бяха заобиколени от децата на пасажерите от междинната палуба, на които показваха как се развързват морски възли. Хлапе на почти две годинки седеше в скута на Травис и го гледаше прехласнато как свързва двата края на въже в сложен възел. Едно невръстно момиче, коленичило пред него, се опитваше да съедини две ивици плат по същия начин. Травис вдигна очи и й махна усмихнато, после показа на момичето как трябва да завърже възела.
Рийган вирна високомерно нос, взе си подлогите и се върна на душната междинна палуба. Със скърцане на зъби трябваше да се примири с факта, че дори децата го намираха за неотразим. Той принадлежал на нея, беше казала на жените. Ала сега разбра, че нямаше никаква власт над него. За него тя не беше нищо друго, освен играчка, която ще захвърли в момента на пристигането в Америка, за да си набави нова, не така изтъркана като нея. Започна да оглежда подозрително неомъжените жени в спалнята и да се пита коя ли ще бъде нейна заместница.
Когато работата в помещението за неомъжени жени свърши, тя се качи отново на палубата. Чувстваше, че ще се пръсне от гняв. Била толкова скучна, беше й казал нейният вуйчо, че му се случвало да се срамува заради нея. Ала през последните седмици преживя много неща. Вече не беше наивно момиче.
Влезе в празната каюта, застана до прозореца и разсеяно заразглежда звездното небе, когато зад гърба й се отвори вратата.
— Какво има, дявол да го време… — изруга Травис.
Една керамична кана едва не го улучи по главата.
— Достави ли ти удоволствие флиртуването? — извика Рийган и грабна втора кана от етажерката на стената. — Сигурно искаш всички жени да ти целуват краката, нали? Какъв великолепен мъжки екземпляр, ха-ха-ха! — Втората кана профуча край рамото му. Когато посегна към третата, Травис се втурна към нея и я хвана здраво за китката.
С едва забележима усмивка на задоволство той каза:
— Не ставай жертва на темперамента си, а се помъчи, моля те, да си спомниш, че до скоро беше английска дама.
Снизходителният му тон й напомни, че той действително беше сложил край на статута й на целомъдрена госпожица. От тази мисъл изпадна в ярост.
— От теб ще умра! — избухна тя грубо и го блъсна с лакти. Стонът му й достави известно удовлетворение и преди да се е окопитил, тя го ритна в пищяла.
В този миг, като разтриваше пищяла си, той се отдръпна от нея и я погледна слисано.
— Може би ще ми кажеш какво те озлобява така срещу мен?
— Озлобява ли? — подигра се тя, като разтегляше гласните. — Смятам за нетърпима претенцията ти, че имаш право на всичко в света! Нима си доволен едва тогава, когато те обожават всички жени? Позволяваш си да злоупотребяваш с кърмачета, за да оплиташ в мрежите си жените! Каква низост! И коя си набелязал да отвлечеш когато ми се наситиш?
— Подхвърли ми чудесна идея! — каза Травис наперено. — Убеден съм, че някоя от тях ще бъде много благодарна за това, на което сега се наслаждаваш. Може би ще разпиташ дали някоя не иска доброволно да се размени с теб?
— Ти си най-суетното, най-арогантното същество, което бог е създавал някога на земята! — продължаваше да вилнее Рийган. — Не ти ли е минавала мисълта, че ми е противно да бъда пленница? И че други жени също няма да се зарадват на тази перспектива? Защо очакваш благодарност от мен, когато ме държа при себе си против волята ми и ме доведе на този кораб, за да ме откараш в страна, която ненавиждам? И ме заплашваш, че ще разкриеш истинските ни отношения, ако не остана при теб?
— Колко пъти трябва да ти обяснявам защо не можех да те пусна на свобода в Англия — отговори той с необичайно тих глас. — Винаги съм ти демонстрирал добрата си воля, облякох те от главата до петите, но ти си оставаш непоправима романтичка, която не желае да види истината в очите. Нима вече си забравила как мъжете се нахвърлиха върху теб в пристанищния квартал?
Стори й се, че отново чува вуйчо си. Постоянно някой трябваше да я покровителства, винаги й натякваха, че правели всичко за нейно добро!
— Аз не съм ти благодарна — каза тя спокойно. — И не желая повече да ми подаряваш нищо. Излишно е да се боиш, че тук, на кораба, някой мъж ще се нахвърли върху мен. Затова веднага ще те напусна и ще се преместя при неомъжените жени.
Тя погледна обикновената си рокля от муселин, която Сара беше ушила за нея през последната нощ.
— Като пристигна в Америка, ще се постарая да спечеля толкова много пари, че да те обезщетя за тази рокля. Другите може би ще успееш да продадеш.
С тези думи тя се обърна кръгом и тръгна с вдигната брадичка към вратата.
Изнизаха се секунди, преди Травис да проумее, че тя наистина се канеше да го напусне. Беше достатъчно своенравна, за да осъществи намерението си. Без много да размишлява, той сграбчи деколтето на роклята й, докато тя теглеше в едната посока, а пък той в другата, шевовете се разпраха и роклята се превърна в купчинка плат в нозете на Рийган.
Лицето му се промени мигом. Гневът се превърна в страст, очите му се впериха в гърдите й.
— Не — прошепна тя, докато се мъчеше да се отскубне от хипнотичната магия на погледа му. После сама се опря на силната му ръка. Той я притегли към тялото си и изви кръста й.
Тя се бранеше, не искаше да се подчини, показвайки воля, ала когато усети устните му, съпротивата рухна.
— Ще правиш това, което аз ти казвам — чу тя нисък, заплашителен глас. Вдигна я високо и започна да я целува по шията. — Ще ми принадлежиш дотогава, докато ми харесва.
Тя отметна със затворени очи глава назад и се остави безволево в ръцете му. Не знаеше как щеше да се отскубне от този мъж, който с такава лекота обладаваше тялото й.
— Ти ми принадлежиш — шепнеше Травис. — Намерих те на улицата и затова ми принадлежиш. Той я отмести към стената, докато тя се вкопчваше с ръце в раменете му и забиваше пръсти в плътта му през ризата, привличайки го още по-плътно до себе си.
Лявата му ръка се плъзна по хълбоците й, галеше бедрата й, вдигна краката й и ги постави на хълбоците си. Тя се уви около него с двата си крака, заби нокти в гърба му, висеше на тялото му като на мраморна колона, докато той галеше хълбоците й.
Ръцете му я милваха, играеха си с нея. Обзе я луда страст. Не забеляза кога той разкопча колана си и събу панталона. Хвана я с две ръце за хълбоците, вдигна я високо във въздуха и я постави върху члена си. За миг тя отвори очи.
Вилнееше с двете си длани из косата му, докато той без усилие я вдигаше и спускаше все по-бързо, докато почти не закрещя от сладостно изтръпване. Когато впи устни в нейните, краката й се сплетоха здраво около него, а телата им бяха обхванати от могъщата конвулсия на върховното удоволствие.
После тя бавно се съвзе от този транс. Тялото й беше само лепкава маса върху яките, мускулести бедра на Травис. Той целуна нежно окъпания й в пот тил, докато все още я държеше на ръце. Отнесе я като малко дете в леглото и я положи в него така, сякаш беше крехка, незаменима скъпоценност.
Бавно съблече ризата си като се олюляваше, сякаш беше останал без сили и легна при нея.
— Още една пропусната вечеря — измърмори той, но изглежда не съжаляваше искрено. Притегли я към гърдите си и окъпаните им в пот тела прилепнаха едно към друго.
— Няма да ти позволя да ме напуснеш. Никога… — прошепна той преди сънят да ги надвие.
ГЛАВА ОСМА
На следващото утро тя не искаше да го погледне, защото усещаше самодоволното му изражение. Изглеждаше толкова самоуверен, че й идваше да го халоса с нещо. Очевидно си въобразява, че вече познава и кътните й зъби, че я владее изцяло и му стига да мръдне пръста си, за да му се подчини.
Така й се искаше да изтрие тази самоувереност от лицето му. С какво наслаждение би наблюдавала как му се изплъзва онова, което си въобразява че му принадлежи по право.
Когато закусваха, на вратата се почука кратко и влезе Сара Трамбъл.
— Ах! — възкликна тя. — Моля за извинение! Мислех си, че вече сте на палубата или при болните!
