех, че няма да ме разочароваш — каза Травис гордо и я поведе нагоре към трапа на кораба.
Не й даде никаква възможност да разгледа по-подробно палубата, а я повлече тутакси към предния, заострен край на кораба. Там се въргаляха въжета, които бяха дебели колкото бедрата й, а над главата й висяха плетени мрежи.
— Такелажи — изсумтя Травис, докато си пробиваше път край матросите и струпаните сандъци.
После я поведе по тясно, стръмно стълбище и изведнъж се озоваха в малка каюта, която изглеждаше чиста и подредена. Стените се състояха от нарязани дъски, които бяха боядисани в редуващо се светло и тъмносиньо. До едната стена имаше огромно легло, а до срещуположната бяха поставени два скрина. В средата на помещението имаше маса, закрепена за пода с болтове. Люк в тавана и прозорец с пейка пред него осветяваха достатъчно каютата.
— Какво ще кажеш за това — попита Травис.
Беше изненадана колко замислено и загрижено отекна гласът му.
— Стаята е прелестна — каза тя усмихнато и седна на пейката пред прозореца. — И ти ли живееш така комфортно както и аз?
— Бих казал — също толкова прелестно — отвърна Травис с гримаса. — Бих искал да останеш в тази стая, докато натоваря нашите запаси на кораба. — На вратата той се спря още веднъж и се обърна. — Преди това ще сляза на междинната палуба и ще кажа на шивачката, която наех, да ти се обади. Може би ще прегледаш междувременно нещата в скриновете, за да й кажеш кое да шие най-напред. — И добави, като й намигна: — Казах й, че не ти трябват нощници, понеже владея по-добър метод да те топля нощем.
Преди Рийган да го попита възмутено какво е разказал за нея на пасажерите, които обитаваха тази междинна палуба, той вече беше заминал. Например, че спи с нея? Може би пасажерите бяха негови американски сънародници? Можеше ли да очаква уважение от тези хора при стеклите се обстоятелства? Никога!
Преди да обмисли тягостното положение, в което беше попаднала заради него, вратата се отвори и вътре влезе висока кльощава жена.
— Аз почуках — обясни тя — но никой не ми отговори. — Огледа с любопитство Рийган. — Ако не ви е удобно сега, мога да намина и по-късно. Но Травис току-що ми каза, че сте имали толкова много неща за шиене, че едва ли ще смогна до края на пътуването. Тук на междинната палуба има още една жена, която би могла да ми помогне при шиенето. Наистина не знам дали умее да бродира и плисира, но владее поръбването.
Жената си пое дълбоко въздух и после огледа угрижено Рийган.
— Има ли ви нещо, госпожо Станфорд? Да не сте се разболели вече от морска болест! Или ви гнети носталгия по родината?
— Моля? — отвърна объркано Рийган. — Как ме нарекохте току-що?
Жената се засмя и после просто седна на пейката до Рийган. Имаше красиви очи, пълна, прелестна уста и над нея дълъг, остър нос.
— Изглежда вие още не сте свикнали, че сте омъжена, нали? И Травис изглежда е в същото положение. Като го попитах одеве откога е под чехъл, той направи такава физиономия, сякаш това е държавна тайна. Та аз го познавам. Ще му трябват години, преди да признае, че е загубил свободата си. — Тя огледа с любопитство кабината, без да прекъсне нито за миг словоизлиянията си. — Но ако ме попитате какво мисля, ще ви кажа откровено, че мъжете само печелят от брака. Ако си вземат жена, имат безплатна робиня. Значи — смени тя внезапно темата на разговора — къде са сега нещата, които трябва да ушия? Най-добре е да се заловя веднага с тях.
Толкова много нови впечатления се бяха струпали върху Рийган през последните дни, че тя беше изцяло забравила за бъдещия си нов гардероб. Жената изглежда схвана объркването й, стисна разбиращо ръката й и каза:
— Толкова отскоро сте омъжена, отгоре на всичко за мъж като Травис — това може да остави без сили всяка жена. И за капак той иска да ви присади в нова страна, която въобще не познавате. Струва ми се, че не е лесно да се надмогнат натрупалите се вълнения. Може би все пак трябваше да намина по-късно.
Отскоро омъжена, помисли си Рийган, Значи тя минаваше тук, на кораба, за негова жена. Е, все пак така или иначе това е по-добре от истината!
Шивачката беше вече при вратата, когато Рийган се окопити от тази новина.
— Почакайте малко! — извика тя. — Та аз дори не знам къде са нещата, за които говорите. Травис твърдеше, че били в скриновете.
Тогава жената се върна и й протегна с широка усмивка ръката си.
— Аз съм Сара Тръмбъл. Наричайте ме просто Сара. Радвам се, че се запознах с вас, госпожо Станфорд.
— Аз също — каза Рийган и въздъхна. Допадаше й тази жена, макар че боравеше твърде небрежно с английския език.
В следващия миг Сара коленичи пред скрина и отвори капака му. Може би нейното безмълвие беше израз на преклонението й пред изящната стока, докато разглеждаше това великолепие от коприна и фино изтъкани вълнени платове.
— Това трябва да е струвало на Травис цяло състояние — изрече тя най-сетне шепнешком.
Рийган изпита угризения на съвестта като си спомни, че от чиста злоба беше поръчала много повече дрехи, отколкото някога щеше да носи, само за да разстрои Травис, мислейки че няма да може да плати сметката. Но ето че той явно я беше платил и Рийган се питаше откъде ли е намерил пари за нея. Очевидно е трябвало да ипотекира къщата си или е осребрил предварително всичко, което притежава.
— Изглеждате отново прежълтяла, госпожо Станфорд. Сигурна ли сте, че не ви се отразява люлеенето
