От много седмици насам тази вечер тя се беше прибрала в кабината при него и когато той влезе и я видя да седи на пейката до прозореца, очите му засияха от щастие.
Въобще, помисли си тя, той се беше разхубавил през последните седмици. Работата на открито му се отразяваше добре и мускулите му се открояваха още по-ясно под загорялата кожа.
— Каква желана гледка след напрегнат ден! — извика той. — Ще ме целунеш ли за добре дошъл или вече си подарила всичките си целувки на младия Уейнрайт?
Думите му й подействаха като студен душ.
— Нима очакваш, че това ще ми хареса? Мислиш, че всички мъже могат да ми натрапят като теб незаконна връзка или че таят подобни мисли?
Травис се обърна с гръб към нея, съблече ризата си и започна да се мие.
— Радвам се да науча, че този зелен младеж не се опитва да открадне собствеността ми. Което не значи, че ще сполучи. Но ми е драго да го чуя от теб.
— Не мога да проумея защо си толкова самонадеян! Аз не съм твоя собственост.
— Искаш ли да ти докажа обратното? — отговори Травис със самодоволна усмивка.
— Аз не ти принадлежа — повтори тя. — Мога сама да се грижа за себе си.
— Хмм — изсумтя Травис, изправи се пред нея и прокара нежно показалец по ръката й. Побиха я тръпки и той я изгледа с присвити очи. — Може ли и този младеж с жълто около устата с един пръст да направи така, че да те побият тръпки на наслада по гърба?
Тя махна ръката му от себе си.
— Дейвид е джентълмен. Ние разговаряме с него за книги и музика — за неща, от които ти нищо не разбираш. Той произхожда от един от най-старите родове на Англия и неговата компания ми се отразява добре. — Тя вирна брадичката си напред. — Няма да допусна да помрачиш дружбата ни с твоята ревност.
— Ревност ли? — изсмя се Травис. — Към един толкова мекушав юноша? — Той я погледна, като клатеше глава. — Наистина имам впечатлението — продължи той с равен глас — че този младеж има сериозни намерения към теб. Затова не бива вече да се виждаш толкова често с него.
— Вече да не се виждам толкова често? — избухна тя. — Има ли нещо в живота ми, което да ме оставиш сама да решавам? Не съм свързана с теб и когато пристигнем в Америка, съм решила да използвам свободата си. Убедена съм, че Дейвид има почтени намерения и не се опитва като теб да направи от мен една… една робиня.
Травис сложи ръце върху раменете й и я попита спокойно:
— Наистина ли искаш да ме размениш срещу младеж с жълто около устата и венчален пръстен?
Когато се наведе към нея и понечи да я целуне, тя отвърна лицето си.
— Защо не? — каза тя тихо. — Мъжете не могат да бъдат чак толкова различни. Ако Дейвид ме обича, би трябвало да се понасяме и в съпружеското легло.
В този миг ръцете му я сграбчиха брутално.
— Само да посмее този юноша да те докосне с пръст, ще му строша всички кокали по тялото. — Той я погледна решително в очите. — А ти ще стоиш отстрани и ще гледаш! — Тръгна към вратата и излезе с тежки стъпки от каютата.
Тази нощ Рийган спа сама в голямото легло. Не искаше да признае колко самотна се чувства, когато не усеща ръцете му около тялото си. През цялата нощ се мята в безсъница от единия до другия край на леглото, борейки се със страха и сълзите си.
На следващата сутрин имаше сини кръгове около очите и за пръв път Сара не й досаждаше с въпроси, а седеше няма срещу нея, вглъбена в шиенето си.
Надвечер се почука на вратата на каютата и Дейвид я попита дали иска да се разходи с него на задната корабна палуба.
На палубата Рийган изглежда се интересуваше само от Травис, ала той не погледна нито веднъж към нея.
Явно тя не значи нищо за него, беше поредното й откритие, което я ядоса толкова много, че тя реши да се посвети на своя придружител, който за сетен път искаше да изплаче болката си от продължителността на пътуването и обслужването. Когато изненадано забеляза, че тя го слуша със затаен дъх и гледа с премрежени очи, той веднага смени темата.
— Днес изглеждаш особено очарователна — каза с ласкав глас той. — Косите ти блестят като изтъкано злато на слънцето.
Тъкмо в този миг покрай тях минаваше Травис с тежък топ непромокаемо платно върху плещите.
— Колко мило го каза, Дейвид — възкликна тя толкова високо, че Травис да я чуе. — Ти умееш да правиш такива комплименти на една жена, че тя се чувства като кралица. Толкова очарователно с мен не е говорил никога един мъж.
Хвърли крадешком поглед към гърба на Травис, който носеше товара си с такава невъзмутимост, сякаш не беше разбрал нито дума.
Следващата нощ той отново не се мярна в каютата. О, да, тя ще му докаже, че няма да се трогне, ако я изостави! Ще му покаже кой трябва да се разпорежда с живота й! Целия следващ ден флиртува с Дейвид и го гледаше особено захласнато, когато Травис минаваше покрай нея.
Когато вечерта Дейвид я изпращаше до каютата, той я прегърна страстно в тъмния коридор, вместо да се сбогува както обикновено с дружелюбно ръкостискане.
— Рийган, — прошепна той, и горещият му дъх стигна до ухото й, — ти трябва да знаеш, че аз те обичам. Обичам те от първия миг, ала всяка нощ ме измъчва мисълта, че това… това чудовище има правото да спи при теб. Скъпа, ако изпитваш същото, то тогава…
Той я целуна страстно, за да не остане никакво съмнение какво има предвид. В този миг Рийган установи с почуда, че целувките му й бяха противни. Опита се да го отблъсне.
— Аз съм омъжена жена — каза тя сподавено.
— Омъжена си за един мъж, който не е достоен да целува подгъва на роклите ти! — отвърна той, дишайки тежко. Ще държим в тайна нашата връзка, докато пристигнем в Америка. После ще подадеш молба за развод. Немислимо е да прекараш целия си живот при този беден моряк. Ще ти построя дом, какъвто тази изостанала страна още не е виждала. Аз ще…
— Дейвид — възрази тя енергично — пусни ме веднага!
— Не, скъпа! Ако нямаш смелостта да напуснеш мъжа си, аз ще разговарям с него.
— Не, моля те, не!
Травис беше прав. Тя съвсем не искаше този млад джентълмен, само го използваше, за да разпали ревността на Травис.
А Дейвид я обсипваше непрестанно с горещи, влажни целувки по лицето, докато тя се гърчеше в прегръдките му, за да се отскубне от него.
Положението й ставаше все по-отчайващо, когато той ненадейно хвръкна във въздуха. Преди още да се удари с гръб о стената, Травис го удари с юмрук в лицето.
— Не — изкрещя Рийган, когато Травис замахваше да го халоса още веднъж. — Та ти ще го убиеш!
С един скок тя се озова при него и се вкопчи в ръката му, докато Дейвид тупна безжизнен на пода.
Травис извърна изкривеното си лице към нея. Очите му бяха помътнели от ярост, устата му язвително присвита. Стъписана, отстъпи крачка от него.
— Получи ли си заслуженото? — избухна той с навъсени вежди под свирепата бръчка на челото. После я остави в недоумение и се върна обратно на палубата.
Рийган погледна към Дейвид, който едва помръдваше. Кръв шуртеше от носа му. В началото понечи да му помогне, но когато видя, че може и сам да се изправи, тя осъзна, че не беше пострадал сериозно и избяга в каютата си.
Облегна се с разтуптяно сърце на вратата и даде воля на сълзите си. Травис се беше разгневил с право. Беше си играла с чувствата на Дейвид, почти му беше обещала онова, което никога не се канеше да му даде. И всичко това само за да разпали ревността на Травис. Ала това беше напразно усилие на любовта, за него тя беше само обект на желание.
Хвърли се на леглото и плака, докато заспа. Часове по-късно се събуди с бодящи очи и чувството, че в главата й има камъни. Нещо се търкаляше по пода, после корабът неочаквано се наклони толкова силно
